В категории:България / Здравеопазване

Всеки пети българин няма адекватен достъп до системата на здравеопазване

Здравнонеосигурените хора се увеличават със 74 хиляди през 2016 г. и вече са 1.4 милиона.

Спешните центрове са скъпа и закъсняла здравна помощ, но и единствената, до която стотици хиляди българи имат достъп. Снимка: Wikimedia Commons

Докато здравната система в България на практика се крепи от доплащанията от джоба на пациента, в отчета си за 2016 г. Националната здравноосигурителна каса отбелязва минимален излишък от 1.6 млн.лв. при 3.3 млрд.лв разходи. През миналата година НЗОК също имаше излишък от 7.3 млн.лв., на фона на високата задлъжнялост на болниците, особено държавните и общински, поддържащи спешни центрове “на загуба”.

От отчета става ясно, че през 2016 г. неосигурените лица са се увеличили с 1.1 процентни пункта и вече са 18.8% от населението или близо 1.4 милиона души. Това са лица, които са задължени да плащат сами здравните си осигуровки, но нямат възможност да го правят. НАП твърди, че повече от половината от тези хора реално са в чужбина, но нямаме реална информация относно техния брой. Това, че дадено лице е с прекъснати здравноосигурителни права не означава, че то не е плащало вноски. Може да си давал своя дял за здравната система в продължение на 10 или 40 години, но ако не можеш да плащаш в продължение на само 3 месеца, здравните заведения се затварят за теб.

Вместо да потърси механизми да намали броя на лицата, лишени от достъп до здравна грижа, държавата по всичко личи полага усилия в точно обратната посока. От началото на година тя повиши здравната вноска на самоосигуряващите се лица с 8.7%, в това число и продължително безработните, които не получават никакви обезщетения за безработица.

Неосигурените лица на практика не могат да бъдат напълно лишение от здравна помощ, защото това би било нецивилизовано – те нямат достъп само до по-смислените и евтини форми на грижата за здравето, а именно превенцията и профилактиката. Те не посещават лекари за регулярни прегледи, тъй като “на частно” те биха стрували повече от самите вноски. Освен това неосигурените отлагат лечението си, докато то не стане абсолютно наложително и съответно значително по-скъпо.

В най-лошия случай, те пренебрегват здравните си проблеми, докато опрат до системата на спешна помощ, която е единствената универсална безплатна здравна грижа в България, но само ако наистина случаят е на живот и смърт и засегнатият не би могъл да плати по никакъв начин. В такива случаи обаче цената се поема от болницата, а не от здравната каса, което е причината такива пациенти да не получават радушен прием, особено в частни болници, управлявани от фирми, чиято задача е да реализират печалба.

Причината през 2016 г. да има с 74 хил. повече неосигурени лица са и поредица мерки от страна на НАП. Както съобщава в.Сега, приходната агенция е приела промяна, според която за неосигурени се считат хора на граждански договор, които се осигуряват на сума под минималната работна заплата. Освен това са прекратени правата на работници, чиито работодатели не са обявили пред НАП, че договорите им са били прекратени. Въпреки че нямат вина за създалата се ситуация, част от тези работници ще се наложи да платят пропуснатите вноски накуп, ако изобщо могат да си го позволят.

Независимо от намаления брой осигурени лица, приходите на НЗОК се увеличават с 5.5%, което се дължи на по-големия размер на вноските в резултат от ръста на доходите от работна заплата, който е двойно по-голям. Интересна е и структурата на разходите на касата, половината от които отиват за болничната помощ, а повече от 1/4 за лекарствени продукти, което още веднъж намеква, че здравната система се задейства прекалено късно за твърде много хора и превантивната грижа е оставена на личните възможности на пациента.

Същевременно, административната издръжка на НЗОК е едва 1.3%, което я прави най-ниската в ЕС. В съседна Румъния за това перо отиват 3.3% от здравните разходи (данни на Евростат за 2014 г.). На този фон е странно, че като основен приоритет в сферата на здравеопазването правителството поставя т.нар. демонополизация на здравната каса, която преди всичко ще доведе до допълнителни административни разходи.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар