В категории:Свят

Започнаха протестите срещу реформите на Макрон

Част от френските синдикати започнаха стачки и протести срещу реформите на президента Макрон, насочени срещу правата на трудещите се. Според представители на протестиращите, това вероятно ще е само началото на дълга битка

Източник: news.cgtn.com

След продължително очакване, в края на август френското правителство разкри подготвяните всеобхватни реформи на трудовото законодателство – едно от централните обещания в предизборната кампания на новоизбрания президент-центрист Еманюел Макрон.

Сред предвижданите реформи фигурират неща като лимит на обезщетенията за безпричинно уволнени служители, намаляване на броя представители на работниците в управлението чрез сливане на различни структури (като комисиите по здраве и трудова безопасност), разрешаване на малки бизнеси да определят условия по трудови договори без да се консултират с профсъюзите, улесняване на шефовете да оправдават съкращения с икономически фактори, както и позволение за по-често използване на краткосрочни трудови договори.

Президентът Макрон се опитва да прокара реформите си чрез укази, заобикаляйки стандартната парламентарна процедура. Съгласен с този ускорен законодателен процес, кабинетът трябва да одобри закона на 22 септември. За да влязат реформите в сила, парламентът трябва да даде окончателното си одобрение чрез вот с „да” или „не”.

Според социологическите проучвания почти шест от всеки десет французи се противопоставят на реформите, предложени от правителството. Въпреки това само някои работнически организации призоваха за общонационални протести и стачки. Сред тях са Общата конфедерация на труда (CGT), Националната конфедерация на труда (CNT) и Националният съюз на студентите във Франция (UNEF). Списание Jacobin публикува интервю със Стефан Енярлан, национален секретар и говорител на  Solidaires – друга група от профсъюзи, подкрепяща демонстрациите. Той коментира политическата стратегия на управляващите, перспективите за по-мащабно социално движение и имиджа на работническите организации във Франция.

Защо правителството разчита на укази при положение, че разполага с голямо мнозинство в парламента?

Смятам, че има няколко причини. Целта е да се действа бързо, защото са планирани и други реформи – на застраховките за безработица, здравеопазването и пенсионната система. Програмата на правителството е много натоварена и те искат да изпълнят обещанията, направени по време на изборите. Същият конституционен механизъм, позволяващ на управляващите да прокарат закони с указ, ако могат да спечелят парламентарен вот на доверие, бе използват и от предшественика на Макрон – Оланд. Това е непопулярно, но ефективно. Макрон запази идеята за ефективността, но промени контекста. Генерално обаче това е същия подход. Възможно най-малко дебати в парламента, възможно най-малко изменения в текстовете и най-вече много малка социална мобилизация.

Т.е. това е начин да се ограничи публичния дебат?

Да. Действайки през лятото, прокарвайки указите, точно когато хората се връщат от почивка, очевидно правителството цели да неутрализира оспорването на реформите възможно най-много.

Защо други синдикати не се присъединяват към протестите – най-вече Работническа сила (FO) и Демократичната френска конфедерация на труда (CFDT), които също критикуват реформите?

Това е добър въпрос, но не съм сигурен, че знам всичките му отговори. В периода преди публикуването на указите тези профсъюзи, както и CGT, си играеха на консултации с правителството, надявайки се да повлияят на съдържанието на реформите. Сега те осъзнават, че не са постигнали много. Може да се каже, че разликата между официалната позиция на ръководството на FO и реакцията на редица от федерациите им и на местните синдикални организации е значителна – като това е меко казано. Има вътрешно разместване в този профсъюз заради позициите на ръководството. Очакваме на следващия протест, насрочен за 21-ви септември, част от FO или дори цялата организация да се включи в мобилизацията. От CFDT обаче не очакваме много.

Какво ще се брои като успех на протестите? Има ли очаквания колко хора ще се включат?

Намираме се още в началото. Надяваме се на успех по отношение на броя сектори, които ще се включат в стачките – най-вече транспортния сектор. Това винаги е добър измерител за успха на една стачка. Не очакваме първите протести да са приливна вълна, гледаме на това по-скоро като на начална точка. И сме наясно, че е нужно да продължим в дългосрочен план. Не си слагаме конкретни цели за мобилизацията. Ако има сектори, където значителен процент от работниците стачкуват и протестират, това ще е начална точка, върху която да градим.

Възможно ли е реформите да се спрат от улицата, когато правителството има стабилно мнозинство в парламента? Разбора се, надяваме се това да се случи. В противен случай нямаше да го правим. Но това ще зависи от няколко фактора. По време на протестите срещу трудовите реформи на Оланд през 2016 г. не успяхме да организираме голям брой хора за стачки и да постигнем икономическа блокада, което е крайната цел. Ние обаче бяхме далеч от това. Ако не успеем да постигнем високо участие в стачки през следващите седмици, това означава, че реформите ще минат. Но има и нещо друго. Популярността на правителството се срива драматично, освен това има и други мерки, които са очевидно антисоциални и засягат всички. Става въпрос за съкращенията в помощите за жилища и в някои държавно субсидирани работни места, където нямаше добри трудови условия, но все пак осигуряваха работа. Друг фактор са обещанията за финансовата и данъчна политика, които още не са изпълнени. Всичко това подхранва недоволство и социално несъгласие, на които разчитаме.

На 23 септември е обявен друг протест, организиран от „Непокорна Франция”, който не е официално подкрепен от синдикатите. Какво смятате за това? Защо няма общи демонстрации на синдикатите и политически партии?

Това е въпрос, който обсъждаме в момента. За чуждестранните читатели трябва да се поясни, че Хартата от Амиен е важна за Франция. Тя разделя работническите организации от политическите. Винаги е имало ясно разграничение, което профсъюзите уважават. В същото време това не означава, че няма големи коалиции и кампании, в които се оказваме заедно с определени политически организации. По отношение на протеста на 23-ти, това е решение, взето от „Непокорна Франция” без консултации с нас. Което не е проблем. Без съмнение там ще присъстват наши активисти. Но ние не се каним да мобилизираме синдикалната организация за това.

Имам труден въпрос, но трябва да бъде зададен. Защо синдикатите във Франция са толкова непопулярни в момента? Според проучване от юли едва 36% от хората имат позитивно отношение към тях. За сравнение, неотдавнашно изследване в САЩ показва рейтинг на одобрение за синдикатите от 61%. Отделно проучване пък показва, че умерените профсъюзи във Франция са по-популярни от радикалните. Как обяснявате това?

Нямам всеобхватен отговор, но мога да предложа няколко посоки на разсъждение. Има атака, подета от определена част от медиите, основаваща се на официалния дискурс за противопоставяне на „отговорните” и „безотговорните” синдикати. По подобен начин „привилегированите” работници – държавни служители или такива, чийто служебен статус ги защитава – биват противопоставяни на другите работници, които страдат от промените. Пропагандира се цялостно идеологическо представяне на обществото. Хората също така се страхуват, че ситуацията за работниците ще се влоши. Опасенията от безработица карат някои работници да преглъщат реформите. Вероятно умерените профсъюзи се възприемат като по-малко агресивни, но предотвратяват допълнително влошаване на нещата.

Принтиране

Оставете коментар