В категории:Мнения и коментари / Свят

Каталуня алармира Европа: „Мадрид извършва атентат срещу автономията ни”

В специален мемораднум до европейските правителства местната каталонска власт обвини централното испанско ръководство, че „налага извънредно положение” в заплашващата да се отцепи след референдум автономна област и че „извършва атентат” срещу конституционния статут на областта. В знак на протест срещу действията на Мадрид студентите превзеха Университета в Барселона. Млади демонстранти окупират улиците в Барселона и в други испански градове

Човешко множество протестира в Барселона против нахлуването на испанската Гражданска гвардия в местното министерство на икономиката. Снимка: EFE
Човешко множество протестира в Барселона против нахлуването на испанската Гражданска гвардия в местното министерство на икономиката. Снимка: EFE

Седмица преди обявения за 1 октомври референдум за независимостта на Каталуня напрежението между Мадрид и Барселона ескалира до все по-високи градуси.

Централното правителство начело с десния премиер Мариано Рахой е категорично в решимостта си изобщо да не допусне провеждането на допитването, което Конституционния съд вече обяви за нелегитимно. С тази цел Рахой разпореди преминаването на каталонските сили за сигурност и полиция под пряко подчинение на Мадрид и ги изпрати да заемат позиции в каталонския парламент и по други тамошни институции. Арестувани бяха 14 кметове, съветници и други водещи дейци, включително зам.-министри, които не са отхвърлили референдума, а организират провеждането му. Застрашават ги огромни глоби. Предприети са операции за контрол и сплашване и в различни медии, публикували материал за допитването.

На свой ред местната власт в Барселона със специален меморандум алармира правителствата в Европа, че централното ръководство в Мадрид „извършва атентат” срещу автономния статут на областта, залегнал в член 137 на действащата конституция от 1978 г. Изтъкнато е и това, което в последните дни се повтаря от повечето водещи лица в Каталуня – че ходовете на испанското правителство на практика налагат извънредно положение в автономната област.

В отговор на всичко това „хиляди граждани излязоха на улиците не само на Каталуня, а и на още 43 града из цяла Испания”, отбелязва меморандумът. В него е посочена и най-голямата от тези демонстрации, продължила 14 часа и събрала 40 000 души.

Изпратеният до европейските правителства документ изтъква като недопустими полицейските действия срещу медии и журналисти, суспендирането на предизборни прояви за референдума, блокирането на сметките на Женералитат (местната каталонска власт) от страна на мадридското правителство, изземването на преброителни карти и на лични данни.

Всички тези мерки според каталонското ръководство водят до това, че „под претекста на едно ограничено тълкувание на испанската конституция се налага необявено извънредно положение”. А то на свой ред „представлява брутално нарушение на същите тези права и свободи, които испанската конституция претендира да отстоява”.

Въпреки всичко това местното каталонско правителство уверява Европа, че ще продължи подготовката за референдума за независимост и ще го проведе, ангажирайки се „да предостави на гражданите на Каталуня възможността демократично да изберат своето политическо бъдеще на 1 октомври”.

Междувременно в знак на протест срещу действията на Мадрид студенти продължават да държат окупиран Университета на Барселона. Хиляди младежи не спрат да демонстрират по улиците и площадите на Барселона и на други градове, като дори разпънаха палатков лагер срещу сградата на местния върховен съд в Каталуня, настоявайки да бъдат освободени арестуваните кметове и други висши дейци, работещи за референдума.

Студенти окупираха Университета на Барселона в знак на протест срещу действията на Мадрид. Снимка: EFE
Студенти окупираха Университета на Барселона в знак на протест срещу действията на Мадрид. Снимка: EFE

Много испански медии отбелязват, че репресивните действия на правителството на Рахой предизвикват в последните дни рязка радикализация на настроенията сред каталонците. Досега сондажите сочеха, че сред жителите на автономната област с малко, но все пак надделяват нагласите да не се стига до отцепване от Испания. Последното изостряне на обстановката обаче изглежда започва да накланя везните в другата посока и все повече в уличните репортажи на телевизиите се чува следната реплика от поредния интервюиран каталонец: „Нямах намерение да гласувам, но сега, след всичко това, вече непременно ще участвам в референдума”.

Мнозина анализатори припомнят и неумиращата сянка на франкизма и на гражданската война, която болезнено отеква в генетичната памет особено на каталонците. А сегашните действия на Мадрид, тъй напомнящи на бруталността от миналото, пораждат неизбежно противопоставяне.

Балтасар Гарсон, съдията, който нашумя с антикорупционните си дела срещу управляващата  Испания Народна партия, както и с опита си да осъди бившия чилийски диктатор Аугосто Пиночет, също смята, че голяма част от конфликта между Барселона и Мадрид днес се корени още в епохата на франкизма и в така и неразрешените проблеми на цялото испанско общество, наследени оттогава.

Гарсон също така предупреждава, че забраната за демонстрации, налагана сега в Каталуня от централната испанска власт, скоро може да се разпростре върху цялата страна. Освен това авторитетният юрист допуска, че ако испанските социалисти и „Подемос” бяха успели да сформират общо правителство и да не допуснат Рахой отново на власт, до сегашната крайно остра ситуация в Каталуня нямаше да се стигне.

„Подемос” са категорично за преустройството на Испания в „плуринационална държава” и отстояват тезата, че каталонският референдум трябва да се проведе, защото е демократичен инструмент за премерване на обществените искания.

Социалистите обаче са твърдо против отцепването на Каталуня и поддържат тезата на правителството на Рахой, че допитването по въпроса е нелегитимно. Но в същото време неколкократно досега соцлидерът Педро Санчес отправяше предложения за конституционни промени, които да усъвършенстват системата на автономиите.

Трябва да се припомни, че сегашната криза започна да набъбва още от 2011-та, когато Рахой дойде на власт и започна на прилага драстични бюджетни орязвания. Именно тогава Барселона поиска предоговаряне на статута си, за да може сама да разпледеля каталонския бюджет и да запази поне в него бонусите за местния бизнес и социалните придобивки, пратени от Рахой под ножа. Искаше се една по-широка автономия, каквато вече беше предоставена на баските (поради което ЕТА умря). Но премиерът отказа диалог и всякакво пипане на конституцията.

Оттогава спиралата на напрежението между Барселона и Мадрид само набъбва. А неотстъпчивостта на Рахой доведе дори до немислимото по-рано обединяване въз основата на исканата независимост между консервативните каталонски националисти, поддържали години наред съюз с Народната партия, и левите републиканци, чиито гласове днес крепят местното правителство в Барселона.

…………………………………………..

Предлагаме по-долу гледната точка към процесите в Каталуня на преподавателя от Университета на Барселона Карлос Санта Мария, който е и коментатор по международни теми на сайта на телевизия RT.

 

Диктаторът Франко се завръща победоносно в Каталуня

Карлос Санта Мария, RT

Карлос Санта Мария
Карлос Санта Мария

Преподавателят в Университета на Барселона Карлос Санта Мария е доктор по философия и педагогика. Посветил е живота си на социалните каузи като председател на Постоянния комитет за човешки права в Нариньо, Колумбия. Бил е и координатор на Декларацията от Кито на социалните работници. За хуманната си дейност е удостоен с почетния ключ на колумбийския град Кали. Автор е на 18 книги по геополитика, педагогика и човешко развитие. Води своя колонка с международни коментари на сайта на телевизия RT.

Процесът за независимост на каталонския народ, задвижен с насрочения за 1 октомври вот и със съпровождащите го закони за референдума и за прехода, се сблъсква с твърдото противопоставяне от страна на правителството начело с Мариано Рахой, чиито мерки доказват, че начинът на управление на Франсиско Франко по същество продължава да е в сила.

Диктаторът командваше страната с желязна ръка. Статистиките сочат, че само за периода около 1936-1943 г. са загинали близо 150 000 души. Поне така излиза от вече разсекретените документи, изследвани от различни историци. Насилието, упражнено по време на гражданската война, е ударило както по републиканци, така и по други опозиционери, членове на политически организации или синдикалисти.

В прилагането на онази политическа, културна, социална, икономическа и трудова стратегия са били включени глоби, конфискации на имущество, блокиране на банкови сметки, уволнения, отнемане на трудови и професионални права и т.н. Чрез цензурата е била анулирана свободата на изразяването в медиите, забранени са били събранията, затвор или смъртна присъда са грозяли всяко инакомислие. Репресивните мерки са били всекидневие.

В съзвучие с това наследство, Мариано Рахой сега оформи репресивен пакет, който включва задължаването на всички кметове, станали подследствени заради подкрепата си за референдума в Каталуня, да се явят и да дадат обяснения пред съдии и прокурори под заплахата от сурови санкции. По същия начин е суспендирана финансовата автономия на Каталуня. Мадрид е наложил свой контрол над сметките, като е разпоредил на банките да контролират стриктно придвижването на средства от каталонското правителство. Така е поставено под въпрос изплащането на заплатите на хиляди държавни и общински служители.

Освен това Гражданската гвардия е иззела хиляди плакати и други пропагандни материали на Женералитат (местната каталонска власт), списъци по избирателни секции, преброителни карти и т.н. Всичко това – под формата на регистриране на разпространителски фирми, печатници и медии. Има и извършени произволни арести.

Не е никак трудно всичко това да върне спомена за фашисткия режим, след като сега силите за сигурност постъпват като него – реквизираха урните, бюлетините и предизборните материали, закриват електронните страници, които информират за референдума, забраняват прояви в подкрепа на допитването.

Анулирането на картите за преброяване и на предизборните известия, разширяването на контрола над медиите и печатниците, блокирането или цензурирането им – всичко това са хватки, целящи да насаждат страх. Трябва да припомним още, че Върховният съд на Каталуня настоя обществената каталонска телевизия TV 3  да ограничи информационните си емисии, свързани с референдума.

Женералитат на свой ред настоява процесът да продължи и обжалва пред испанския Върховен съд решението, което я лишава от финансова автономия.

Орол Жункерас, вицепремиер в каталонската автономна система, подчерта, че замразяването на сметките цели да задуши автономията на Каталуня. При това такова решение може да бъде взето само чрез прилагане на член 155 конституцията (тя е приета през 1978 г., 2 години след смъртта на диктатора Франко, а въпросният член развързва ръцете на Мадрид да действа с всички методи, ако някоя от автономиите откаже да спазва конституционните изисквания – бел. пр.). Но прилагането на този член 155 изисква предварителен дебат и подкрепа с абсолютно мнозинство в Сената. Заедно с каталонската общност, много сектори в испанското общество подкрепят борбата за граждански права в Каталуня. Към това е добре да прибавим и предупрежденията на много международни лидери за опасния път, по който може да тръгне този процес, ако не се внимава.

Трябва сериозно да се замислим какво ще стане сега в тази страна, в която неолиберализмът или дивият капитализъм е достигнал до крайности, особено след премиерстването на Фелипе Гонсалес – път, затвърден от Рахой. Страна, в която за последните четири години са се появили 58 000 нови богаташи и 1 милион и 400 000 нови бедняци.

В случай, че гласуването бъде напълно забранено с насилствени действия на държавата, много е вероятно вътрешното положение да се влоши и да се наложи наистина извънредно положение, полицейски час и други агресивни действия с оглед очаквания логичен отговор на каталонското гражданство. Както се знаеше отпреди Рахой да приложи репресиите си, резултатите от допитването може би ще са негативни към идеята за независимост. Но сега е твърде вероятно мнозинството да я подкрепи, подтикнато от посегателствата срещу народа, срещу свободата и правата му.

Активисти на младежката левичарска организация Arran демонстрират в Барселона. Снимка: EFE
Активисти на младежката левичарска организация Arran демонстрират в Барселона. Снимка: EFE

Възможно е също процентът от гласоподавателите, който е против независимостта, просто да не отиде да гласува и така да се присъедини към онези, които се боят за семействата си, за своя живот, а и от санкциите на държавната машина.

Ако ситуацията стане неконтролируема, вероятно Испанската социалистическа работническа партия ще бъде привлечена, за да подкрепи активирането на член 155 от националната конституция, който да суспендира автономията на Каталуня, да ѝ отнеме всички делегирани ѝ досега права, оставяйки я безпомощна е без реална власт. Всичко това би изострило още повече ескалацията на репресиите и на предсказуемите последствия.

Каквито и да са резултатите, всеки има правото да изразява свободно своите убеждения, независимо дали те ще бъдат приети или не. Едно умно правителство би трябвало да притежава способността да договори условията на дадена автономия, а не да провокира разцепление. Сигурно повечето от каталонците никога не са искали да се стига до екстремалната ситуация, при която дори безразличните по темата за независимостта сега са готови сериозно да я обмислят като алтернатива, след като ги атакува едно централно правителства, нарушаващо даже правото им да получават заплати. Така че единственият разумен път за сериозните държавници е диалогът. Само чрез него може да се върви към проекти, които да гарантират добруването на Испания и справедливата автономия на Каталуня.

Когато някои градове осъмват с плакати, изобразяващи диктатора Франко, който моли да не се гласува в референдума за независимост, неизбежно се създава впечатлението че един наследил франкизма режим отново го възражда от пепелта.

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар