В категории:Германия / Европа / Свят

Ако германската левица иска да успее, трябва да предложи алтернатива на статуквото на Меркел

Социалдемократите трябва да бъдат далеч по-смели, за да успеят да привлекат избиратели към себе си. Има редица политики, които могат да лансират, но на този етап отказват да го сторят. Това ще продължи да им отрежда в най-добрия случай ролята на „малкия партньор“, който винаги ще затъва в компромиси.

Мартин Шулц. Снимка: Wikimedia Commons

Christian Odendahl, The Guardian

Германските избори на 24 септември се очертават скучни. Проучванията показват, че Християндемократическата партия на Ангела Меркел (CDU/CSU) води пред социалдемократите (SPD) с 15% преднина. Ако не се случи чудо за SPD, Меркел ще бъде избрана за канцлер за четвърти път. Истински интересният въпрос е: Защо?

Меркел има несравнимата способност да обезоръжава противниците си и да демобилизира техните поддръжници. Вземете за пример скорошната легализация на гей браковете. Меркел осъзна, че официално противопоставяне от нейната партия ще ѝ струва гласове. Така че тя позволи на депутатите си „свободен вот“, което означаваше, че гей браковете спокойно ще бъдат разрешени. Самата Меркел гласува против, за да запази консервативната си осанка, но случаят беше политически неутрализиран.

Този епизод подсказва много каква е нейният лидерски стил. Вместо да освободи пространство в центъра за SPD или Зелените, тя интегрира много от техните по-леви политики в своя Християн-консервативен наратив. Тя прилага защитавани от тях политики като премахването на военната повинност, въвеждането на минимална заплата, отказа от ядрена енергия и въвеждането на модерни родителски обезщетения.

Нейният отговор на бежанската криза през 2015 година отчужди някои десни гласоподаватели и спомогна за възхода на „Алтернатива за Германия“ (AfD), но Меркел беше готова да поеме този риск. Тя беше права: AfD ще вземат гласове от всички партии, не само от нейната. CDU/CDS Ще остане най-голямата партия в Бундестага и ще бъде незаобиколим фактор към съставянето на каквато и да било управленска коалиция. Поради тази причина относително отворената политика спрямо бежанската криза и помогна да убеди леви и млади избиратели, че страната е в добри ръце: невероятните 57% от хората на възраст между 18 и 21 години предпочитат консервативната Меркел пред Мартин Шулц за канцлер.

SPD не успя да се противопостави на стратегията на Меркел за разоръжаване и демобилизация. Краткосрочното водачество на Шулц в анкета в началото на година загатна, че след 12 години като канцлерство на Меркел е налице желание за промяна. Но социалдемократите не успяха да предложат нищо. Тяхната програма много трудно се разграничаваше от платформата на Меркел. За онези избиратели, които искат промяна, SPD просто не е достатъчно добра опция. Ако SPD иска да си върне отстъпените територии и да мобилизира избиратели, ще трябва да бъде по-радикална социалдемократическа партия. Има достатъчно посоки, в които може да бъде показана повече смелост.

Първо, Германия има една от най-големите групи с ниско заплащане на труда в Европа – 23%. SPD трябва да предложи нова програма, която цели да намали наполовина броя на хората с ниски заплати. Второ, SPD иска да увеличи публичните разходи, но са твърде предпазливи. Общините осъществяват в най-голяма степен инвестициите в Германия, но на плещите им тежи дългово бреме от 144 милиарда евро. Пълно опрощаване на общинския дълг в замяна на увеличаване на инвестициите ще бъде смела политика, добре приета и коренно различна от тази на CDU/CSU. Трето, има много потенциал за развиване на политики към родителите, особено самотните такива. SPD може да изготви план, чрез който да превърне Германия в скандинавски рай за тях.

Дори в области на политиката, където SPD проведе кампании по платформа, която се различава от тази на Меркел, социалдемократите не успяха да повдигнат дебат.

Да вземем за пример политиката на сигурността в Германия: външният министър то SPD Зигмар Габриел изрази съмненията на мнозина, когато обяви, че Германия не може просто „да купува танкове, повишавайки стремглаво военните разходи и ескалирайки надпреварата във въоръжаването“. Но вместо да лансира своя независима политика за бъдещето на отбраната, SPD затъна в критики към подкрепата на Меркел за 2% от БВП за военни разходи и започна дребно боричкане с CDU/CSU заради предполагаемото им раболепничене пред САЩ.

Die Linke също помага на Меркел да спечели. Както през 2005-та, така и през 2013-та година, център-лявото (SPD, Die Linke и Зелените) имаха мнозинство в парламента, но в крайна сметка CDU/CSU все така повеждаше „широка коалиция“, защото Die Linke е считана от центристите за твърде неприемлива. Техните радикални предложения костваха на социалдемократите гласове и на тези избори, защото Мартин Шулц не може твърде категорично да отхвърли възможността за коалиция с участието на Die Linke и Зелените.

И накрая, Меркел се възползва от статуквото. Германската икономика върви добре; фискалното положение на федералното правителство е отлично; политическата ситуацията в Европа и света е достатъчно плашеща, така че Германия да иска опитен лидер (Меркел печели този дуел с Шулц дори с ръце в джобовете). Германското население също така е със средна възраст от почти 47 години – група, която предпочита стабилността пред реформите.

Ако Меркел спечели отново през септември, SPD не трябва да влиза в нова „широка коалиция“. Като по-малкият партньор на Меркел, социалдемократите отново ще затънат в компромиси, вместо да разработят убедителни алтернативи. Вместо това, традиционната германска левица трябва да използва следващите четири години, за да потърси ново вдъхновение и да гарантира, че изборите през 2021-ва година ще бъдат поне малко по-интересни.

Оставете коментар