Дилма Русеф: Преживях два държавни преврата

Експрезидентката на Бразилия разказа в своя лекция в московски университет за борбата ѝ на младини с военната диктатура, за импийчмънта ѝ миналата година, за социалните реформи през нейните два мандата и при двете правителства на предшественика ѝ Лула да Силва, за когото увери, че ще се яви на изборите догодина „жив или мъртъв”

Дилма Русеф по време на лекцията си в Руския университет за дружба между народите. Снимка: Sputnik
Дилма Русеф по време на лекцията си в Руския университет за дружба между народите. Снимка: Sputnik

„Преживях два държавни преврата,” заяви бившата президентка на Бразилия Дилма Русеф в своя лекция в Руския университет за дружба между народите (РУДН) в Москва, където гостува преди няколко дни. Така тя направи аналогия между отстраняването ѝ от поста на държавен глава миналата година и извършения през 1964 г. военен преврат в Бразилия, последван от военна диктатура, срещу която Дилма Русеф се е борила на младини.

Диктатурата продължава почти 20 години – до 1985 г., когато започва процес на демократизация. Военните управляват брутално, а „опозицията беше по затворите, изтезавана, изпращана в изгнание, избивана,” припомни Дилма. Още 20-годишна тя самата се включва в нелегалната съпротива срещу военния режим. Арестувана е, в затвора е подложена на жестоки изтезания, излежава и 3-годишна присъда.

Разказвайки сега за онези години и правейки паралела с миналогодишния ѝ импийчмънт, Русеф отбеляза, че държавният преврат не е единичен и изолиран акт, а е състоящ се от няколко етапа „процес на икономически, социални и преди всичко политически промени”.

„Този, новият преврат, несъмнено беше нещо различно от предишния. Не беше дело на военните, той не затвори страната. Това беше един парламентарно-медиен преврат. Преврат на елита, на сегменти от законодателния орган, на средствата за масова комуникация, а също и на една част от юридическите корпорации,” каза Дилма в РУДН.

В лекцията си експрезидентката се спря и на широките социални програми, реализирани от нейните две правителства, както и от предходните управления по време на двата мандата на предшественика ѝ на президентския пост и неин съидейник от общата им Работническа партия Инасио Лула да Силва.

Дилма определи като политически мотивирани сегашните съдебни атаки срещу Лула, насочени към осуетяване на кандидатирането му в президентските избори в Бразилия догодина, и подчерта, че той въпреки всичко ще участва в надпреварата, „жив или мъртъв”.

Дилма настоя, че политиката, прилагана в Бразилия по времето на Лула и на нейното управление, е срещала масова подкрепа сред мнозинството от населението в страната. Тя припомни, че Работническата партия е печелила избори четири поредни пъти. Според нея така десницата е разбрала, че няма да може по легален път да възпре тази тенденция и е започнала да действа другояче. Опозицията е използвала момента на икономическата криза, „за да трансформира нещо немислимо за осъществяване по политически път в нещо политически неизбежно”, заяви бившата държавна ръководителка, имайки предвид предизвиканата процедура по импийчмънт срещу нея.

Русеф се спря и на манипулациите на общественото мнение от страна на медиите, за да се постигне масова нагласа към отстраняване на държавния глава. Тя специално се фокусира и върху особеностите на медийното ѝ третиране като жена. „Имаше съзнателно женомразство в начина, по който ме описваха. Бях винаги наричана „много твърда жена”. За мъжете се казва, че са „силни”, но жена ли е, тогава е „твърда”. Казваха също, че съм непоклатима емоционално, че не съм чувствителна, че работя прекомерно и че изисквам прекалено много от всички. В същото време мъжете са наричани „продуктивни” и „креативни”. Всичко това беше комбинирано, разбира се, и с по-сериозни сексуални въпроси – нещо, с което се е сблъсквала всяка жена,” разказа Дилма Русеф.

Говорейки за заелия поста ѝ сегашен бразилски водач Мишел Темер, тя го нарече „нелегитимен президент” и припомни, че е „обвинен в корупция”. Заради тези обвинения „той се нуждае от подкрепата на Конгреса”, обясни Русеф.  И продължи: „На този фон какво прави той? Корумпира депутатите! Един обвинен в корупция корумпира депутатите, за да не бъде осъден. Това е положението в бразилската изпълнителна власт днес.”

Според нея най-тежкото последствие от преврата е, че всъщност не може да се излъчи последовател на тази линия, защото самият преврат е „убил превратаджиите” политически. „Двете партии, които подкрепиха преврата, сега имат изключително компрометирано ръководство”, подчерта Русеф. Тя посочи, че в резултат сили набира крайната десница, а неин основен представител е „един господин, който по времето на гласуването за импийчмънта декларира, че гласува за изтезанията”. Експрезидентката явно има предвид депутата Жаир Болсонаро, който по време на вота за отстраняването ѝ от поста посвети своя глас на паметта на полковник Брилянте Устра – един от инквизиторите на младата Дилма по времето на ареста ѝ в периода на военната диктатура.

„Ето този човек, гласувал за изтезанията, сега е най-висшият представител на консервативното течение в бразилското общество,” каза Русеф.

Тя обясни, че опозицията е развила цялата стратегия, за да може не само да я извади от властта, но и „да разруши всякакви възможности” на партията ѝ да участва в предстоящите догодина в Бразилия президентски избори. Именно на тази цел са подчинени съдебните атаки срещу Лула, които са заредени с чисто политически мотиви. Дилма обаче припомни думите на самия Лула, казал, че при всички случаи ще участва в изборите – „хвърлен в затвора или на свобода, жив или мъртъв, осъден или оправдан”. Защото по един или друг начин неговите идеи и идеали със сигурност ще присъстват в предизборната борба.

„Няма разумна политика, която да се основава на нещо друго, освен демокрацията. В нашия регион на света ние сме длъжни да се борим за демокрацията, защото тя винаги е била под заплаха… Демокрацията е формата, под която ние можем да се обединяваме, организираме и променяме действителността,” изтъкна Дилма Русеф.


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар