В категории:Свят

Срамното мълчание на Аун Сан Су Чи

Носителката на Нобелова награда се превърна в поредния възхваляван опозиционен лидер, който се прави на разсеян за погазването на човешките права, когато вече е на власт

Аун Сан Су Чи бе пример за силата на хората без власт. Когато получи истинска власт обаче се превърна в типичен пример за поведението на авторитарните режими. Снимка: Wikimedia Commons

Рoула Халаф, Financial Times

Тя не бе точно светец, но образът ѝ се доближи доста близо до това. Аун Сан Су Чи бе вдъхновение за милиони хора по света, нейната борба бе символ на мирната съпротива срещу военен режим. След години на репресии, включващи дълъг престрой в изолатор, нейната битка имаше щастлив край. Тя не само оцелява, но се превръща в дефакто лидер на Мианмар и направлява политическия преход в страната.

Нейните постижения бяха особено забележителни предвид цялостния недемократичен контекст на региона – многобройни движения за свобода биват смазани от завръщащият се авторитаризъм а Югоизточна Азия. На фона на това е изключително разочароващо, че само две години, след като нейната партия триумфира на изборите, ореолът на „дамата” – както е известна Аун Сан Су Чи – започна да избледнява.

Защо тя продължава да отрича отговорността на силите за сигурност в колективните наказания на мюсюлманите рохинги – отдавна потискано малцинство от близо един милион души? Днес тези хора без гражданство са обект на нова вълна на преследване. Според Human Rights Watch сателитни снимки показват, че в края на август цели селища са били унищожени – поредната военна ескалация, след като въоръжена рохингска групировка атакува полицейски участъци, КПП-та и армейска база.

Властта на Аун Сан Су Чи наистина не се разпростира над военните и тя не можа да нареди да се сложи край на колективните наказания за рохингите.  Също така през миналата година тя създаде консултативна комисия за щата Ракхин в сътрудничество с Фондация „Кофи Анан”. Никой не се и съмнява, че Аун Сан Су Чи се намира под огромен натиск предвид многобройните етнически конфликти, за които трябва да търси решение, след като стана държавен съветник през 2015 г. Объркващото е нейното нежелание да използва моралния си авторитет и да говори срещу нарушенията на човешките права.

При награждаването ѝ с нобелова награда за мир през 1991 г. тя бе приветствана като пример за силата на хората без власт. Аун Сан Су Чи обаче наблюдава как безпомощни рохинги биват прокуждани от страната, как къщите им биват изгаряни, а препитанието им – унищожавано. Вместо да осъди действията на военните, нейната институция изглежда е усвоила типичното поведение за авторитарните режими – тя твърди, че рохингите сами подпалват домовете си, за да обвинят силите за сигурност. Обвинява и международни благотворителни фондации, че помагат на рохингските бунтовници. Аун Сан Су Чи също така настоява, че няма нужда от мисия на ООН за установяване на фактите.

Многобройните ѝ привърженици в чужбина, включително други нобелови лауреати, са потресени, но все още таят надежда, че ще излезе наяве предполагаемото ѝ потиснато отвращения към тази бруталност. Най-младият нобелов лауреат Малала Юсафзай наскоро заяви, че тя – и целия свят – чака Аун Сан Су Чи да осъди срамното отношение към мюсюлманското малцинство.

Това чакане обаче може да се окаже дълго и безплодно. Аун Сан Су Чи не е първият възхваляван опозиционен лидер, който се прави на разсеян за нарушенията на човешките права, когато вече е на власт. В интервю пред BBC по-рано тази година тя заяви, че е „просто политик” – не чак като Маргарет Тачър, с която я сравняват някои нейни критици, „но не и като Майка Тереза”.

Отношението към рохингите обаче е безразсъдно и чисто политически. Тяхното тежко положение отдавна представлява петно върху етническата мозайка на Мианмар. Предвид това не е особено изненадващо, че се появи въоръжена групировка, която да се храни от нещастието на тези хора. Групата, наричаща се Арканска армия за спасения на рохинга извърши първата си атака чак през миналата година.

Дори създадената от офиса на Аун Сан Су Чи консултантска комисия описва ситуацията като криза на развитието, човешките права и сигурността. Рохингите са най-голямата общност без гражданство в света, хронично бедна и изключена от политическия процес в Мианмар. В доклад от миналата година се изтъква, че има реален риск от по-нататъшна радикализация – прогноза, която бързо се сбъдна. С последната вълна от насилие рохингите влязоха в порочен кръг, при който бунтовническите атаки провокират непропорционално военно отмъщение, което на свой ред генерира ново недоволство и нови бунтовници. Аун Сан Су Чи може да е загубила куража за морална борба, но дори студенокръвната политическа пресметливост изисква по-хуманно отношение към рохингите.

Оставете коментар