В категории:Анализи / Свят

Докато светът се е фокусирал върху края на ИДИЛ, Ал Кайда в Сирия набира сили

Фокусирането на Запада върху т.нар „Ислямска държава” играе директно в полза на не по-малко страшни джихадисти

Откритата доминация на Ал Кайда върху въоръжената опозиция създаде имиджов проблем за чуждестранните спонсори на бунтовниците. Снимка: Wikimedia Commons

Патрик Кокбърн, Independent

Ал Кайда създава най-силната си крепост досега в Северозападна Сирия, докато вниманието на света е почти изцяло съсредоточено върху предстоящия разгром на ИДИЛ в източната част на страната. От юли насам джихадистката организация е установила пълен контрол над провинция Идлиб и над жизненоважната граница с Турция. „Провинция Идлиб се е превърнала в най-голямото убежище за Ал Кайда след 11 септември”, заявява Брет Макгърк, старши пратеник на САЩ в международната коалиция срещу ИДИЛ.

Свързаното с Ал Кайда движение Хаят Тахрир аш-Шам, което до миналата година се наричаше Джебхат ан-Нусра, отдавна е най-силната бунтовническа групировка в Западна Сирия. След като през декември сирийската армия овладя Източен Алепо, Тахрир аш-Шам започна да елиминира конкурентите си в Идлиб, включително бившия си мощен съюзник – подкрепяната от Турция Ахрар аш-Шам. Смята се, че Тахрир аш-Шам разполага с 30 хил. опитни бойци, чиито брой ще нараства чрез присъединяване на бригади от други победени групировки. Ал Кайда може да привлича и млади мъже от бежанските лагери на контролираните от тях територии.

Ал Кайда набира сили във и около провинция Идлиб, точно докато ИДИЛ претърпява поражение след поражение в Източна Сирия и Ирак. През миналата седмица сирийската армия успя да стигне до анклава Дейр ез-Зор, където ИДИЛ обсаждаше контролираната от правителството част на града в продължение на три години. Градът, разположен на двата бряга на река Ефрат, е най-големият в Източа Сирия. Освобождаването му отваря пътя към петролното находище Ал-Омар, което преди войната осигуряваше половината добив на Сирия.

Ако силите на ИДИЛ бъдат изтласкани за постоянно от града, вдигането на обсадата ще освободи армейския гарнизон, който според различни данни е от между 5 хил. и 10 хил. войника. Това ще облекчи и живота на 93 хил. цивилни в правителствената зона, които години наред бяха снабдявани с храни само по въздух.

Дей рез-Зор е поредният загубен от ИДИЛ градски център в долината на Ефрат, която бе ядро на териториите на джихадистите в Сирия. ИДИЛ отстъпва навсякъде. Нагоре по течението на Ефрат, подкрепяните от САЩ и ръководени от кюрдите „Сирийски демократични сили” напредват значително в Рака и вече овладяха старата част на града.

Въпреки доказаната си бойна мощ, ИДИЛ се срива под ударите на различни сили по многобройни фронтове в Ирак и Сирия. Навсякъде балансът на силите се променя в ущърб на джихадистите от масираните въздушни удари на Русия и САЩ, подкрепящи наземните операции.

Поражението на ИДИЛ в Източна Сирия ще се ускори и заради местните племена, доскоро подкрепящи или страхуващи се от ИДИЛ, които минават на страната на победителите. САЩ и сирийските кюрди може да не харесват връщането на властта на сирийското правителство в Източна Сирия, но не изглежда да са подготвени да се борят много, за да го спрат. Заявените от президента Тръмп приоритети са унищожаването на ИДИЛ и Ал Кайда, независимо кой управлява Сирия в бъдеще.

Лошите новини за ИДИЛ обаче са добри новини за Тахрир аш-Шам и Ал Кайда. Задачата да се победи ИДИЛ до голяма степен привлича всички военни усилия на многобройните врагове на групировката. Заради недостига на войници сирийската армия е способна да полага максимални усилия само на един фронт в определен момент. Сирийските кюрди имат интерес да воюват с ИДИЛ, но не и задължително да я победят толкова решително, че САЩ вече да не се нуждаят от съюз с кюрдите и да се върнат към своя стар натовски съюзник Турция.

Тахрир аш-Шам ще е облагодетелствана политически и военно от западането на ИДИЛ, с които имат общ произход. Под името Джебхат ан-Нусра тази групировка бе най-ранното въплъщение на Ал Кайда в Сирия и бе свързана с произхождащата от Ирак ИДИЛ. През 2013 г. Нусра и ИДИЛ се разделиха и започнаха кървава вътрешно-джихадистка война. Ако ИДИЛ бъде окончателно победена или сведена до маргинална сила, сунитските джихадити в Сирия, отказващи да се предадат на правителството, няма да имат алтернатива освен да се присъединят към Тахрир аш-Шам. Освен това арабите-сунити в Източна Сирия може да потърсят нова възможност за съпротива, ако въоръжените сили на правителството се отнасят с тях с традиционната си бруталност и корумпираност.

Тахрир аш-Шам ще очаква да е следващата цел на страните, които сега се занимават с това да разбиват на парчета тригодишния халифат на ИДИЛ. Джихадистите в Идлиб обаче ще се надяват за забавят конфронтацията възможно най-дълго, докато засилват движението си. Тахрир аш-Шам са идеологически сходни на ИДИЛ, но политически са по-лукави. Те ще се опитват да не провокират окончателна битка за територии, които със сигурност ще загубят.

Някои специалисти по Сирия предупреждават, че не трябва да се чака твърде дълго. „Международната общност трябва спешно да контраатакува Тахрир аш-Шам, които стават все по-силни с всеки изминал ден. Не трябва да се чака първо пълното унищожение на ИДИЛ”, се изтъква в изследване на Вашингтонския институт по близкоизточни изследвания, наречено „Предотвратяване на джихадистка фабрика в Идлиб”. Един от авторите му – Фабрис Баланш казва, че Тахрир аш-Шам иска да доминира всички бунтовници в Сирия и е близо до постигането на тази цел.

Откритата доминация на екстремистко джихадистко движение като Тахрир аш-Шам ще се превърне в проблем за външните сили, участващи в конфликта, конкретно за САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Саудитска Арабия и Катар, които са финансирали и въоръжавали сирийските бунтовници.

Опитите на Тахрир аш-Шам да се дистанцира от Ал Кайда са успели да убедят малцина. Тя продължава да се счита за терористична организация от редица държави – за разлика от бившия си съюзник Тахрир аш-Шам. Ще бъде трудно за външните сили да работят с нея, макар въоръжената опозиция срещу Асад реално отдавна да е доминирана от джихадистки групировки. Разликата днес е, че вече няма номинално независими групировки, през които опитващите се да свалят Асад държави и частни донори да насочват пари и оръжия и същевременно да претендират, че не подкрепят тероризма.

През 2014 г. ИДИЛ обяви война на света и плати неизбежната цена – днес многобройните врагове, които си създаде, смазват „халифата” в Сирия и Ирак. Много от членовете на този фактически съюз обаче не се харесват помежду си почти толкова, колкото мразят ИДИЛ. Единствено страхът от ИДИЛ ги принуди да си съдействат или поне да не се бият помежду си. Но може би няма да е възможно да се пресъздаде това единство и в борбата срещу Ал Кайда.

Оставете коментар