В категории:Книги / Култура / Общество

С „Благодарствена песен” от вечността Бисер Киров възпява свободата

Книгата, която напусналият ни миналата есен певец, е писал до последните си дни, излезе навръх 75-годишнината от рождението му. Вълнуващото ѝ представяне в РКИЦ събра стотици приятели и почитатели на таланта и човечността на вдъхновения творец, много обичан не само в България, но и в Русия, Куба, Германия. За своя приятел пяха Йорданка Христова, Михаил Белчев, Веселин Маринов

Книгата на Бисер Киров "Благодарствена песен". Снимка: Къдринка Къдринова
Книгата на Бисер Киров „Благодарствена песен“. Снимка: Къдринка Къдринова

„Най-важното за мен бе СВОБОДАТА. Музиката ми я подари. Свободата е в основата на мисленето. За мен свободата е същността на човека. И върховната наша мисия е да осъществим СОБСТВЕНАТА СИ СВОБОДА. Песента е синоним на свободата, а поривите на вдъхновение са крилете на СВОБОДАТА.“

Тези думи на Бисер Киров са изнесени на гърба на корицата на книгата му „Благодарствена песен”, току-що издадена от Фондация „Устойчиво развитие за България”. Книгата бе представена на вълнуваща творческа вечер в Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София на 4 септември – точно в деня, в който напусналият ни на 6 ноември м.г. певец щеше да навърши 75 години.

Там бе семейството му – любимата му съпруга Митка, синът Бисер, братята Апостол и Цвети. Залата беше препълнена с приятели и почитатели на таланта и човечността на вдъхновения ни творец, който бе горещо обичан не само в България, но и в Русия и Куба. Имаше много музиканти, певци, художници, журналисти, писатели, дипломати.

Бялата Мраморна зала на РКИЦ бе пълна с приятели и почитатели на Бисер Киров. На първия ред бе семейството му. Снимка: Къдринка Къдринова
Бялата Мраморна зала на РКИЦ бе пълна с приятели и почитатели на Бисер Киров. На първия ред бе семейството му. Снимка: Къдринка Къдринова

За своя приятел с много любов говориха и пяха Михаил Белчев, Йорданка Христова, Веселин Маринов, чиито изпълнения възпламениха публиката. Данчето Христова, с която Бисер за първи път попада в Куба преди точно 50 години – през октомври 1967-ма, разказа, че другата седмица заминава пак за любимия и на двамата Остров на свободата, където заедно с прочути кубински изпълнители ще изнесе концерт в памет на толкова обичания под онова тропическо небе български певец.

Йорданка Христова изпълни кубинската песен "Черни сълзи" за своя скъп приятел Бисер Киров, с когото я свързваше обща обич към Острова на свободата. Снимка: Къдринка Къдринова
Йорданка Христова изпълни кубинската песен „Черни сълзи“ за своя скъп приятел Бисер Киров, с когото я свързваше обща обич към Острова на свободата. Снимка: Къдринка Къдринова

Прочувствени думи за Бисер Киров каза и водещият на вечерта – поетът Лъчезар Еленков, който не само припомни биографията му, но се и включваше с емоционални коментари и с допълнителна фактология при представянето на всеки следващ участник.

Залата бе дълбоко развълнувана и от Тодор Коруев – редактор на книгата „Благодарствена песен”, главен редактор на издателство „Захарий Стоянов”, роднина и земляк на родения в родопското село Чокманово Бисер Киров. Коруев прочете свое писмо, което написал и изпратил до певеца, след като прочел ръкописа на книгата – изпълнено с много възхита към писателския талант на Бисер и към честността, с която той разказва за живота си и за обратите на времето.

Актьорът Иван Налбантов прочете откъси от книгата. Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов връчи на съпругата на Бисер Киров – Митка, специалния плакет на СБП „За заслуги към българската словесност и писателското изкуство”, с който посмъртно е удостоен творецът. Носители на това отличие досега са не повече от двайсетина писатели и поети.

Съпругата на певеца Митка Кирова получи присъденото му от Съюза на българските писатели отличие "За заслуги към българската словесност и писателското ицкуство". Снимка: Къдринка Къдринова
Съпругата на певеца Митка Кирова получи присъденото му от Съюза на българските писатели отличие „За заслуги към българската словесност и писателското ицкуство“. Снимка: Къдринка Къдринова

За учредяване на руско писателско отличие на името на Бисер Киров говори емоционалната руска писателка Светлана Савицкая (съименничка на космонавтката), секретар на организационния комитет на литературната награда „Златното перо на Русия” и автор на романа „Балкани”.

Разбра се, че в Русия вече има награда с името на българския певец, който бе единственият чужденец, носител на званието „Заслужил артист на Русия” – и това е награда на песенния фестивал в Сочи „Ален карамфил”. Тя е учредена по предложение на Станка Шопова, председател на Фондация „Устойчиво развитие за България” и основен „виновник” за издаването на „Благодарствена песен” – инициатива, за която към Станка Шопова отправиха благодарствени думи всички изказали се.

За нейния принос към развитието на много културни прояви, свързани със сближаването на творците и особено на младите поколения от различни страни, говори и Наталия Барабаншчикова от Молдова, която е творчески директор на конкурса „Заедно в ХХI век”, провеждан ежегодно пак от Фондация „Устойчиво развитие за България”. Барабаншчикова разказа и за проведения от същата фондация Първи международен песенен конкурс „Бисер Киров“. В памет на певеца тя изпя със сълзи на очи песента „Альоша” и цялата зала пя и плака заедно с нея.

Директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество в България Павел Журавльов изтъкна колко плодотворно е сътрудничил през годините РКИЦ с Бисер Киров, а съветникът по културните въпроси към посолството на Русия у нас Алексей Новосьолов поздрави семейството на певеца и участниците във възпоменанието за него от името на посланика на Русия у нас Анатолий Макаров, след което разказа и за своето лично приятелство с Бисер.

Бяха огласен многобройни послания, дошли от изтъкнати руски политически и културни дейци по повод 75-годишнината на Бисер Киров и излизането на книгата, със специални поздравления за издалата я Фондация „Устойчиво развитие за България“.

От името на народа и правителството на Куба своята почит и най-топли чувства към певеца, много обичан на Острова на свободата, изрази и кубинският посланик у нас Педро Пабло Сан Хорхе. Посланикът дълбоко развълнува залата, разказвайки неизвестна дори за семейството на Бисер Киров случка, която още веднъж доказва колко спонтанен, сърдечен и всеотдаен е бил той към кубинците.

С топлота и емоция бяха заредени и думите на Олег Опрев, в миналото висш деец на ДКМС, който покрай участието на Бисер Киров в културните програми на много младежки фестивали е бил свързан с близко приятелство с него.

Много други приятели на певеца от „комсомолските години” също бяха в залата и всички коментираха с възхищение как независимо от невинаги гладките отношения между певеца и тогавашната власт, след промените през 1989-а той никога не се е отмятал от миналото си, от принципите си, от своята ангажираност с хуманни каузи, как е помагал на безброй хора.

Сред публиката, близо до Развигор Попов, седеше един министър на културата, но пак от „онези години” – Георги Йорданов. Нямаше го обаче сегашният министър. Нямаше изобщо никакви представители на управляващите в момента България. Не изпратиха поне някакво писмено послание.

Чест прави на българския посланик в Русия Бойко Коцев, че бе единственият официален представител на българската държава, който изпрати писмо с поздравления за излизането на книгата.

Жалко за онези, които не го направиха. Не за Бисер Киров, който е в друго измерение – в любовта и уважението на всички българи, които ценят не само неговото творчество, но и морала и човечността му. На всички ни, дори и на онези, които идват след нас и няма да имат лични спомени за него, певецът оставя своята „Благодарствена песен” – честна, чиста, истинска като звуците на онези родопски гайди, с които завърши вълнуващата вечер и които сякаш доведоха родното му Чокманово в бялата мраморна зала на общата ни светла памет за Бисер Киров.

Детско-юношески гайдарски състав „Апостол Кисьов“ от Смолян завърши вечерта за Бисер Киров с изпълние на „Да не бе Гано ходила на Чокманово на хоро“. Снимка: Къдринка Къдринова
Детско-юношески гайдарски състав „Апостол Кисьов“ от Смолян завърши вечерта за Бисер Киров с изпълние на „Да не бе Гано ходила на Чокманово на хоро“. Снимка: Къдринка Къдринова

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар