В категории:Икономика

По-високото минимално заплащане ще е от полза за технологиите

Когато трудът е по-скъп, бизнесът инвестира повече в машини, които освобождават хората за по-стойностна работа

Служителите в ресторанти за бързо хранене са сред най-уязвимите от автоматизацията. Снимка: http://www.npr.org

Ноа Смит, Bloomberg

Дейвид Нюмарк, икономист от Университета в Калифорния Ървайн, спокойно може да бъде определен като скептик по отношение на минималната заплата. Той е автор на редица изследвания по темата, като във всички се твърди, че минималната заплата намалява значително заетостта. Това го поставя в страни от цялостния научен консенсус, който обикновено регистрира умерен или никакъв ефект върху заетостта от повишаването на минималното заплащане.

Но за разлика от много други изследователи, които не се фокусират особено върху въпроса дали минималната заплата се отразява на работните места в краткосрочен аспект, Нюмарк разглежда ефектите от много гледни точки. Скорошен негов доклад, в който си партнира с Грейс Лордан от Лондонската школа по икономика, се занимава с това как автоматизацията се влияе от увеличението на минималното заплащане.

Това изследване се появява в подходящ момент, тъй като много хора са притеснени, че автоматизацията ще направи хората излишни. Достатъчно очевидно е, че по-високото минимално заплащане дава на работодателите стимул да заменят хората с машини. Ресторантите за бързо хранене например могат да заменят част от служителите си с автоматизирани павилиони. В Япония вече има много такива и те работят много добре – поръчаш от апарата, получаваш номер и отиваш да прибереш храната от гишето.

Лордан и Нюмарк се фокусират върху работните места, които могат да бъдат автоматизирани. Икономистите реално не знаят кои работни места са по-уязвими от автоматизацията (някои предвиждат, че дори мениджърите на хедж фондове могат да бъдат заместени с роботи), но разбира се могат да се правят предположения.  Лордан и Нюмарк използват дефиницията, дадена от известните икономисти Дейвид Аутор и Дейвид Дорн. Според тях подлежащите на автоматизация работни места са предимно тези, в които им рутина – например служителите  в ресторанти за бързо хранене.

Авторите на изследването са открили, че колкото по-високи са минималните заплати, толкова по-малко вероятно е нискоквалифицираните хора да заемат работни места, подлежащи на автоматизация. Това предполага, че минималната заплата наистина кара собствениците на бизнеси да заменят хората с роботи. Според Лордан и Нюмарк също така при високо минимално заплащане е по-вероятно служители, заемащи подлежащи на автоматизация работни места, да се окажат безработни. Това може да означава, че безработицата нараства при повишаване на минималната заплата, но може и да значи, че когато минималното заплащане е високо, нископлатените работници в рутинни сфери сменят работните си места по-често.

На пръв поглед изследването на Лордан и Нюмарк изглежда потвърждава страховете на хората, че минималните заплати ще ускорят възхода на роботите. Това със сигурност ще бъде използвано от опонентите на минималната заплата, за да лобират пред политиците против повишаването ѝ. Но тази страхлива реакция вероятно е преувеличена. В дългосрочен аспект автоматизацията, предизвикана от повишените заплати, може да е много добро нещо за икономиката.

За да се разбере защо, първо трябва да си спомним времената на индустриалната революция, която започва във Великобритания и Холандия през 18 век. Това е най-мащабният и зрелищен епизод на индустриализация в историята – миньори, фермери, тъкачи и всякакви занаятчии остават без работа заради парните двигатели, механични станове и други машини. Това ощетява много хора, но в крайна сметка резултатът е най-голямото разрастване на богатството и просперитета в човешката история.

Как се е стигало до това? Никой не е напълно сигурен, но според една от теориите високите възнаграждения са предизвикали развитието на индустриалните технологии. Икономическият историк Робърт Алън отбелязва, че трудът е бил особено скъп в прединдустриалните Лондон и Амстердам, като британските заплати са били особено високи. Докато собствениците на бизнеси в Китай, Индия или Русия са имали на разположение армии от нископлатени работници за тъкачниците или мините си, британските предприемачи е трябвало да измислят начин как машините да вършат тези неща – защото човешкия труд просто е бил прекалено скъп.

Но за разлика от наемането на голям брой евтини работници, инвестициите в иновации имат позитивни странични ефекти – едно изобретение води до друго. Така че високите заплати може да са били фактора, тласнал човечеството по пътя на просперитета и развитието. Сегашният главен икономист на Световната банка Пол Ромър изказва подобна идея в свой доклад от 1987 г. Според неговата хипотеза ниските цени на труда всъщност са вредни за развитието, тъй като намаляват стимулите за иновации и изобретения.

Гледана в тази светлина, автоматизацията, идваща като резултат на високите минимални заплати, може да е благословия в дългосрочен аспект. Докато хората намират нови и полезни неща, които да вършат, инсталирането на автоматизирани каси за самообслужване в магазините и роботи в индустрията ще бъде от полза за благосъстоянието на работниците. Ще има период на приспособяване, през който някои нископлатени работници е пострадат. Нюмарк твърди, че нужното приспособяване ще е значително, но други икономисти считат, че то няма да е толкова проблемно. Но в крайна сметка докато човешкият труд не стане напълно излишен, по-бързата автоматизация ще е нещо добро.

Следователно единствените, които трябва да се плашат от дългосрочния технологичен ефект от повишеното минимално заплащане, са песимистите, които вярват, че човеците са на прага на това да излязат от употреба. Но дори тези песимисти трябва да осъзнаят, че ако подобно развитие се задава на хоризонта, ниските минимални заплати няма да го забавят особено. Ако ще се изправяме пред възхода на роботите, то можем да го направим и сега.

Така че не се страхувайте, че минималната заплата ще замени човешкия труд с машини. В крайна сметка спасяването на труда е смисълът на технологиите. И както изглежда, минималната заплата може да помогне.

Принтиране

Оставете коментар