Без достойно субсидирана наука България няма шанс за напредък

Заради спадането на научното и технологичното ниво у нас липсват и чуждестранни инвестиции в областите с висока принадена стойност, предупреждава партия Българската левица в свое обръщение към народните представители. Настоява се за промяна в принципите на субсидиране на училищата, университетите и БАН и за приемане на нов закон за развитие на академичния състав

Сградата на БАН в София
Сградата на БАН в София

„Българската наука е в състояние, когато не може да се възпроизвежда. Младите хора, желаещи да се занимават с научна дейност, напускат страната и допринасят за развитието на други страни. Ние все повече се превръщаме в една полуграмотна нация, а такива нации нямат бъдеще в този технологичен век”. Това предупреждение отправя в свое послание до народните представители партия Българската левица.

В текста се подчертава, че заради спадането на научното и технологичното ниво у нас липсват и чуждестранни инвестиции в областите с висока принадена стойност. Настоява се за промяна в принципите на субсидиране на училищата, университетите и БАН и за приемане на нов закон за развитие на академичния състав.

Припомня се сривът на българската наука в последните десетилетия и довеждането до финансов колапс на БАН. В посланието е посочено: „Държавната субсидия за БАН не предоставя никакви средства за научни изследвания, тя не осигурява напълно дори мизерните заплати на учените. В момента младите учени получават заплати, равни на минималните за страната, професорите – около 750 лв. при средна заплата за страната над 1000 лв. Докато за последните 10 години средната средната заплата за страната се е удвоила, то в БАН основните заплати почти не са мръднали. Очевидно и до днес са живи повелите на министър Дянков, чиято цел беше да закрие БАН: „Оставете ги без пари и те сами ще се закрият“.”

Обръща се внимание и на плачевния резултат от променения начин на субсидиране на университетите, довел до драматично свиване на научно-изследователска дейност:  „Основното финансиране се определя не от научните резултати, не и от качеството на преподаване, а от броя налични студенти. Това естествено води до стремеж за запазване на студентите на всяка цена и до снижаване на изискванията към тях. Държавата сякаш иска университетите не да създават образовани хора, а хора с дипломи. Системата започна да произвежда полуграмотни висшисти, които от своя страна, навлизайки в началното и средното образование, ще започнат (и вече започнаха) да произвеждат полуграмотни  гимназисти”.

Подчертан е фактът, че в училищата също е въведен порочният принцип „Парите следват ученика“, в резултат на който „основната цел е запазването на учениците, които преминават от клас в клас, дори ако цяла година не отворят учебник”.

Изтъкнат е още един фактор за тревожното състояние на българската наука: „Законът за развитието на академичния състав, с ликвидирането на елементарни наукометрични изисквания за издигане на преподавателските и научни кадри, предостави всичко в ръцете на административните ръководители и още веднъж демотивира научните усилия на хората”.

Отправяйки апела си за достойно субсидиране на БАН и на научно-изследователската дейност в университетите, Българската левица настоява: „Ако искаме да се измъкнем от тази спирала, водеща към все по голяма деинтелектуализация на страната и като резултат  към все по-необратимо изоставане от богатите страни, трябва да съсредоточим усилия към възстановяване на научния ни потенциал”.  Подчертано е, че „съветите да се разчита на европейско финансиране издават пълна неосведоменост”, защото „парите по европейските програми са основно за инфраструктура, като се предполага, че възнагражденията на учените са осигурени от национално финансиране”.

В посланието се настоява: „Наука без учени не може да се прави. Трябва да се приеме нов закон за развитие на академичния състав, трябва да се променят принципите на субсидиране на училищата и университетите.  Трябва да се положат сериозни усилия за спасяване на науката в България”.

Принтиране

Оставете коментар