Турция: Към Европа през Гагаузия и Кишинев?

Молдова често се описва като болния човек в Европа. Това е не само мнение на политиците от ЕС, на анализаторите, но и на молдовските граждани. Оказва се, че милионите евро, изливани в страната години наред, с цел да бъде готова за членство в ЕС, са потънали в местното олигархично блато.

Молдова често се описва като болния човек в Европа. Това е не само мнение на политиците от ЕС, на анализаторите, но и на молдовските граждани. Оказва се, че милионите евро, изливани в страната години наред, с цел да бъде готова за членство в ЕС, са потънали в местното олигархично блато.

Не е учудващо, че при такива обстоятелства се появяват международни играчи, които желаят да се възползват от тях. Най-често при такива разсъждения подозренията падат върху Русия. По инерция мнозина приписват с охота на Москва всяка геополитическа злонамереност. В момента обаче една друга държава си набавя сериозен актив на гърба на молдовската патология. Става въпрос за Турция.

Особено интересно става когато се проследят по-внимателно последните маньоври на турската дипломация. На молдовския ринг на пръв поглед се сблъскват прозападните неолиберални тенденции и проруския лагер.  Междувременно, стъпка по стъпка и тихичко, Турция си отъпква пътя. Не е известно само дали се опитва да привлече Молдова в своята сфера на влияние или чрез нея да стъпи на европейския континент, което не успя да постигне официално.

В този ред на мисли си да си припомним как изглеждаше сблъсъкът между Запада, представляван от Ангела Меркел, и президента на Турция – Реджеп Тайип Ердоган.

Когато се оказа, че вълната от бежанци и мигранти започна да създава огромни проблеми в страните от ЕС, на Ердоган беше предложена следната сделка: ЕС ще му даде пари, само и само да бъде така любезен да спре и да задържи тези хора в Турция. Сумата беше значителна – три милиарда евро. Естествено, щедрото предложение в известна степен се отнасяше до самите бежанци, но в същото време трябваше да бъде и някакъв вид стимул за Ердоган да продължи охлаждането на отношенията с Русия, които по това време (след свалянето на руския бомбардировач), бяха вече драстично влошени.

Но Ердоган още тогава се чувстваше достатъчно уверен в себе си и взе парите, продължавайки да следва своята политика, без да обръща особено внимание на съветите и препоръките, дори на тези, които идваха от страна на платците.

Първо, през юни 2016 г. бързо нормализира отношенията си с Русия, с което разочарова не само ЕС, но и своите колеги от НАТО, начало със Съединените щати. Впоследствие, през юли 2016 г. потуши военния преврат, за който твърдеше, че е направляван от опозиционер Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ. Освен, че се разправи с участниците в преврата, потъпквайки всички норми на демократичната държава – репресии, мъчения, арести без съдебни решения, Ердоган се скара със Съединените щати, недвусмислено показвайки, че Вашингтон стои зад преврата. В последствие отиде на посещение в Москва, където в сърдечна атмосфера бяха обсъдени нови планове за съвместни инвестиции, което вече предизвика истинска паника в ЕС. Кулминацията беше последната покупка на комплекси от модерните руски ракети С-400. Дори Съединените щати изразиха безпокойството си във връзка с този факт, на което Ердоган отговори безочливо и нахално, показвайки еднозначно, че по всяко време може да смени съюзниците си. Дори и такива, завоалирани заплахи вероятно звучат много неприятно в ушите на американците, имайки предвид, че турската армия е втората по големина армия в НАТО.

На този фон изглежда изключително интересно, че Ердоган слага акцент на присъствието си в Молдова точно сега. Разбира се, то не е „от вчера“. През 2010 г., когато Ердоган беше министър-председател на турското правителство, двете страни подписаха съвместно, широко споразумение за създаване на Съвет за стратегическо сътрудничество между Република Молдова и Турция. Бяха подписани също така споразумение за сътрудничество в областта на социалната защита и споразумение за сътрудничество между държавните медии. Тогава на никой не му минаваше през главата нито възможността за внезапно завръщане на студената война, нито за войната в Украйна и последвалите я санкции срещу Русия.

Също така вътрешните проблеми на Молдова бяха обсъждани само в тесен кръг на анализатори и наблюдатели, конкретно заинтересовани от случващото се в тази държава. Европейските служители ни уверяваха, че ситуацията в Кишинев е отлична. Всички европейски дипломати твърдяха, че Молдова е една от най-големите надежди за Източното партньорство, с ясна перспектива за присъединяване към Европейския съюз след серия от реформи, които трябваше да въведе, изпълненото с решителност и проевропейски ентусиазъм, правителство. Изгледите за членство в НАТО също бяха представени в розово. Тогава никой в ​​Европа не отхвърляше възможността и Турция да бъде приета в ЕС.

Във връзка с всичко това, беше напълно естествено е да се установят контакти със страна, която скоро щеше да стане член на Съюза. Но точно тогава всичко в региона се промени.

Започна войната в Сирия, на сцената на военния театър се появи Русия, което коренно промени глобалната обстановка. В самата Молдова, от година на година, ставаше все по-ясно, че проевропейското правителство всъщност върти цинична игра с лозунгите за интеграция, въвежда реформи по неолиберален модел,  усвоява европейски фондове както му е удобно и въобще не го е грижа за обикновените граждани. Курсът към евро-интеграция не даде нищо на молдовците, освен повишаване на бедността, висока емиграция, разпадане на вътрешния пазар. Да не забравяме и тлеещият вътрешен конфликт в Приднестровието.

В последствие на всичко това президентските избори през 2016 г. бяха спечелени от не съвсем коректно считан за проруски кандидат Игор Додон. Опонентите на евроинтеграцията почувстваха, че е възможно отрицателните тенденции да бъдат преобърнати. Правителството обаче няма намерение да се отказва от политиката си. Все още няма развръзка: конфликтът между президента и проевропейското правителството може да наклони везните в две различни посоки, но Европа не може да си затваря очите пред факта, че молдовското общество все пак изказа нежелание влизане в ЕС чрез избора на президент.

Донякъде паралелно, въпреки че по съвсем различни причини, в подобна ситуация е и Турция. Канцлерът Меркел даде да се разбере на властите в Анкара, че не могат да разчитат на по-тясно сътрудничество с Европейския съюз, а за членуване в него дори и дума не може да се говори, докато не регулират правата и свободите на гражданите си в своята вътрешна политика. И именно затова проследяването на внезапното активизиране на турската дипломация в Молдова е толкова интересно.

В средата на тази година министър-председателите на двете страни се срещнаха в Молдова. Молдовският премиер обяви Турция за „стратегически партньор“ и заяви, че се предвижда увеличаване на търговския обмен. Турският му колега заяви, че Молдова е „доверен партньор“, въпреки че няма обща граница между двете страни. Той декларира, че Турция е готова да увеличи инвестиционния си потенциал в Молдова до един милиард долара, което е една значителна сума за тази бедна държава. След това двамата премиери посетиха Комрат, столицата на Гагаузия, където местните жители, макар и православни, говорят език, много близък до турския, така че посещението им беше доста символично.

Визите за гражданите на двете страни бяха премахнати. Президентът Додон прие турския посланик и проведе дълъг разговор с него относно перспективите за взаимно сътрудничество между двете страни. Не е често явление президентите да се срещат с посланици и да обсъждат с тях въпроси във вътрешен и в международен мащаб. От горе на това турската страна дари девет милиона щатски долара… за обновяването на президентския дворец в Кишинев, който беше разрушен по време на размириците през 2009 г. и трябваше да бъде ремонтиран, но средствата, предвидени за тази цел „ненадейно се изчерпаха“.

В резултат на това Додон беше принуден да използва резервната и не особено представителна резиденция в столичния квартал Буючани. Също така е рядкост чуждестранни лица да инвестират в държавни сгради, защото естествено се появява въпроса какво ще поискат в замяна. Турция неочаквано обяви, че търговска турска банка ще отвори свой клон в Молдова. А за 15-ти декември в Кишинев е планирана визита на най-високо равнище – Реджеп Тайип Ердоган ще направи двудневно посещение в молдовската столица.

Цялата тази ситуация със сигурност поражда доста спекулации. Ако Молдова изведнъж е избрала „третия път“ – нито с Русия, нито с Европейския съюз, тогава на дневен ред ще е въпросът, кой в ЕС ще поеме отговорността за провала на политиката за европейска интеграция на Молдова, която погълна значителна сума от джоба на европейските данъкоплатци (почти 800 000 000 евро), а основният „разпоредител“ на тези пари беше Ангела Меркел. Дали някой ще ѝ зададе въпрос за разпилените средства?

Разбира се, отговорните лица за фактическото прехвърляне на тези средства в джобовете на молдовските олигарсите могат да се защитават, че по този начин са попречили на разширяването на руската сфера на влияние, защото, ако години наред не беше подкрепяна кликата на „евро-ентусиасти“ в Кишинев, то поддръжниците на про-руската политика биха имали надмощие над нея. С оглед на факта, че в края на краищата, и така проруската опция проработи в Молдова, в лицето на новия президент, този довод звучи крайно неубедително.

Другите любителите на конспиративни теории заявяват, че това е „резервния вариант“ за вкарване на Турция в Европа и че зад всичко това стои Германия, която призна провала си в привличането на турския пазар в Европейското икономическо пространство – така че може би Меркел опитва друг начин?

За това разширяване на турското влияние благоприятстват и вътрешните конфликти на молдовската политическа сцена. Президентът Додон, атакуван както от правителството, така и от либералната опозиция, се нуждае от съюзници. И ако по време на неговото президентство настъпи оживяване в търговията и молдовската икономика „си поеме дъх“, той ще има аргументи в дискусията си с опонентите: погледнете, благодарение на моето управление, част от молдовските компании не само, че се завърнаха на руския пазар, но също така бяха разширени и укрепени и други направления на обмен.

Подобни предположения има и правителството, което би трябвало да си дава сметка за негативните оценки на гражданите в контекста на състоянието на страната след години на последователно „маршируване на Запад“. В допълнение, Турция обещава да инвестира в Гагаузия, която е беден регион, където цари недоверие към правителството в Кишинев (местните хора помнят как в началото на 90-те привържениците на идеята за обединението на Молдова и Румъния желаеха да „румънизират“ населението) и е ориентиран по-скоро проруски. Дори при минимален икономически възход и поява на нови работни места може убежденията на поне част от по-младото поколение да се променят в посока на Русия.

Русия може също така да се чувства разочарована от внезапния завой на Молдова в посока на Турция (ако той се окаже състоятелен и продължителен), въпреки че, от друга страна, отношенията ѝ с Турция на ден днешен не са прекалено обтегнати. Никой обаче не може да гарантира, че турският президент няма пак да „извърти“ някой типичен за себе си номер.

Боян Станиславски

Роден в София, постоянно живущ в Полша; публицист, преводач и издател. Автор е на коментари и анализи в различни полски и български вестници и списания. Работи като зам. главен редактор на ляв полски сайт Strajk.eu. От 2008 година е кореспондент в Полша на Българското национално радио.

Оставете коментар