Референдумът в Каталуня окървавен

„Подемос” поиска оставката на испанския премиер Мариано Рахой заради полицейското насилие срещу желаещите да гласуват за каталунската независимост. Мадрид държи на тезата си, че е реагирал подобаващо срещу незаконното допитване

Над 400 души пострадаха при полицейските действия срещу хората, които се опитваха мирно да противостоят на конфискуването на изборните материали за непризнатото от Мадрид допитване. Снимка: El Pais
Над 400 души пострадаха при полицейските действия срещу хората, които се опитваха мирно да противостоят на конфискуването на изборните материали за непризнатото от Мадрид допитване. Снимка: El Pais

Насроченият за днес референдум за независимост на Каталуня, който бе обявен за незаконен от Конституционния съд в Мадрид, бе окървавен от полицейска намеса, разпоредена от официалния представител на централното испанско правителство в автономната област в изпълнение на прокурорско решение за недопускане на гласуването.

Още от петък вечерта първо родители с деца, а от снощи и много други граждани окупираха голяма част от училищата, в които бе предвидено да се състои допитването. Целта бе с мирни граждански средства да не се позволи осуетяване на вота от полицията, която беше получила именно такава заповед.

Привържениците на гласуването в Каталуня окупираха още от петък вечерта много училища, в които бе предвидено да се гласува, за да не позволят на силите за сигурност да конфискуват изборните материали. Снимка: El Pais
Привържениците на гласуването в Каталуня окупираха още от петък вечерта много училища, в които бе предвидено да се гласува, за да не позволят на силите за сигурност да конфискуват изборните материали. Снимка: El Pais

В крайна сметка местната каталунска полиция – Mossos d’Esquadra, не се намеси. Затова в действие влязоха части на испанската национална полиция и Гражданската гвардия (жандармерията). Стигна се до сблъсъци с хора, които не желаеха да ги допуснат в местата за гласуване или възпрепятстваха изземването на изборни материали. Униформените използваха палки и гумени куршуми, при което пострадаха много цивилни. Кадри с окървавени хора – ритани, блъскани, събаряни, дърпани за косите – плъзнаха из социалните мрежи. Съобщено бе за над 700 ранени.

 Една от първите изборни секции, които атакуваха полицаите, бе спортният център, в който се очакваше да гласува каталунският премиер Карлес Пучдемон. В крайна сметка той гласува другаде. Снимка: Туитър
Една от първите изборни секции, които атакуваха полицаите, бе спортният център, в който се очакваше да гласува каталунският премиер Карлес Пучдемон. В крайна сметка той гласува другаде. Снимка: Туитър
Главата на възрастна жена бе окървавена при полицейската акция в нейната секция. Снимка: Туитър
Главата на възрастна жена бе окървавена при полицейската акция в нейната секция. Снимка: Туитър
Желаещите да гласуват бяха разгневени от агресивността на полицията. Снимка: EFE
Желаещите да гласуват бяха разгневени от агресивността на полицията. Снимка: EFE
Окървавеният лик на тази жена, получила удар с полицейска палка на излизане от нейната изборна секция, обиколи световните медии. Снимка: La Vanguardia
Окървавеният лик на тази жена, получила удар с полицейска палка на излизане от нейната изборна секция, обиколи световните медии. Снимка: La Vanguardia
Младите хора от мирните блокади бяха третирани без никаква пощада. Снимка: El Pais
Младите хора от мирните блокади бяха третирани без никаква пощада. Снимка: El Pais

Целта на полицаите не са гражданите, а изборните материали за незаконния референдум, които трябва да бъдат конфискувани, обясни в изявление пред медиите представителят в Каталуня на централното испанско правителство Енрик Мильо и Рошер, разпоредил полицейските акции.

Малко по-късно говорителят на местното каталунско правителство Жорди Турул също се появи на пресконференция, на която обяви, че въпреки полицейската намеса гласуването продължава. Същевременно той подчерта, че ситуацията в Каталуня и полицейските силови мерки по саботиране на гласуването не са вътрешен проблем на Испания, а вътрешен проблем на целия Европейски съюз.

Чрез Туитър бяха разпространени снимки как гласуват каталунският премиер Карлес Пучдемон и вицето му Орол Жункерас, както и други известни личности от обществения, културния, спортния живот, поддържащи каталунската независимост.

Гласува каталунският премиер Карлес Пучдемон. Снимка: Туитър
Гласува каталунският премиер Карлес Пучдемон. Снимка: Туитър
Каталунският вицепремиер Орол Жункерас също пусна бюлетина. Снимка: Туитър
Каталунският вицепремиер Орол Жункерас също пусна бюлетина. Снимка: Туитър
Жерар Пике също даде своя вот. Снимка: Туитър
Футболната звезда Жерар Пике също даде своя вот. Снимка: Туитър

На повечето места обаче липсват пликове за бюлетините, а и самите бюлетини си ги носят гласуващите – принтирани предварително в домашни условия. Освен това няма ограничения кой в коя секция да гласува. Всичко това непрестанно се изтъква от репортерите на „интегристките” испански медии, чиято цел е да подчертават нелегитимността на допитването.

В същото време се съобщава, че в много от секциите е прекъсната интернет връзката – очевидно централно и съзнателно, което прави невъзможно обработването и предаването на данните от гласуването.

В дигиталната платформа на в. „Ел Паис”, която днес следеше пряко събитията, бе цитиран каталунския вицепремиер Жункерас, който е лидер на влизащата в широката каталунска правителствена коалиция левичарска партия ERC (Каталунска републиканска левица). Пред репортерите той акцентира не върху вота  като вот, а върху факта, че целият процес мобилизира в момента едно широко гражданско движение, което според него е най-важното.

От своя страна за „неоправдана полицейска бруталност” и „насилие на испанска държава” алармира в свое изявление от един от избирателните центрове премиерът Карлес Пучдемон, подчертавайки, че гласуването в непризнавания от Мадрид референдум е чисто демократичен и мирен акт. И че противопоставяйки му се сега силово, централното испанско правителство „губи в момента повече, отколкото е загубило досега”, а „нивото на срама, до което достигна, ще го бележи завинаги”.

С осъждане на „употребата на непропорционална полицейска сила” излезе и лидерът на автономните каталунски социалисти Микел Исета, чиято партия по принцип е против провеждането на непризнат референдум  и против отцепването на Каталуня, подкрепяйки обаче предоговаряне на статута на всички автономии и модифициране на конституцията. Исета отбеляза, че единственият изход от кризата е диалогът, като добави, че и Карлес Пучдемон, и испанският премиер Мариано Рахой „не изглеждат подходящите хора” за такъв диалог.

В ранния следобед изявления от името на испанското правителство в Мадрид даде не премиерът Рахой, а неговата заместничка – вицепремиерката Сорая Саенс де Сантамария. Тя повтори тезите на правителството, че в Каталуня няма референдум, а само фарс, и че опитите да се провежда гласуване са недемократични и противозаконни. Според нея силите за сигурност, които тя дори похвали за „професионализма им”, действат „премерено” и „отговорно”, „изпълнявайки разпорежданията на правосъдието”. Саенс де Сантамария обвини местното каталунско правителство, че само е провокирало напрежението, упорствайки да проведе допитването. В неговите ръце било „да прекрати ситуацията, която няма да доведе до нищо добро”.

Испаснката вицепремиерка Сорая Саенс де Сантамария по време на изявленията си от правителствения дворец "Монклоа" в Мадрид. Снимка: EFE
Испаснката вицепремиерка Сорая Саенс де Сантамария по време на изявленията си от правителствения дворец „Монклоа“ в Мадрид. Снимка: EFE

Вицепремиерката приключи пресконференцията, след като ѝ бе зададен въпрос дали правителството не се безпокои, че ще падне от власт, след като от Мадрид и Испанската социалистическа работническа партия (с чийто вот „въздържал се” стана възможно това управление) го обвини за полицейското насилие в Каталуня.

Някои коментатори по-късно разкритикуваха правителството, че се крие „зад щита на правосъдната система”, въпреки че заповедта към полицията не е дошла от магистратите, а от изпълнителната власт.

На свой ред опозиционната партия „Подемос” чрез изявление на депутата си Рафаел Майорал поиска оставка или най-малкото вот на недоверие за премиера Рахой. Лидерът на партията Пабло Иглесиас изпълни  Туитър със свои коментари, в които посочи че „тук вече не става дума за независимост или не, а за демокрация и граждански права”. И още: „Ако нещо разбива Испания, то е фактът, че Народната партия и онези, които я подкрепят в Конгреса, продължават да разрушават демокрацията”.

Заради днешното насилие в Барселона,  от футболния клуб „Барса” направиха опит да бъде отменен предвидения за днес мач с „Лас Палмас” на стадиона Camp Nou, но от испанската футболна федерация не им разрешиха. Затова мачът ще се играе при затворени врати.

Несъмнено гледките  на драматична конфронтация между униформени и цивилни, каквито днес изобилстват в Каталуня не само край избирателни секции, но и по улиците, създават проблем и с вътрешния, и с международния имидж на Испания.

В същото време те допълнително подсилват и вече придобития от референдума ореол, надхвърлящ конкретните му юридически параметри. Той премина в емоционални, етични, идеологически, исторически измерения. И отново съживи така и несвършилата Испанска гражданска война. Символиката ѝ пак е тук – републиканска Каталуня срещу франкистки Мадрид. Отделен въпрос е дали това съответства така еднозначно на сегашната реалност. По-скоро не. Но е факт, че тази символика доминира над рационалните анализи на доста нееднозназначната политическа картина, породила сегашната ескалация. И сигнализира, че каталунският казус никога не е бил просто националистически или пък просто спор за бюджети.

Ярки знаци за това дойдоха и от две масови прояви в двата лагера (на привържениците на каталунската независимост и на испанския интегритет) в последните два дни преди днешния опит за референдум.

Единият такъв символен знак беляза заключителния предизборен митинг на поддръжниците на отделянето от Испания, състоял се в петък вечерта в центъра на Барселона. На него говориха всички ярки представители на тази тенденция. Но най-силно впечатление направи включването на много популярния каталунски ляв певец и поет Люис Ляк, прославил се с бунтарските си песни още като студент в годините на франкизма. Той наелектризира хилядите хора на площада с емоционално изпълнение на най-легендарната си песен L’Estaca („Стълбът”), превърнала се в емблема на антифранкистката съпротива.

Люис Ляк изпълнява своята легендарна L’Estaca на митинга в петък. Снимка: Youtube
Люис Ляк изпълнява своята легендарна L’Estaca на митинга в петък. Снимка: Youtube

За да се разбере ефекта от това изпълнение, трябва да се припомни историята на песента, която Люис Ляк написва още 20-годишен – през революционната 1968-ма. В нея се пее за „онзи стълб, към който всички сме приковани” (алегория на франкисткия режим) и който „със сигурност ще падне, падне, падне, много изгнил е вече, ако ти дръпнеш натам, а аз дръпна насам, ще падне, падне, падне, и ще бъдем свободни”.

Песента, която е не само с предизвикателен текст, но е написана и на забранения от Франко каталунски език, веднага попада под ножа на франкистката цензура. Но въпреки това става толкова популярна, че дори се смята от някои за народна. Нашумява един концерт на Люис Ляк през 1969 г., на който той само свири мелодията на L’Estaca на пиано от сцената, а публиката я пее от залата вместо него.

Младият Люис Ляк изпълнява L’Estaca на историческия си концерт през 1976 г. Снимка: Youtube
Младият Люис Ляк изпълнява L’Estaca на историческия си концерт през 1976 г. Снимка: Youtube

В началото на 1976-та, само два месеца след смъртта на Франко, певецът я изпълнява открито, на каталунски, на голям концерт в Двореца на спорта в Барселона, което в онова все още неясно време е акт на голяма гражданска смелост. И де факто бележи пречупването на общественото съзнание твърдо в посока към демократизацията.

„41 години по-късно няма какво повече да се каже,” обяви на митинга в петък Люис Ляк и просто изпя легендарната си песен отново…

(В предлаганите тук видеозаписи могат да се видят и двете изпълнения с 41-годишна разлика помежду им. Съвременният запис започва с припомняне на архивните кадри).

 

Послание с точно обратен идеен знак прозвуча и от лагера на интегристите, които в събота излязоха на демонстрация с испански знамена на централния площад „Сибелес” в Мадрид. Сред флаговете не липсваха и такива от франкистките времена – те са също червено-жълти, но с друг герб.

Флагове със стария франкистки герб (в центъра на снимката) също се вяха на шествията на интегристите в събота. Снимка: Туитър
Флагове със стария франкистки герб (в центъра на снимката) също се вяха на шествията на интегристите в събота. Снимка: Туитър

А най-предизвикателният епизод е получилият широко разпространение в социалните мрежи и в Youtube запис как група младежи пее настървено франкисткия химн и протяга ръце във франкистки (фашистки) поздрав…

Нажежаването на такива опасни страсти, които сякаш наистина връщат испанската действителност четири десетилетия назад, е лоша диагноза за стабилността на демокрацията в тази важна европейска страна.

Както „Барикада” вече многократно е писала, най-голямата „заслуга” за ситуацията, до която се стигна, има дошлият на власт през 2011 г. испански премиер Мариано Рахой. През 2012-та той твърдо отказа на каталонското ръководство предоговаряне на автономния статут на областта. Въпреки че малко по-рано подобно предоговаряне бе осигурило доста по-широка автономия на Страната на баските. Мотивите на тогавашното локално правителство в Барселона също да поиска предоговаряне бяха комплексни, но произтичаха най-вече от суровата програма на икономии, наложена от Рахой в националния бюджет заради прословутия Пакт за финансова стабилност, лансиран по онова време от Берлин и Брюксел.

Струва си също да се припомни, че предшественикът на Рахой на премиерския пост – социалистът Хосе Луис Родригес Сапатеро, малко преди извънредните избори през есента на 2011-а прокара през парламента поправка на конституцията, която постанови строги рамки за бюджетния дефицит в синхрон именно с любимия на Ангела Меркел Пакт за финансова стабилност. Тази поправка мина с гласовете на социалистите и на Народната партия на Рахой. Испания стана единствената страна в ЕС, която си промени конституцията, за да се вмести в спуснати отвън лимити.

Това обстоятелство не бива да се забравя, особено в светлината на упоритостта, с която Рахой и досега размахва същата тази конституция като аргумент, че в нея не са предвидени промените в автономния статут, искани от Каталуня. Той така никога и не даде отговор на логичния въпрос защо е възможно конституцията да се коригира по искане от Берлин и Брюксел, но не може да се пипа по искане от Барселона.

В същото време не бива да се пропуска и друг важен факт – че каталунската политическа сила, която разигра националистическата карта в автономната област и тръгна към противопоставяне с Мадрид, също не е някоя света вода ненапита. Става дума за дясното по идеология обединение Convèrgencia i Unió („Конвергенция и съюз”), което над 30 години бе вярна патерица на всички управляващи в Мадрид правителства, като бе особено близко с Народната партия. Управлявайки в Каталуня, то прилагаше същите социални орязвания като Аснар и Рахой, провеждаше същата като тях политика в интерес на едрия капитал, беше потопено в същите корупционни скандали, в които се оказа замесена Народната партия.

Политическите разбирания на Рахой обаче не му позволиха да намери път за диалог дори с такава партия-съратничка. Разбира се, изиграха роля и личните антипатии между него и тогавашния каталунски премиер Артур Мас – също доста влюбен в себе си персонаж. Но все пак заслугата на Рахой за тласкането на Каталуня към сепаратизма е без конкуренция. Той преуспя в това до такава степен, че дясната CiU дори влезе в коалиция с крайната републиканска левица – абсурдна коалиция, базирана върху единствената спойка за отцепването на Каталуня не от Испания, а точно от това правителство в Мадрид…

Да, изобилстващите тези дни аналогии с гражданската война и с франкистката диктатура наистина са преекспонирани, както сочат повечето коментатори, застъпващи сходни с правителството на Рахой тези. Но днешните сцени на полицейско насилие, както и онова, което се очаква да последва, със сигурност само ще ги засилят.

Неслучайно някои включвани в директната програма на „Ел Паис” коментатори говорят за задаващо се влошаване на ситуацията с оглед на предстоящото в сряда заседание на каталунския парламент, на което най-вероятно ще бъде провъзгласена независимостта на Каталуня – акт, на който Мадрид пак не се очаква да реагира иначе, освен силово…

Късно вечерта днес пред медиите най-после се появи и премиерът Мариано Рахой, който повтори, че всички действия срещу гласуващите в Каталуня са били правилни и съгласно нормите на правовата държава. Рахой обяви, че утре ще говори пред парламента в Мадрид.

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар