В категории:Мултимедия / Фотогалерия

Виетнам блести с цял наниз от туристически перли

Заливът Ха Лонг, курортът Ня Чан, развалините на Ми Шон, чарът на Хой Ан, цитаделата на Хюе, лодките на Чан Ан са изкушение за всеки пътешественик и почитател на красива и чиста природа, опазено културно-историческо наследство, екзотични традиции и дружелюбно общуване

Заливът Ха Лонг е един от най-прочутите природни феномени на Виетнам. Разходките из него са с туристически корабчета с дървени дракони на носовете. Снимка: Къдринка Къдринова
Заливът Ха Лонг е един от най-прочутите природни феномени на Виетнам. Разходките из него са с туристически корабчета с дървени дракони на носовете. Снимка: Къдринка Къдринова

Лятото у нас може и да е към края си, но има страни по света, в които то никога не свършва и затова те винаги са като магнит за туристите. Така е и с Виетнам, току-що отпразнувал националния си празник – обявяването на независимостта на 2 септември 1945 г.

Със своето над 3200-километрово морско крайбрежие, начупено от живописни заливи, с приказните планини, с културните и исторически паметници, с древните традиции и с винаги усмихнатия си народ тази многолика страна с лекота омайва всеки пътешественик. И няма нищо чудно, че туризмът днес е сред най-проспериращите сектори във виетнамската икономика, която пък е най-бързоразвиващата се в Югоизточна Азия – за 2016 г. е отбелязала ръст на своя БВП от 6,2%.

Може би най-прославената по света виетнамска природна перла е заливът Ха Лонг в по-големия Тонкински залив на Източно море, на около час път с кола от Ханой. На площ от около 1550 кв. км във водата са пръснати между 2000 и 3000 поразителни по красота острови, много от които са „надупчени” и от фантастични пещери. Спиращите дъха гледки са идеален естествен декор за приключенски филми. И наистина, доста продукции в този жанр са снимани тъкмо в Ха Лонг.

Разходката из Ха Лонг носи релакс и желание за полет. Снимка: Къдринка Къдринова
Разходката из Ха Лонг носи релакс и желание за полет. Снимка: Къдринка Къдринова
Край един от островите на Ха Лонг, в чиято утроба се крие красива пещера, има пристанище за круизните корабчета. Снимка: Къдринка Къдринова
Край един от островите на Ха Лонг, в чиято утроба се крие красива пещера, има пристанище за круизните корабчета. Снимка: Къдринка Къдринова
Пейзажите на Ха Лонг са изкушавали не една и две филмови продукции. Снимка: Къдринка Къдринова
Пейзажите на Ха Лонг са изкушавали не една и две филмови продукции. Снимка: Къдринка Къдринова
Пъргави търговски предлагат плодове на туристите от малките си лодки, с които обикалят корабчетата в Ха Лонг. Снимка: Къдринка Къдринова
Пъргави търговски предлагат плодове на туристите от малките си лодки, с които обикалят корабчетата в Ха Лонг. Снимка: Къдринка Къдринова

Този природен феномен е вписан два пъти в списъка на ЮНЕСКО – първо през 1994 г. заради панорамната си красота и после през 2000 г. заради своята геоложка и геоморфологична стойност.

Както и за всички виетнамски забележителности, за този приказен залив също има древни легенди как точно е възникнал. Най-популярният от митовете е за дракон, който се спуснал от планините до брега на морето, ударил силно с опашка и земята се нацепила на планини и падини. Потопил се драконът в морето – и водата заляла падините, а върховете останали над повърхността като безброй разпилени из новородения залив скалисти острови. В чест на дракона кръстили залива Ха Лонг – Спускащия се дракон.

Разположеният на крайбрежието едноимен град бе домакин през юни т.г. на представителна среща в рамките на подготвителните събития за тазгодишното виетнамско председателство на АРЕС или АТИС, както са съответните абревиатури на латиница и на кирилица за организацията Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество. Държавите членки на АТИС са 21-на и произвеждат 54% от световния БВП, осъществяват 44% от ветовната търговия, обединяват 40% от световното население.

През ноември т.г. Виетнам ще е домакин на поредната годишна среща на върха на АТИС, но междувременно, още от края на миналата година, стартира редица подготвителни инициативи. Една от тях бе и срещата в Ха Лонг през юни т.г., посветена на устойчивия туризъм и събрала 150 министри, експерти и бизнесмени от туристическата сфера от членките на АТИС.

Срещата за устойчивия туризъм, състояла се в Ха Лонг през юни, събра министри и експерти от страните на Азиатскотихоокеанското икономическо сътрудничество, на чиято среща на върха Виетнам ще домакинства през ноември.
Срещата за устойчивия туризъм, състояла се в Ха Лонг през юни, събра министри и експерти от страните на Азиатскотихоокеанското икономическо сътрудничество, на чиято среща на върха Виетнам ще домакинства през ноември.

На форума виетнамският министър на културата, спорта и туризма Нгуен Нгок Тиен акцентира върху осъществяването на стратегията на АТИС за качествен растеж и на целите на обявената от ООН Международна година на устойчивия туризъм за развитие. Начертани бяха много конкретни стъпки за сътрудничество между членките на АТИС в тези посоки.

Устойчивото развитие е характерно за цялата виетнамска икономика, но особено ясно личи в туризма, който съчетава съхраняването на природното, културно и архитектурно богатство на страната с хармонично вписани в него хотели, търговски обекти, инфраструктурни проекти. Чистите и дълги плажове в омагьосващите морски курорти на Виетнам са допълнени от подходящи хотелски комплекси от най-висша класа, синхронизирани и с националните традиции, и с екологичните норми, и със задоволяването на изискванията на гостите.

Така е и в притегателния курортен град Ня Чан, разположен в южната част на Централен Виетнам. Плажната му ивица с фин пясък се е изтегнала на 7 км, а край нея сред палми и ярки цветни алеи е нанизът на хотелите, много от тях 5-звездни. Всички пространства там „дишат” – няма и помен от познатото ни презастрояване по нашето Черноморие.

Седемкилометрова плажна ивица опасва курорта Ня Чан.
Седемкилометрова плажна ивица опасва курорта Ня Чан.
Дори и при високи вълни морето край Ня Чан е приказно чисто. Снимка: Къдринка Къдринова
Дори и при високи вълни морето край Ня Чан е приказно чисто. Снимка: Къдринка Къдринова
Палми разделят плажната ивица от хотелите в Ня Чан. Снимка: Къдринка Къдринова
Палми разделят плажната ивица от хотелите в Ня Чан. Снимка: Къдринка Къдринова
Плажът в Ня Чан наистина изглежда безкраен. Снимка: Къдринка Къдринова
Плажът в Ня Чан наистина изглежда безкраен. Снимка: Къдринка Къдринова

Заливът на Нячан е прочут и с опъналата се над него най-дълга в света морска въжена линия. Кабинките извозват пътуващите от града към остров Хон Че, където също има 5-звезден хотел, а освен това и аквапарк, и аквариум с уникални морски обитатели.

Най-дългата в света въжена линия над морско пространство отвежда туристите от Ня Чан на райския остров Хон Че с неговия екологичен петзвезден хотелски комплекс, хармонично вписан в природата. Така изглежда въжената линия денем.
Най-дългата в света въжена линия над морско пространство отвежда туристите от Ня Чан на райския остров Хон Че с неговия екологичен петзвезден хотелски комплекс, хармонично вписан в природата. Така изглежда въжената линия денем.
...а така същата въжена линия изглежда нощем. Осветлението подарява гледка от поредица посестрими на Айфеловата кула
…а така същата въжена линия изглежда нощем. Осветлението подарява гледка от поредица посестрими на Айфеловата кула

Виетнам именно така, туристически, се стреми да развива богатството си от малки острови, пръснати из неговото Източно море (наричано у нас Южнокитайско).

Уви, два архипелага с такива коралови островчета – Параселите и Спратли, от десетилетия са обект на остър териториален спор между Китай и още шест страни от региона, включително и Виетнам. Пекин неведнъж досега е отправял предизвикателства, нарушавайки виетнамските териториални води и изграждайки на спорни острови писти за тежки самолети – действия, които пораждат притеснение за възможна милтарализация на региона, а и за опити за контрол над ключовите морски пътища, преминаващи оттам.

Усилията на Виетнам, който винаги твърдо е бранил своята земя и своя суверенитет, са насочени към преговори за мирно решаване на споровете на базата на международното право и за превръщането на Източно море в зона на мира, разбирателството, сътрудничеството.

Сред виетнамските морски курорти с най-стара слава е Вунг Тау, разположен в южната част на Виетнам, недалеч от град Хо Ши Мин, бившия Сайгон. Вунг Тау е бил любимо място за отдих на французите още в колониалния период.

Елегантен и лежерен, 100-хилядният днес град е споменаван и като „виетнамския Рио де Жанейро” – най-вече заради 30-метровата каменна фигура на Христос, издигнала се на един хълм, досущ като бразилския си побратим.

Вунг Тау също си има своя статуя на Христос на хълм–съвсем като Рио де Жанейро. Снимка: Къдринка Къдринова
Вунг Тау също си има своя статуя на Христос на хълм – съвсем като Рио де Жанейро. Снимка: Къдринка Къдринова

А в подножието, по протежение на брега, са се наредили цяла върволица будистки храмове с не по-малко впечатляващи статуи на Буда. Типично за Виетнам толерантно съседство между религии…

И будистките символи са тук–на крайбрежието на Вунг Тау. Снимка: Къдринка Къдринова
И будистките символи са тук – на крайбрежието на Вунг Тау. Снимка: Къдринка Къдринова
Украсените със скулптури паркови зони на Вунг Тау сами по себе и са като произведения на изкуството. Снимка: Къдринка Къдринова
Украсените със скулптури паркови зони на Вунг Тау сами по себе и са като произведения на изкуството. Снимка: Къдринка Къдринова
Зелените площи и алеите на Вунг Тау са поддържани много чисти. Снимка: Къдринка Къдринова
Зелените площи и алеите на Вунг Тау са поддържани много чисти. Снимка: Къдринка Къдринова
Хотелите на Вунг Тау тънат в зеленина. Снимка: Къдринка Къдринова
Хотелите на Вунг Тау тънат в зеленина. Снимка: Къдринка Къдринова

Във Вунг Тау е базирано и съвместно руско-виетнамско предприятие, което още от 80-те години на ХХ век и до днес извършва добив на нефт от платформи, разположени на 60 км навътре в морето.

Ключова роля за икономиката на града – и в туристическата, и в петролната сфера, има пристанището. А негов шеф е Ла Шуан Тхань, български възпитаник,  който работи с руски нефтени специалисти и съжалява, че рядко успява да практикува българския си, защото нашенски предприемачи още не са оценили възможностите за бизнес във Вунг Тау…

Съвсем специално изживяване е посещението в старата столица на Виетнам – Хюе. Тя олицетворява Централен Виетнам, също както Ханой – Северен, а град Хо Ши Мин – Южен. Но ако северният и южният мегаполиси днес са изтъкани от модерен динамизъм, който често доминира над историческия им профил, то 250-хилядният днес Хюе е запазил най-автентично типичната виетнамска атвосфера. От 1802 до 1945 г.градът  е подслонявал императорите от виетнамската династия Нгуен и днес е в списъка на ЮНЕСКО.

Дворцовият комплекс е разгърнат зад стените на впечатляваща цитадела, а около града са пръснати и забележителните осем мавзолея на някогашни владетели. Тези гробници са градени според личните вкусове на всеки от императорите – някои са изтънчени, други са кичозни. Твърди се, че всички са пълни със съкровища, но никой не смее да ги пипа заради старо проклятие – който посегне, после загива в мъки или губи семейството си…

Цитаделата на старата виетнамска столица Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Цитаделата на старата виетнамска столица Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Част от дворцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Част от дворцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Една от портите в дворцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Една от портите в дворцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Тронната зала в дворцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Тронната зала в дворцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Всеки детайл в дворцовия комплекс в Хюе се отличава с майсторска изработка. Снимка: Къдринка Къдринова
Всеки детайл в дворцовия комплекс в Хюе се отличава с майсторска изработка. Снимка: Къдринка Къдринова
Зелените площи са неразделна част от дворцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Зелените площи са неразделна част от дворцовия комплекс в Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Гостите на Хюе имат възможност да се насладят и на стилизирана "императорска вечеря" в едно от тематичните заведения на града, като то предоставя и подобаващи костюми. Снимка: Къдринка Къдринова
Гостите на Хюе имат възможност да се насладят и на стилизирана „императорска вечеря“ в едно от тематичните заведения на града, като то предоставя и подобаващи костюми. Снимка: Къдринка Къдринова
Императорските мавзолеи край Хюе са много различни. Ето как изглежда един от тях. Снимка: Къдринка Къдрнова
Императорските мавзолеи край Хюе са много различни. Ето как изглежда един от тях. Снимка: Къдринка Къдрнова
А ето и още един императорски мавзолей–в съвсем друг стил. Снимка: Къдринка Къдринова
А ето и още един императорски мавзолей – в съвсем друг стил. Снимка: Къдринка Къдринова

През 1968 г. американски бомбардировки унищожават Забранения Пурпурен град, намирал се зад стените на цитаделата и достъпен само за жените и евнусите на императорите. Днес се работи по програма на ЮНЕСКО за неговото възстановяване.

Край Хюе тече Ароматната река и по нея рибарските лодки се разминават с ярки корабчета с дракони, които отвеждат туристи до 7-етажната пагода Тхиен Му. Тя е издигната през 1601 г. на хълм край реката от местен феодал в памет на видение, което му посочило тъкмо това място като заредено с природна свърхсила. Тук днес живеят будистки монаси, молят се, отглеждат орхидеи и обучават малки будистчета.

Корабчета с глави на дракони сноват по Ароматната река. Снимка: Къдринка Къдринова
Корабчета с глави на дракони сноват по Ароматната река. Снимка: Къдринка Къдринова
Някои от корабчетата приличат на цели плаващи къщи. Снимка: Къдринка Къдринова
Някои от корабчетата приличат на цели плаващи къщи. Снимка: Къдринка Къдринова
Седеметажната пагода Тхиен Му край Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Седеметажната пагода Тхиен Му край Хюе. Снимка: Къдринка Къдринова
Малки будистчета в школата край пагодата Тхиен Му. Снимка: Къдринка Къдринова
Малки будистчета в школата край пагодата Тхиен Му. Снимка: Къдринка Къдринова

Твърди се, че в Хюе се правят най-красивите виетнамски островърхи шапки. Погледнати срещу светлината, те открояват по периферията си невидими иначе силуети на танцуващи момичета или на будистки храмове, вплетени в самите сламки на шапката. Градът се смята и за родина на традиционните копринени рокли ао-зай с висока цепка и с копринени панталони отдолу. Ефирните одежди идват от модата в императорския двор през ХVІІІ век.

Виетнамска шапка с вградени в нея силуети от Хюе.
Виетнамска шапка с вградени в нея силуети от Хюе.
Виетнамски момичета в типичните рокли ао зай. Снимка: Къдринка Къдринова
Виетнамски момичета в типичните рокли ао зай. Снимка: Къдринка Къдринова

На 80 км от Хюе е друг виетнамски любимец на ЮНЕСКО – разположеният едновременно и на река, и на море град Хой Ан. Река Тху Бон носи водите си успоредно на морското крайбрежие, от което я делят буквално метри, а Хой Ан се е разстлал по двата ѝ бряга и досами морските вълни. През ХVІ-ХІХ век тук е било най-оживеното търговско пристанище на Азия, ключов пункт от Пътя на коприната. Акостирали са холандски, португалски, английски, френски кораби. Търговците от Китай са оставили конфуциански храмове, а японското влияние е увековечено в покрития мост от 1593 г. Легендата гласи, че някога тук живеел гигантски дракон – главата му била в Индия, а опашката в Япония. Мостът бил нещо като седло върху дракона.

За покрития мост в Хой Ан казват, че е седлото на дракона, чиято глава е в Индия, а опашката му–в Япония. Снимка: Къдринка Къдринова
За покрития мост в Хой Ан казват, че е седлото на дракона, чиято глава е в Индия, а опашката му – в Япония. Снимка: Къдринка Къдринова
Усмивките на малки и големи съпътстват туриста в Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Усмивките на малки и големи съпътстват туриста в Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова

Днес Хой Ан е царство на народните занаяти. Работилници и ателиета пред очите ви изработват дърворезби от розово дърво или абанос, ръчно рисувани коприни, традиционна лакова живопис с инкрустации от седеф, медни гонгове и т.н.

Из магазинчетата на Хой Ан се предлагат безброй произведения на народните занаяти. Снимка: Къдринка Къдринова
Из магазинчетата на Хой Ан се предлагат безброй произведения на народните занаяти. Снимка: Къдринка Къдринова
Тези малки помощници са най-добрата реклама за бронзовите гонгове от Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Тези малки помощници са най-добрата реклама за бронзовите гонгове от Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Конфуцианските следи в архтектурата на Хой Ан са на всяка крачка. Снимка: Къдринка Къдринова
Конфуцианските следи в архтектурата на Хой Ан са на всяка крачка. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един конфуциански силует от Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един конфуциански силует от Хой Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Този хотелски комплекс край Хой Ан е хармонично вписан в природата и възпроизвежда характерни виетнамски традиции. Снимка: Къдринка Къдринова
Този хотелски комплекс край Хой Ан е хармонично вписан в природата и възпроизвежда характерни виетнамски традиции. Снимка: Къдринка Къдринова
Гостите на хотела още при пристигането си са посрещани край рецепцията от изпълнения на характерни за района музикални инструменти. Снимка: Къдринка Къдринова
Гостите на хотела още при пристигането си са посрещани край рецепцията от изпълнения на характерни за района музикални инструменти. Снимка: Къдринка Къдринова

На 50 км от Хой Ан, насред планинската джунгла, е светилишето Ми Шон на древното индуистко кралство Чампа, съществувало тук между VІІ и ХVІІІ век. Сред полазените от тропическа зеленина храмове изпъкват грациозни барелефи и скулптори на мощни фалоси, символизиращи силата на Шива, но непременно в съчетание с басейнчета, олицетворяващи хармонията с женското начало. Някои от постройките са се съхранили удивително добре за местния климат, други са пострадали сериозно – през войната в Ми Шон е имало щаб на партизанската съпротива и тук са падали доста американски бомби.

Ми Шон изплува от джунглата като видение от други времена и светове. Снимка: Къдринка Къдринова
Ми Шон изплува от джунглата като видение от други времена и светове. Снимка: Къдринка Къдринова
Тропическата зеленина още не е скрила индуистките барелефи. Снимка: Къдринка Къдринова
Тропическата зеленина още не е скрила индуистките барелефи. Снимка: Къдринка Къдринова
Гигантските фалоси, които са навсякъде из Ми Шон, символизират мощта на Шива. Снимка: Къдринка Къдринова
Гигантските фалоси, които са навсякъде из Ми Шон, символизират мощта на Шива. Снимка: Къдринка Къдринова

Хюе, Хой Ан и Ми Шон са струпани в радиус от около 100 км от основния град в Централен Виетнам – разположения на морския бряг и на устието на река Хан 1,1-милионен Да Нанг, който е третият промишлен център на страната след Ханой и град Хо Ши Мин, както и третото по значение национално пристанище. Да Нанг е побратимен с нашата Варна. Той се слави и с добри корабостроителници, и с развито машиностроене, и с чудни плажове и т.н.

Да Нанг се слави и с моста си във вид на дракон.
Да Нанг се слави и с моста си във вид на дракон.
Да Нанг е третият по значение виетнамски град след столицата Ханой и южния мегаполис Хо Ши Мин.
Да Нанг е третият по значение виетнамски град след столицата Ханой и южния мегаполис Хо Ши Мин.

Виетнам е неизчерпаем на исторически и природни красоти. Уникален е например намиращият се на 500 км южно от Ханой национален парк Фонг Ня-Ке Банг. Сред около 300-та пещери под пръснатите там карстови скали е Шон Донг, проучена през 2009 г. от британски спелеолози и обявена за най-голямата пещера в света. Тя е дълга около 7 км, достига до 200 м височина и 150 м ширина.

Шон Донг се смята за най-голямата пещера в света.
Шон Донг се смята за най-голямата пещера в света.

Омайни гледки и преживявания предлага и природният резерват Чан Ан в провинция Нин Бин, често наричан „Ха Лонг на сушата”. Той наистина повтаря силуета на прочутия морски залив със скалните острови, потопени сред водна шир. Само че тук водата идва от гладки като огледало реки, разлели се в живописна долина.

Природният резерват Чан Ан предлага отлични възможности и за екологичен, и за исторически туризъм. Снимка: Къдринка Къдринова
Природният резерват Чан Ан предлага отлични възможности и за екологичен, и за исторически туризъм. Снимка: Къдринка Къдринова
Гледките напълно оправдават онези, които наричат Чан Ан "Ха Ловт на сушата". Снимка: Къдринка Къдринова
Гледките напълно оправдават онези, които наричат Чан Ан „Ха Ловт на сушата“. Снимка: Къдринка Къдринова
Разходките с лодки из Чан Ан непременно минават поне из няколко красиви пещери под островите. Снимка: Къдринка Къдринова
Разходките с лодки из Чан Ан непременно минават поне из няколко красиви пещери под островите. Снимка: Къдринка Къдринова
Будистки храм, изсечен в скала на един от островите, подсилва магическите усещания в Чан Ан. Снимка: Къдринка Къдринова
Будистки храм, изсечен в скала на един от островите, подсилва магическите усещания в Чан Ан. Снимка: Къдринка Къдринова

Разходката с лодка минава и през няколко пещери под островите и носи пълен духовен релакс. Особено, ако туристите съберат сили и на една от спирките изкачат 150-те стръмни стъпъла нагоре по един от хълмовете, които отвеждат до издялания в скалата през 960 г. будистки храм Ной Лам с резбовани каменни колони с дракон, феникс, костенурка и т.н. Монахът ще разкаже и легенда за гъсто сплелата клони и корени гора наоколо, която тръгнала от 1000 фиданки, засадени в памет на 1000 геройски загинали в древността войници и техния генерал, защитавали родината. Победили, защото били единни. Вечното обяснение за магията на Виетнам…

Принтиране

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар