Барселона към краля и Рахой: „Вашите войни са нашите мъртъвци”

Големците от Мадрид бяха масово освиркани на шествието в каталунската столица в събота в памет на жертвите от неотдавнашния джихадистки атентат. Възмущението бе заради оръжейните сделки на монарха и правителството със Саудитска Арабия, смятана за спонсор на международния тероризъм. Испания е повишила 30 пъти продажбите си на оръжие за Рияд през последните 4 години

"Вашите войни са нашите мъртъвци," пише на два от плакатите сред участниците в шествеито в Барселона на 26 август в памет на жертвите на атентатите от 17-18 август и против тероризма. Сред множеството се веят и знамената на каталунската независимост. Снимка: Twitter
„Вашите войни са нашите мъртъвци,“ пише на два от плакатите сред участниците в шествието в Барселона на 26 август в памет на жертвите на атентатите от 17-18 август и против тероризма. Сред множеството се веят и знамената на каталунската независимост. Снимка: Twitter
"Най-добрият отговор е мирът"–това бе най-масовият призив на барелонското шествие редом до "Не ме е страх". Снимка: El Pais
„Най-добрият отговор е мирът“ – това бе най-масовият призив на барелонското шествие редом до „Не ме е страх“. Снимка: El Pais
Над 500 000 души участваха в шествието в Барселона против тероризма и войната, доминирано от знамена на каталунската независимост. . Снимка: EFE
Над 500 000 души участваха в шествието в Барселона против тероризма и войната, доминирано от знамена на каталунската независимост. Снимка: EFE
"Нито ISIS (един от синонимите на "Ислямска държава"–б.р.), нито ислямофобия, нито империализъм. Вашите войни са нашите мъртъвци"–това пише на този плакат от шествието на 26 август в Барселона. Снимка: Twitter
„Нито ISIS (един от синонимите на „Ислямска държава“ – б.р.), нито ислямофобия, нито империализъм. Вашите войни са нашите мъртъвци“ – това пише на този плакат от шествието на 26 август в Барселона. Снимка: Twitter
Хитът на барселонското шествие бе лозунгът "Вашите войни са нашите мъртъвци". Снимка: Twitter
Хитът на барселонското шествие бе лозунгът „Вашите войни са нашите мъртъвци“. Снимка: Twitter

„Най-добрият отговор е мирът” – това бе един от най-често размахваните лозунги по време на 500-хилядното шествие в Барселона вечерта в събота, 26 август, в памет на жертвите от джихадиските атентати на 17-18 август и против тероризма. Конкурираше го обаче и още един – „Вашите войни са нашите мъртъвци”. Имаше го и във варианта „Вашите политики са нашите мъртъвци”.

Обръщението бе към големците от Мадрид – крал Фелипе и премиера Мариано Рахой, които също дойдоха да се включат в шествието като знак на единението на Испания в отхвърлянето на тероризма. Лозунгите се допълваха и от масовото и пронизително освиркване на държавните ръководители. Също толкова масово се развяваха знамената на каталунската независимост, които са и републикански. Имаше и флагове от времето на Испанската република, разбита в Гражданската война, чиято последна крепост е била тъкмо Барселона.

Сред плакатите се мяркаха и саморъчно направени – със снимки на стария крал Хуан Карлос в приятелски разговори с „колегата” му от Саудитска Арабия, покойния крал Абдула, от когото бе получил в дар яхта.

Тази разпространена в Туитър снимка на стария испански крал Хуан Карлос със саудитския му "колега" Абдула също върви със слогана "Вашите войни са нашите мъртъвци" и бе размахвана на шествието в Барселона на 26 август. Снимка: Twitter
Тази разпространена в Туитър снимка на стария испански крал Хуан Карлос със саудитския му „колега“ Абдула също върви със слогана „Вашите войни са нашите мъртъвци“ и бе размахвана на шествието в Барселона на 26 август. Снимка: Twitter

Саудитска Арабия е страната, за която масовото обществено мнение не само в Каталуня, но и в цяла Испания смята, че финансира международния тероризъм. Безспорен факт е, че саудитската монархия спонсорира разпространението на радикалното ислямско течение уахабизъм, което захранва и идеологията на терористичната организация „Ислямска държава”, поела отговорност за нападенията в Барселона и Камбрилс на 17-18 август.

Други плакати на барселонското шествие възпроизвеждаха снимки от официалното тридневно посещение в Рияд на крал Фелипе през януари т.г., което още тогава предизвика остри критики. При онази визита монархът взе със себе си и огромна бизнес делегация, която поработи много интензивно със саудитските партньори.

На сегашния крал Фелипе също не бе спестено натякването за посещението му в Саудитска Арабия под все същия слоган: "Вашите войни са нашите мъртъвци". Снимка: Twitter
На сегашния крал Фелипе също не бе спестено натякването за посещението му в Саудитска Арабия под все същия слоган: „Вашите войни са нашите мъртъвци“. Снимка: Twitter

Независимото електронно издание InfoLibre тези дни подсети, че само за последните 4 години Испания е повишила 30 пъти оръжейните си доставки за Саудитска Арабия и така е станала нейният трети по значение снабдител с тази смъртоносна продукция. На първите две места са САЩ и Великобритания.

В. „Ел Публико” на свой ред напомня, че от 2013 г. насам най-малко десет пъти висши испански представители, включително трима министри, са имали срещи и преговори със саудитските власти. В процес на договаряне в момента е сделка за продажбата на пет испански военни кораба на Рияд, остро оспорвана от правозащитниците и левицата в Испания, тъй като това ще превърне страната в съучастник на саудитската война срещу Йемен.

Когато крал Фелипе се стягаше за саудитската си визита, тя стана и тема на обсъждане в парламента в Мадрид, където бе изяснено, че външната политика, част от която са тези посещения, се изработва изцяло от правителството. Тоест – кабинетът на премиера Мариано Рахой от дясната Народна партия има по-важна роля в отношенията с Рияд, отколкото персонално краля.

В онези дискусии твърдо против това прогресиращо сближаване се обявиха левичарски партии като „Подемос”, Обединена левица, каталунската CUP („Кандидатура за народно единство” – тя се определя като антикапиталистическа и е участник в индепендисткия широк съюз, който осъществява в момента местното управление в Каталуня) и др. Лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас настоя тогава: „За да напреднем в борбата с тероризма, е необходимо някои партии да осъзнаят какво представлява Саудитска Арабия за развитието на мантрите, подхранващи терористичните мрежи”.

Ето всички тези обстоятелства предопределиха и напълно очакваната негативна реакция на хиляди граждани срещу участието на краля и Рахой в съботното шествие в Барселона.

Вдясно наред със слогана "Не ме е страх" личи и надпис на английски: "Мир, не продажби на оръжия". В центъра е лозунгът "Най-добрият отговор е мирът". А по-малкият плакат на бял фон пита: "Прегазвания и бомбардировки–кое бе първото?". Снимка: EFE
Вдясно наред със слогана „Не ме е страх“ личи и надпис на английски: „Мир, не продажби на оръжия“. В центъра е лозунгът „Най-добрият отговор е мирът“. А по-малкият плакат на бял фон пита: „Прегазвания и бомбардировки – кое бе първото?“. Снимка: EFE

Още на 20 август, когато бе обявено, че на деветия ден от атентатите – на 26 август, в града ше се състои масово възпоменание за жертвите и протест срещу тероризма, от името на играещата ключова роля в управлението на Каталуня CUP беше отправено предупреждение, че партията няма да се включи в проявата, ако начело застане кралят.

Депутатката от CUP в каталунския парламент Мирейя Боя заяви в радиоинтервю: „Шествието на 26-ти трябва да се води от таксистите, медиците от „Бърза помощ”, полицаите (всички те първи помогнаха на жертвите от атентата на 17 август на „Лас Рамблас” – б.р.). Не от краля”.

Депутатката от левичарската CUP Мирейя Боя. Снимка: El Mundo
Депутатката от левичарската CUP Мирейя Боя. Снимка: El Mundo

Мирейя Боя обвини Фелипе Шести в „лицемерие” и че „ще се разходи из Барселона”, където „не е добре дошъл”, докато всъщност „спонсорира тероризма” чрез връзките си с близкоизточните монархии. Според нея и кралят, и правителството олцетворяват „икономическия империализъм, който е финансирал авторите на атентата” в Барселона. Тя обаче не се фокусира върху контактите със Саудитска Арабия, а с други кралства: „Всички знаят за приятелските и икономическите отношения на испанската монархия с близкоизточни монархии като Катар или Емиратите, които финансират Даеш (арабският синоним на „Ислямска държава” – б.р.) и които са виновни за случилото се в Барселона”.

Депутатката от CUP отбеляза в онова свое интервю, че тя вини не само краля, а и „цялата кохорта от олигарси на испанската държава, които имат бизнес със страни, поддържащи по много открит начин все по-натрапващия се в обществото религиозен фанатизъм”.

Що се отнася до влиянието на атентатите върху курса към независимост на Каталуня, отхвърлян от официален Мадрид, но твърдо поддържан от местните парламент и правителство в Барселона, планирали за октомври референдум по въпроса, Мирейя Боя подчерта: „Няма защо да се отказваме от присъщото ни, от стремежа ни към демокрация, защото това би услужило на терористите, които искат да променят живота ни”. И добави, визирайки явно вече Мадрид и отхвърлянето му на задаващото се каталунско допитване за независимост: „Не бива да се използва ужаса, за да се възпира един демократичен процес“.

Интервюто на депутатката от CUP бе посрещнато на нож от услужливите към властта водещи испански медии, особено от контролираната от правителството държавна телевизия TVE, където се заредиха сърцераздирателни дискусии как такива изяви вредяли на националното единство срещу тероризма, как подкопавали държавата точно в момент, когато тя е под атака, как тази непочтителност към висшето ръководство била непочтителност и към жертвите, как трагедията се употребявала за политически цели и т.н.

Точно същият медиен репертоар кипна и след освиркването и красноречивите лозунги по време на шествието тази събота. Впрочем, по настояване на кметицата на Барселона Ада Колау, която е от левицата, начело на това шествие наистина застанаха не големците от Мадрид, а героите от „Лас Рамблас” – таксистите, медиците и полицаите. Кралят, Рахой и лидерите на политическите партии бяха съзнателно омешани с множеството – решение, което, разбира се, изпоти силите за сигурност, но придаде на проявата по-демократичен вид.

Начело на шествието, понесло слогана "Не ме е страх", застанаха шофьори на таксита медици от "Бърза помощ" и полицаи, първи притекли се на помощ на пострадалите от нападението на "Лас Рамблас". Снимка: El Pais,
Начело на шествието, понесло слогана „Не ме е страх“, застанаха шофьори на таксита медици от „Бърза помощ“ и полицаи, първи притекли се на помощ на пострадалите от нападението на „Лас Рамблас“. Снимка: El Pais,
В центъра на тази снимка е погледналият към камерата крал Фелипе. До него в профил е премиерът Мариано Рахой. в Дясната част на кадъра пак с лице към камерата е лидерът на "подемос" Пабло Иглесиас. Снимка: EFE
В центъра на тази снимка е погледналият към камерата крал Фелипе. До него в профил е премиерът Мариано Рахой. в Дясната част на кадъра пак с лице към камерата е лидерът на „подемос“ Пабло Иглесиас. Снимка: EFE

Що се отнася до режисираното медийно заклеймяване на барселонските освирквания, плакати и индепендистко-републикански знамена, добър отговор им даде включената в предаване на една от испанските телевизии известна каталунска журналистка Пилар Раола, която също е била депутатка, но от друга левичарска партия – ERC (Каталунска републиканска левица), напусната вече от нея. Устатата Пилар Раола отговори на всички критици, че не разбират демокрацията, а отношението, изразено от събралите се на шествието в Барселона граждани, е било именно глас на демокрацията, без да е режисиран от никого. Тя контраатакува и с обвинение, че онези, които употребяват жертвите на терористите за своите политически цели, са управляващите в Мадрид и медийните им съратници, които се опитаха да използват атентатите в Барселона и Камбрилс на 17-18 август като повод за консолидиране на централната власт в Испания. Журналистката разказва също как по време на шествието е видяла организирани групи да раздават на хората предварително подготвени испански знамена, които да „неутрализират“ каталунските.

Участието на Пилар Раола и на опониращите ѝ от студио коментатори може да се види в следното видео:

 

"Фелипе VI и испанското правителство са съучастници в търговията с оръжие," гласи този огромен плакат, носен от участници в шествието в Барселона. Снимка: 20 minutos
„Фелипе VI и испанското правителство са съучастници в търговията с оръжие,“ гласи този огромен плакат, носен от участници в шествието в Барселона. Снимка: 20 minutos
Сред шествието се набиваше на очи и надпис в подкрепа на краля: "Испания срещу тероризма. Благодарим, Ваше Величество!". Около него се виждаха испански знамена, въпреки че наоколо преобладаваха каталунските.Снимка: EFE
Сред шествието се набиваше на очи и надпис в подкрепа на краля: „Испания срещу тероризма. Благодарим, Ваше Величество!“. Около него се виждаха испански знамена, въпреки че наоколо преобладаваха каталунските. Снимка: EFE

Избиването на тези страсти се очакваше. Никога опитите да се подмени реалността, особено пък в такъв чувствителен на тази тема град като Барселона, не могат да доведат до нещо разумно. А репортажите на TVE я подменяха неспирно и усърдно още от деня на нападението на „Лас Рамблас” и от траурния митинг на следващия ден, в който и тогава участваха кралят и Рахой. Екзалтираните интонации на горките репортери и водещи, инструктирани като навити пружини да говорят само за „гордостта” от „единството на Испания” в трагичното изпитание, отъждествявайки това единство с присъствието на монарха и премиера, можеха да вбесят дори и неутрален зрител. Какво ли пък остава за каталунците, много които, както знаем, отдавна искат да се отцепят – и тези нагласи очевидно няма как да бъдат преобърнати или възпряни от сегашния атентат. Дълбокият разлом между монархически Мадрид и републиканска Барселона е с дълголетна история и с напластени многобройни причини. Естествено, че ударът на терористите с атентатие на 17 и 18 август специално се е прицелвал в тази невралгична точка и пукнатините от болезненото попадение тепърва ще се разширяват.

Медийната роля за изкривяването на цялата сегашна картина обаче си заслужава специално внимание, защото определено повлия и на цялостната обществена реакция в Испания. Извън Каталуня малцина си позволиха такова обръщане на проблема – че тероризмът продължава да убива, защото вместо да му отрежат финансовите, оръжейните  и идейните източници, много правителства (очевидно не само испанското), въртят изгоден бизнес със спонсорите му. Тази теза беше замъглена, пропагандно изтикана в ъгъла, маргинализирана, заклеймена. Като „правилен” лозунг беше въртян само „Не ме/ни е страх”, а осъжданията на тероризма приличаха повече на езически заклинания, отколкото на смислени послания как именно той да бъде надвит.

Всичко това драстично се различава като фон от предишния трагичен испански сблъсък с тероризма – кошмара на мадридската гара „Аточа” на 11 март 2004 г., когато загинаха над 200 души. И досега като брой на жертвите това си остава най-големият джихадистки атентат в Европа, за който отговорност пое „Ал-Кайда”.

Обществената реакция тогава бе крайно остра, защото в страната вече бяха набрали сила антивоенните демонстрации срещу участието на Испания във войната в Ирак, в която тя бе въвлечена от дясното правителство на премиера Хосе Мария Аснар. Дори вечно услужливите към властта медии не посмяха да не отразят доминиращото убеждение, че атентатът е отмъщение за испанската намеса в Ирак и че единственият отговор трябва да е незабавно изтегляне на испанските войски оттам.

2003 г. Джордж Буш и неговите верни ястреби във войната с Ирак–Тони Блеър и Хосе Мария Аснар. На Азорските острови любезно им домакинства Жозе Мануел Дурао Барозо, който после бе възнаграден с шефското място в Европейската комисия. Снимка: Twitter
2003 г. Джордж Буш и неговите верни ястреби във войната с Ирак – Тони Блеър и Хосе Мария Аснар. На Азорските острови любезно им домакинства Жозе Мануел Дурао Барозо, който после бе възнаграден с шефското място в Европейската комисия. Снимка: Twitter

Тъй като буквално до дни предстояха парламентарни избори, които Аснар разчиташе да спечели, той направи крайно нескопосан опит да излъже и да припише атентата на баската националистическа групировка ЕТА, въпреки че почеркът, а и мащабите бяха драстично различни. Тази измама още повече разбуни духовете в Испания и последва наказателен за Аснар и неговата Народна партия вот на изборите, които бяха спечелени от социалиста и пацифиста Хосе Луис Родригес Сапатеро, обещал изтегляне от Ирак. Първото решение на Сапатеро като премиер бе именно изтеглянето, масово приветствано от испанците.

Сега реакцията на драмата в Барселона от страна на CUP и на други левичари, както и антиправителственият глас народен по време на съботното шествие, имат по-ограничен резонанс. Свикването на обществото със сленга на „войната с тероризма” през вече многото ѝ години, разпростирането на терористичните действия из цяла Европа и поражданият от тях неизбежен страх (независимо от площадните заклинания), пропагандното акцентиране върху любимия на Рахой „Антитерористичен пакт” на политическите партии в Испания – всичко това кара голяма част от испанското общество да следва инстинкта за консолидиране около властта, каквато и да е тя, защото дестабилизацията ѝ пред лицето на терористичната заплаха изглежда по-страшна.

Другото ново и доста тревожно е, че този път за разлика от 2004-та избиха и открити прояви на ислямофобия, въпреки че повечето медии се опитаха политкоректно да ги премълчат. Такива прояви са нещо нетипично за по начало много толерантната към чужденците Испания, в която отлично се чувстват и около 300 000 българи. Антиислямските изблици обаче показаха, че ксенофобският екстремизъм, който досега вегетираше в маргинализирани малки формации, разгръща снага и може да се подхрани и от никога неумиралите откровено фашистки нагласи на идейните наследници на Франко.

"Не на ислямофобията" и "Вашите войни са нашите мъртъвци"–две от водещите послания на Барселона на 26 август. Снимка: El Diario
„Не на ислямофобията“ и „Вашите войни са нашите мъртъвци“ – две от водещите послания на Барселона на 26 август. Снимка: El Diario
"А мен ме е страх и ме е срам. Аз съм международен мароканец", пише на плаката на този участник в барселонското шествие. Снимка: EFE
„А мен ме е страх и ме е срам. Аз съм международен мароканец“, пише на плаката на този участник в барселонското шествие. Снимка: EFE

Всички тези симптоми не вещаят безоблачно небе над испанския политически живот – особено в съчетание с премиер като Рахой, който предпочита да забелязва само онова, което му изнася, и да създава впечатление, че живее в измислена реалност. Около месец преди барселонския атентат люти подигравки му спечелиха неговите показания по случая „Гюртел” – най-шумния корупционен скандал, в който е потънала до ушите неговата Народна партия, а и собственото му име се спряга вътре. Рахой обаче декларира, че нищо не знаел, не бил ни чул, ни видял никакви злоупотреби. Същия номер приложи и сега с освиркванията в Барселона – и тях не бил чул, нито видял плакатите, нито разбрал, че хората му дюдюкат.

Така от години се прави на „неразбрал” и по казуса с каталунската независимост. Отказа многократно да води диалог по същество с местните власти в Барселона и с неотстъпчивостта си постоянно подхранваше все по-радикални искания за откъсване на Каталуня. Ако индепендистите там сега са толкова силни, то голяма част от заслугата за това е лично на Рахой.

Тази сряда – на 30 август, на премиера му предстои да дава обяснения в парламента пак по случая с „Гюртел”. Политическите му опонети като „Подемос” и Испанската социалистическа работническа партия едва ли ще пропуснат да го атакуват безмилостно. Няма как да не стане дума и за отзвука от атентатите в Барселона и Камбрилс, за вероятните пробиви в действията на службите за сигурност (което е отделна голяма тема), както за задаващия се каталунски референдум. А Рахой пак ще разиграе хитовата си роля на гарант на стабилността и сигурността в държавата, вече в барселонски постатентатов аранжимент.

Той вече упражни това изпълнение в неделя, 27 август, на партийна проява на своята Народна партия в селището Сердедо-Котобаде, Понтеведра. Със същата екзалтация като телевизионните репортери премиерът заяви по повод участието си в шествието в Барселона: „Бяхме там, където трябваше да бъдем. Бяхме горди, че сме там и че сме редом до държавния глава. Бяхме заедно с много хора, а още повече хора не можаха да дойдат. Изразихме нашата подкрепа за пострадалите и нашата солидарност с всички отговорни каталунци. На всички тях ние, останалите испанци, отидохме да им дадем нашата подкрепа и солидарност. А обидите на някои не ги и чухме”.

И още: „Никой не е успял да надвие тероризма сам, без единство. Единството на демократите е най-лошият враг на тероризма. А най-голямата услуга, която можем да направим на терористите, са разприте помежду ни… Жертвите заслужават обединението ни, докато терористите искат да ни разединят… Щом убийците променят методите си, навиците си, поведението си, то ние трябва да правим същото с инструментите на правовата държава… Величието на нашата демокрация е в единството срещу онези, които искат да я ликвидират“.

Е, величието на демагогията пък е в инертността на онези, които предпочитат кухите ѝ фрази пред размърдването на собствения мозък.

 

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар