Подправената „Красная звезда“. Какво различава фалшивите новини от Студената война и днес?

Противоречието „истина – лъжа“ бе заменено от двойката „печелившо – непечелившо“, но пропагандата продължи да е жива

Фалшивият вестник „Красная звезда“ във вариант на италиански език (снимка: Frigolandia)

Имало едно време един умен младеж – Савик Шустер. Заедно с една италианска лява група той искал да направи експеримент: да издаде фалшив вестник. Дотук нищо ново.

Идеята обаче била много по-оригинална. Те искали да направят вестник, който да имитира на 100% съветски официоз: като формат, дизайн, снимки, шрифтове, хартия. Било началото на 80-те години. Смелчаците фалшифицират не кой да е вестник, а пропагандния орган на Червената армия: „Красная звезда“.

С други думи: те издават вестник, който изглежда идентичен с официоза на Министерството на отбраната на СССР, но съдържанието му е било точно обратното на написаното в истинския вестник. Младежите подготвят изданието и го пускат сред съветските войници в Афганистан.

Както знаем, съветските вестници са били най-вече пропагандни инструменти. С други думи тяхното съдържание е било фалшиво само по себе си. Поне в днешно време тази хипотеза се приема като аксиома.

Възниква обаче въпрос: какво тогава му е фалшивото на „Красная звезда“ във версията на Шустер от Италия, която да приемем, че казва истината спрямо съветската пропаганда? Тя става на практика един контрапропаганден вестник. Какво означава тогава „фалшив“? Румънският онлайн тълковен речник дефинира понятието така: „онова, което е обратно на истината; лъжливо, лишено от доказателства“.

Защо „фалшивият вестник“ на Шустер създава огромен скандал в СССР? Много просто: пресата от 80-те години все още е изразно средство на политическата борба. Така е дори в комунистическото пространство. Истината и лъжата не са толкова важни сами по себе си, защото пресата има на първо време не информационна, а пропагандна функция. Тя е пропаганден орган и на двете страни на барикадата от Студената война. И това се признава. Но истината може да бъде лесно използвана като пропагандно оръжие по-ефективно дори от лъжата. Каква е тогава истината на това политическо бойно поле? Истината е онова, което е легитимирано от Властта, независимо коя е тя.

В политическата борба от Студената война концепцията „фалшив или истински“ работи, тъй като всяко от двете понятия се възприема като отношение спрямо Властта. Така се оказва, че западната преса казва истината за съветския режим, а съветската преса казва истината за капиталистическия режим (днес вече знаем това). Обаче и в двата случая медиите функционират като форма на критика, а не като механизъм за информация. Те са пропагандни инструменти, а не са инструменти, чрез които се утвърждава дадена истина.

Как стоят нещата днес? Възможно ли е да се върнем към медийната ситуация от Студената война? Не особено. Защото пресата е станала най-вече едно пространство на икономическата война и едва на едно вторично ниво тя отразява политическата схватка. Гражданите вече сме икономически субекти, а не политически. Всичко днес се помества в друга логика. Старото противопоставяне „истински – лъжлив“ бе сменено от противоречието „печеливш – непечеливш“.

Пропагандната функция на пресата остава непокътната. Само че никой не реагира срещу това, защото ние вече не мислим политически. Вече нямаме един-единствен властови център, спрямо който да дефинираме кое кое е. Пропагандата е станала активното измерение на капитала. Пресата предлага информация под формата на стока, а гражданинът е неин потребител.

Изглежда, че в последно време наблюдаваме една реполитизация, но все още не знаем как ще погледнат „икономическите субекти“ (вече форматирани като неполитически) на превръщането си в „политически субекти“. Какви ли мутации ще наблюдаваме?

Да не забравяме обаче една по-стара истина: Икономиката съществува само като политическа икономия. Тя е само един начин да се прави политика с други средства. Така че сигурно всичко ще се обърне с главата надолу, но по неочакван за нас начин.

 


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Василе Ерну

Василе Ерну е роден в СССР през 1971 г. Завършил е Философския факултет на Яшкия университет „Александру Куза“ през 1996 г. Година по-късно получава магистърска степ по философия в Университета „Бабеш Боляй“, Клуж. Дебютира като писател с романа „Роден в СССР“ (2006 г.), преведен на много езици, включително на български. Следват различни книги с теми, свързани с историята, политиката и левицата. През последните години поддържа свои колонки в изданията România Liberă, HotNews, Adevărul, Timpul, Noua Literatură, Suplimentul de Cultură и Observator Cultural.

Оставете коментар