В категории:Латинска Америка / Свят

20 000 почитат Че Гевара на лобното му място в Боливия 50 години по-късно

Президентът Ево Моралес оглави шествието до селцето Игера, където на 9 октомври 1967 г. е разстрелян легендарният латиноамерикански революционер

Паметник на Че Гевара в селцето Игера, направен от самите селяни. Снимка: Resumenlatinoamericano
Паметник на Че Гевара в селцето Игера, направен от самите селяни. Снимка: Resumenlatinoamericano

Кулминацията в 4-дневните възпоменателни прояви в Боливия, посветени на 50-годишнината от гибелта на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара, е днес, навръх точната дата на убийството му.

След като на 8 октомври 1967 г. е пленен заедно с още няколко свои съратници от Армията за национално освобождение (ELN), водещи партизанска война срещу тогавашния боливийски военен режим, на следващия ден – 9 октомври, Че е разстрелян в училището на планинското селце Игера, разположено на около 1200 км от Ла Пас.

След това, заедно със също убитите му другари, е откаран с хеликоптер за идентификация в моргата на отдалечения на 40 км от селото областен център Вайегранде. Именно там са направени известните снимки с военните около трупа му. Там се взима и решението ръцете му да бъдат отрязани, като „доказателство”, че именно той е убитият.

Телата на Че и на другите партизани са заровени тайно, за да не стане мястото обект на поклонение. Десетилетия наред из Андите броди легендата, че „Свети Ернесто от Игера” всъщност не е убит и скоро пак ще дойде, за да помогне на бедните да се освободят.

Чак 30 години по-късно – през 1997 г., екип на кубински и аржентински изследователи и учени успява да установи мястото на погребението и открива останките на Че и другарите му, заровени под пистата на военното летище във Вайегранде. Те са есхумирани и пренесени в Куба. Днес почиват в специален мемориален комплекс в кубинския град Санта Клара. Кубинското възпоменание за Че вчера и днес бе именно край този мемориал.

Момент от възпоменанието в кубинския град Санта Клара–край мерориала на Че и другарите му. Снимка: Granma
Момент от възпоменанието в кубинския град Санта Клара – край мерориала на Че и другарите му. Снимка: Granma
Хиляди хора размахваха портрета на Че по време на церемонията в Санта Крала. Снимка: Granma
Хиляди хора размахваха портрета на Че по време на церемонията в Санта Крала. Снимка: Granma

Лява Латинска Америка фокусира почитта си към Че през тези дни върху честванията в Боливия, и по-специално във Вайегранде, където се събраха над 20 000 души. Откакто през 2006 г. президент на Боливия стана Ево Моралес, масовите възпоменателни прояви за Че Гевара са традиция.

Тази година заради половинвековния юбилей събитията бяха особено многобройни, а възпоменанията започнаха още на 6 октомври, включвайки също дискусии и обсъждания с активисти на социални и антиимпериалистически движения от целия континент, както и от други части на света. Посланието на всички е, че гибелта на Че Гевера не бива да е повод за тъга и носталгия, а импулс за разрастване на революционната борба.

Във Вайегранде в тези дни няма нито едно свободно място по хотели и хостели. Специално за продължаващите да прииждат участници в честванията е организиран палатков лагер на територията на местния университет за около 4000 души.

Именно в този палатков лагер дойде да прекара нощна на 7 срещу 8 октомври и президентът на Боливия Ево Моралес. А в ранни зори на 8-ми пое с множеството на поход към Игера – лобното място на латиноамериканския герой.

Боливийският президент Ево Моралес оглави масовото шествие към селцето Игера. Снимка: Resumenlatinoamericano
Боливийският президент Ево Моралес оглави масовото шествие към селцето Игера. Снимка: Resumenlatinoamericano

Редом с него крачеха двама от оцелелите съратници на Че от боливийската епопея – кубинците Помбо (Хари Вийегас Тамайо) и Урбано. В Игера бяха поднесени цветя и венци в превърналото се в светилище местно училище, където е бил убит Че. Състоя се и вълнуващ митинг.

Момент от възпоменателната церемония в Игера. Снимка: resumenlatinoamericano
Момент от възпоменателната церемония в Игера. Снимка: resumenlatinoamericano

След това боливийският президент се върна с хеликоптер във Вайегранде, където се състоя още една емоционална проява – в местната болница. Там през последните дни вървеше специална съвместна инициатива на кубински и боливийски лекари. Те приемаха пациенти безплатно, демонстрирайки така продължаването на заветите на Че, който е бил лекар. Бе отправено и посланието, че и за двете страни – Куба и Боливия, медицинските грижи за преди всичко хуманитарна мисия и същинска защита на човешкия живот, а не бизнес.

По време на митинга във Вайегранде. Снимка: Resumenlatinoamericano
По време на митинга във Вайегранде. Снимка: Resumenlatinoamericano

На митинга в болницата се събраха хиляди хора, а на сцената до Ево Моралес беше кубинският вицепрезидент и ветеран от революционните борби Рамиро Валдес, дъщерята на Че Гевара – Алейда Гевара (също лекар), братът на Че – Рамиро Гевара, синът на един от загиналите в боливийската епопея герои Коко Передо, ветеранът от перуанското партизанско движение Ектор Бехар. Там бяха и споменатите Помбо и Урбано – оцелелите от отряда да Че.

Поради разликата във времето основните събития от днешния ден – 9 октомври, тепърва предстоят във Вайегранде и в Игера.

В България 50-годишнината от гибелта на Че Гевара се отбелязва днес с кръгла маса под надслов „Бъдещето на революцията?”, организирана от Центъра по латиноамериканистика към Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Ще бъде припомнен бунтовният житейски път на латиноамериканския революционер, превърнал се в най-универсалната и разпознаваема ляворадикална икона в света. Освен това ще се дискутират и съвременните революционни пътища за социална промяна – най-вече в Латинска Америка, както и в останалия свят.

Плакатът за кръглата маса в СУ "Бъдещето на революцията?"
Плакатът за кръглата маса в СУ „Бъдещето на революцията?“

 


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар