България продължава да не отделя достатъчно средства за образование

Докато управляващите се оплакват, че работната ръка у нас не е достатъчно квалифицирана, те продължават да поддържат образователната система недофинансирана

Недофинансираната образователна система у нас пропуска актуалните технологични нововъведения в педагогиката. Снимка: Pexels

Правителствените разходи за образование са 4% от БВП на страната при средно 4.9% за държавите от ЕС, показват обобщените данни на Евростат за 2015 г. Разликата може да не изглежда толкова голяма, но ако иска да достигне европейски нива на финансиране на образователната система, България трябва да насочи към нея допълнителни над 800 млн.лв.

На този фон звучат кухо думите на министър-председателя, според когото инвеститорите са тук, но e важно ние „да отговорим на нуждите им за висококвалифицирана работна ръка“.  В действителност външните инвестиции са на историческо дъно, а държавата дори няма за цел да постигне европейски нива на финансиране на образователната система. За сметка на това тя има ясна стратегия да изпревари повечето страни от ЕС по военни разходи.

Докато недофинансирането на здравната система се компенсира от доплащанията на пациентите, то образователната, с изключение на елитните училища, в общия случай просто остава с недостатъчно средства. Това логично се отразява, като резултатите на учениците започват все повече да зависят от социално-икономическия статус на родителите им. 

Разходи за образование, 2015. Графика: Евростат

Представено като относителен дял от БВП, ниското финансиране на тази система не е резултат от това, че страната ни е значително по-бедна от средностатистическа членка на ЕС. Какъв дял от продукта на страната ще решим да заделяме за образование, не зависи от неговия размер, а от това, къде държавата поставя своите приоритети. Всъщност, ако искат да са равнопоставени на западноевропейските страни в сферата на образованието, от която в голяма степен зависи и потенциала за икономическо развитие, новите страни-членки трябва да заделят дори по-голям дял от своя брутен продукт, за да компенсират разликата.

Затова и държави като Естония, Словения, Литва, Унгария, Полша, Чехия и Хърватия предпочитат да харчат по-голяма част от БВП по това перо, отколкото Германия. При повечето от тези страни това е дългогодишна стратегия, която вече дава предвидими резултати. На долната графика се вижда как Естония преразпределя чувствително по-голям дял от създаденото в страната богатство към образователния сектор, отколкото средното ниво за ЕС, за разлика от България, която предпочита точно обратната стратегия:

Като дял от БВП, България все пак заделя колкото трудно възстановяващата се от икономическата криза Италия и малко повече от Румъния и Ирландия. В абсолютно изражение обаче страната ни изпреварва минимално само Румъния, като двете страни харчат за образование около 5.6 пъти по-малко средноевропейското ниво за човек от населението. С 250 евро на човек България изостава значително дори от новоприсъединилата се към съюза бивша югославска република Хърватия, която насочва към тази система по 494 евро на глава от населението.

Държавните инвестиции в образование все пак се увеличават леко в последните две години и ще продължат да го правят през 2018 г., но основно заради поетапните увеличения на учителските заплати. Това наистина е едно от най-подценените пера в училищните бюджети, но далеч не е единственото. Освен това от началото на следващата година страната ни ще започне да субсидира и частни училища, което ще увеличи дела на правителствените разходи за образование, но няма да има особен ефект върху резултатите като цяло, тъй като средствата ще бъдат насочени към училища, които относително имат най-малка нужда от тях при средна такса от около 8 хил.лв. годишно. 

Всъщност, най-значителна е разликата при предучилищното и начално образование, където България насочва едва 0.9% от БВП при средно 1.5% за ЕС. Тези дни омбудсманът Мая Манолова се застъпи за повече държавни инвестиции в предучилищното образование във вид на безплатни училищни форми за 4-годишните и безплатен обяд за всички останали, които биха ограничили ранното отпадане от образователната система.

На този етап обаче правителството избягва да се ангажира с допълнителни разходи, като разчита на екипи от различни институции, които да обикалят домовете на отпаднали или застрашени от отпадане ученици в опит да повлияят на родителите им – най-вече като им разяснят, че подлежат на санкциониране. Над хиляда екипа с близо 12 хил. служители ще обикалят в уязвимите общности от 1 септември. 

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар