В категории:Европа / Информации / Свят

Ще се разделят ли пътищата на Каталуня и Испания?

„Няма да има референдум!” – отсече испанският премиер Мариано Рахой от Мадрид в отговор на форсирано взетото от местния парламент в Барселона решение за провеждане на 1 октомври на допитване за каталунска независимост. Конституционният съд се кани да определи референдума като противоречащ на основния закон – тоест да го забрани. В Барселона пък са готови в отговор незабавно да обявят независимост. На свой ред главният прокурор на Испания е разпоредил разследване на членовете на правителството и на парламентарното ръководство на Каталуня за „неподчинение”

Очакваната гореща есен връхлетя Испания с разпалването на постоянно тлеещия проблем около каталунската независимост. От няколко години темата непрестанно се нажежава и градусите на спадат. Колкото повече централната власт в Мадрид в лицето на неотстъпчивия премиер от дясната Народна партия Мариано Рахой отказва да води диалог със сепаратистки настроеното местно правителство и с доминирания от същите нагласи местен парламент в Барселона, толкова повече съответно се помпат и аргументите на тамошните привърженици на отцепването от Испания.

Отдавна се знаеше, че още с началото на есенните парламентарни заседания в каталунската столица партиите от правителствената коалиция Junts pel Si („Заедно за Да” – дясна, националистическа, индепендистка) и CUP („Кандидатура за народно единство” – ултралява, индепендистка) ще стартират процедура по насрочването за 1 октомври на референдум с въпроса: „Искате ли Каталуня да стане независима държава с републиканска форма на управление?”.

И те го направиха. По ускорена процедура, заради която още преди няколко месеца приеха и съответстващи законови промени, депутатите на индепендисткото мнозинство на каталунския парламент одобриха с едно четене обявяването на референдума. Заседанието, на което това стана на 6 септември, бе бойкотирано от представителите на опозицията – управляващата в Мадрид Народна партия, Социалистическата партия на Каталуня и дясно-либералната „Сюдаданос”, които демонстративно напуснаха пленарната зала. 11 депутати се въздържаха при гласуването, но все пак решението за референдума бе подкрепено от 72 гласа в общо 135-членния парламент.

На своя сайт Generalitat de Catalunya (местното правителство на Каталуня) светкавично откри специална страница за референдума. Отварящата илюстрация на нея е символично раздвояваща се железопътна линия.

Така изглежда електронната страница за каталунския референдум
Така изглежда електронната страница за каталунския референдум

Напълно предвидима бе и незабавната реакция на Мадрид, където премиерът Рахой свика извънредно заседание на правителството, след което излезе с еднозначна декларация: „Няма да има референдум за самоопределение! Демокрацията ще отговори с твърдост, апломб и достойнство.” Кабинетът сезира Конституционния съд да анулира решението от Барселона като противоречащо на основния закон. Многократно повтаряна е принципната позиция, от която Рахой никога не отстъпва – че референдумите могат да бъдат само общонационални и в тях да участват всички граждани на Испания.

Конституционният съд също незабавно пренареди дневния си ред, за да включи в него разглеждане на позицията на правителството. Никой не се съмнява, че решението ще е да се обяви насрочването на каталунския референдум за противоконституционно. Заседанието на съда е насрочено за днес, 7 септември, в 19 ч. мадридско време (20 ч. софийско).

На свой ред главният прокурор на Испания Хосе Мануел Маса разпореди на каталунските прокурорски органи да започнат разследване срещу членовете на правителството и на парламентарното ръководство на Каталуня за „неподчинение”.

Същевременно в Барселона днес през целия ден тече ново напрегнато заседание на местния парламент, на което водещата сила в правителствената коалиция – партията Junts pel Si на каталунския премиер Карлес Пучдемон, припира депутатите да пристъпват към също отдавна подготвения план Б: ако Мадрид откаже да признае за легитимен референдума, парламентът незабавно да провъзгласи Каталуня за независима република, без да се стига до провеждането на допитване. Тази инициатива беше разработена подробно още през май – така че и тя не е изненада за никого.

Беше предприета и катаулнска контраатака срещу Конституционния съд в Мадрид. Шефката на парламента в Барселона Карме Форкадел отключи отделна процедура с искането си за отзоваване на 12-имата конституционни съдии, които според нея не били в състояние да вземат обективно решение по каталунския казус, защото им „липсва безпристрастност” и са  „заразени” с гледната точка на правителството в Мадрид. Това бе опит за процедурно забавяне на възможността на Конституционния съд да взема решения, но на днешното си обедно заседание той категорично отхвърли искането на Форкадел.

Очевидно е, че страстите между Мадрид и Бараселона ще стават все по-жежки в близките дни и месеци.

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар