Тръмп и Ким се изпразниха в люти приказки и кротнаха. Засега.

Китай гледа лошо към Вашингтон, защото е наясно, че новата Корейска война край границите му само се отлага. Американският президент рано или късно ще я започне, за да дестабилизира целия регион на Източна Азия и да спъне най-вече китайската икономика – главна пречка според него да направи Америка отново велика

Тази шегичка с разменените прически на Тръмп и Ким завладя Туитър напоследък–покрай тъй пламенното им противопоставяне
Тази шегичка с разменените прически на Тръмп и Ким завладя Туитър напоследък – покрай тъй пламенното им противопоставяне

Набъбналият ядрен апокалипсис между САЩ и КНДР днес започна да спада. Ще видим доколко и докога. Но поне засега очакването войната между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун да започне в понеделник, 14 август, не се оправда. То беше нагнетено от медиите, известили още в края на миналата седмица с повишен драматизъм, че американският президент в понеделник ще прекъсне отпуската си, която прекарва в своя голф-клуб в Бедминстър, Ню Джърси, и ще се появи във Вашингтон за важна пресконференция по кризата със Северна Корея.

Обаче расистките изстъпления в Шарлотсвил объркаха нещата. Тръмп наистина се появи в столицата, но пресконференциятата беше скромна и претупана, с единствената цел на нея президентът по-членоразделно да заклейми расизма и Ку-Клукс-Клан – заради възмущението, породено от първоначалното му смутолевяне на проблема. Хич не беше място и време да се нададе обединяващ американската нация боен вик срещу злодея Ким и ядреното му оръжие и да се стартира геройския превантивен удар. Нацията се оказа разгневена и разделена, вторачена в несвършващата си собствена гражданска война и съвсем неготова за ядрена война навън.

Това все пак не значи, че перспективата за показна разправа на САЩ със Северна Корея отпада. Даже напротив.

Тръмп демонстрира, че остава на бойна нога,

когато още вечерта в понеделник се вдигна почти по рамбовски с един хеликоптер, който го отнесе от протоколния Вашингтон с потъналия в ремонти Бял дом директно в сърцето на Ню Йорк – в Манхатън, в собствения му небостъргач Trump Tower. Президентът не беше стъпвал там, откак пое мандата си. А в същото време точно в Trump Tower е разположена военната служба на Белия дом. И Пентагонът плаща по 130 000 долара месечен наем за офисите в луксозната сграда.

Къде по-ясен знак, че президентът е изровил томахавката на войната, от това, да цъфне в официалния си военен щаб точно в средата на август – на 14-ти срещу 15-ти. Да напомним защо датата беше важна и показателна: защото миналата седмица Северна Корея предупреди, че след изречените по неин адрес закани на Тръмп да я обсипе с „огън и жупел”, тя пък може да засили ракетите си с ядрени заряди срещу двете американски бази на остров Гуам. И беше посочен ясен срок – средата на август. Дотогава вождът Ким трябваше да проучи плана за севернокорейска атака и да се изкаже по него. Междувременно в Пхенян бяха събрани на съвещание посланиците на КНДР във водещите световни държави, а официалните медии разтръбиха, че 3,5 милиона жители на страната са се записали като доброволци в армията.

Средата на август е днес. И със завидна пунктуалност севернокорейският предводител обяви своето решение чрез официално съобщение на държавната телеграфна агенция КТЦА – че

ще изчака да види как ще действа Вашингтон оттук-нататък,

но за всеки случай армията на КНДР ще е в постоянна готовност за удар по Гуам.

„Съединените щати, които първи разположиха близо до нас голямо количество стратегически ядрени сили, първи трябва да вземат правилното решение и да покажат с действия дали искат да се намали напрежението на Корейския полуостров и да се предотврати опасен военен сблъсък“, посочва КЦТА. Ким също така призовава Съединените щати „да мислят разумно и да разсъждават правилно”, за да не им се наложи „да изпитат позора на удара от страна на КНДР” и за да калкулират трезво „за коя от двете страни сегашната ситуация е по-неблагоприятна”.

Ха сега де! Какъв отговор ще избере Тръмп, който досега само в рамките на една седмица отправи три от люти по-люти закани към Ким, а обсесията му от превантивния удар роди очакването, че ще стартира войната още на 14 август, точно преди да настъпи средата на месеца? От начина, по който Тръмп ще реагира сега, ще проличи коя от двете всъщност несъпоставими държави с иначе подобни имена абревиатури – САЩ или КНДР – имат по-луд лидер. Или по-точно – кой от тях двамата си мисли, че ще е по- на сметка от доста реалистично очерталата се военна лудост.

Познавачи на затворената за света КНДР смятат, че вождът ѝ упорства с ракетите си и с ядрения си арсенал, защото вярва, че по този начин си гарантира неприкосновеност от външни агресии. Иначе

Ким няма мотивации пръв да напада никого.

Предпочита да се хвали с излъсканата напоследък витрина на своя режим – с бума на строителството и с разцвета на икономиката, постигнала за последната година растеж от около 4% и накарала икономистите по света да заговорят за Северна Корея като за новия азиатски „тигър”. Бавно, кротко и полека, под покривалото на екзотичната си фразеология, Ким прокарва в страната си модела за обществено-икономическо развитие на своя единствен, но мощен съюзник – Китай. Макар и все още официално държавни, големите предприятия в КНДР вече работят по пазарни механизми. А многобройни гастарбайтери, пуснати на гурбет в съседните Русия и Китай, ежегодно напомпват в родината си солидни средства. За какво му е на Ким да се набутва във война и да рискува да му направят на пух и прах витрината и мечтите за „севернокорейско чудо”, освен ако не го предизвикват?

Тръмп обаче има за какво да се вкопчва в томахавката си. Не толкова, за да укрепи халтавото си вътрешно положение в САЩ, измисляйки външен враг. А за да постигне една доста по-амбициозна цел, която афишираше и по време на предизборната си кампания –

да спъне Китай,

да се освободи от сянката на неговата настъпателна икономика, като я хвърли в провокирана криза, и да преконструира глобалните баланси в света така, че Америка да стане „отново велика” и да диктува сама правилата си на останалите.

Малката Северна Корея е само поводът и удобният съсед на големия Китай. Удряйки нея, Тръмп ще засегне целия регион и най-много именно Китай, защото разрушенията и дестабилизацията около него ще го извадят задълго от глобалната игра за надмощие и ще го принудят да затъне в непредсказуеми развития в Източна Азия.

Тези дни руският анализатор Фьодор Лукянов припомни в своя статия в Lenta.Ru въведения от икономическите историци Нил Фъргюсън и Мориц Шуларик термин „Кимерика” – икономическо-политическа симбиоза на китайския производителен ръст и на американското финансово потребление. Тази симбиоза на практика беше гръбнакът на досегашната фаза на глобализацията. А Тръмп отдавна провъзгласи за своя мисия да отвори нов етап – да върне Пекин към подчинена на Вашингтон роля, да го приравни към всички останали второстепенни играчи на световната сцена, където

да се изпълняват само американски заповеди.

Една ядрена война досами китайските граници отлично ще свърши тази работа.

Ето това е целта, която действа на Тръмп като допинг и не спира да го пришпорва към военен сблъсък с Ким. Това е и причината, поради която повечето сериозни политически наблюдатели са приели като неизбежна новата война на Корейския полуостров. Днес или утре, по-рано или по-късно – но неизбежна. До такава степен са я приели, че има вече немалко безскрупулни сметки как 10-милионният Сеул, столицата на Южна Корея, която е в обхвата дори на конвенционалните севернокорейски оръжия, вероятно ще бъде „пожертвана”… Подобни цинични калкулации се правят и за Япония, която ракетите на Пхенян също достигат с лекота, но която верносъюзнически увери Вашингтон, че е готова да отблъсква със системите си за ПВО насочените евентуално към Гуам севернокорейски удари.

Сегашният

„мирис на война” в международния въздух

е много по-силен дори от времето, в което Джодрж Буш-младши стягаше нападението над Ирак. Споменатият Фьодор Лукянов обръща внимание на разликите в самия поглед към предстоящия военен конфликт тогава и сега: „Прекрачен е важен вододел – ако преди се обсъждаха главно рисковете и негативните последствия, то сега се говори и за предимствата, които ще донесе една успешна кампания”.

Самият Китай също е съвсем наясно с целите на Тръмп и гледа все по-лошо към Вашингтон. Реагира със свои ясни послания на всички американски действия, зад които прозира геополитическата подплата, макар и стриктно да спазва дипломатическия език. Пекин не скрива неудоволствието си, че откакто е влязъл в Белия дом, този американски президент не спира да го рекетира по севернокорейското направление и да му вменява отговорност за това, дали Ким ще се съгласи да си унищожи ракетите и ядрените заряди, или не. Не веднъж и дваж китайски лидери на различни нива в прав текст обясниха на американските си събеседници, че „Китай не е господар на Северна Корея” и не е в състояние да принуждава водача ѝ Ким Чен Ун да прави това или онова.

Лично президентът на Китай Си Цзинпин позвъни в края на миналата седмица на Тръмп и настоя за

„сдържаност в думите и делата”,

за да се избегне ескалация на напрежението. Той дипломатично подчерта, че „Китай и САЩ имат общи интереси в освобождаването на Корейския полуостров от ядрено оръжие и в поддържането на мира и стабилността в този регион”. Си настоя недвусмислено: „За разрешаването на проблемите на Корейския полуостров е необходимо да се поддържа диалог и да се върви в посока на политическото регулиране”.

Навръх невралгичния понеделник, 14 август, Пекин обяви най-после собствени санкции срещу Пхенян, за каквито отдавна беше натискан от Вашингтон. Формално китайското решение е в отговор на санкциите, гласувани в ООН срещу КНДР на 5 август. От днес, 15 август, Китай спира да внася от Северна Копея въглища, железна руда, оловни концентрати, оловна руда и морски продукти – а това е все ключова експортна продукция, коато носи важни постъпления на севернокорейската икономика.

Същевременно обаче говорителят на китайското външно министерство Хуа Чунин възнегодува срещу рекета на Вашингтон спрямо Пекин с цел да се постигнат по-остри китайски мерки срещу Пхенян. Като такъв рекет той изтълкува стартираното от Доналд Тръмп пак в понеделник, 14-ти, разследване за нерегламентирано използване на американска интелектуална собственост и американски технологии в Китай. Хуа Чунин наблегна: „Сътрудничеството на Китай и САЩ трябва да се гради на основата на уважението на интересите и на тревогите и на двете страни. Ядреният проблем на Корейския полуостров и търговско-икономическите въпроси са от различни сфери. Китай и САЩ трябва да засилят сътрудничеството си и по двете направления. Напълно неприемливо е да се използва единия от въпросите като инструмент за натиск по другия. Говорителят на китайското МВнР подчерта още:

„Играта на търговски войни няма бъдеще, тя носи само двойни загуби”.

Слабата ориентация на Тръмп в тънкостите на международната дипломация и особено в отношенията с такава специфична сила като Китай навява скептицизъм относно възможността да постигне целите, които си е поставил. По-скоро ще избоде очи, отколкото да изпише вежди. Убеден, че поставя Пекин натясно и едва ли не го опитомява, Тръмп едва ли си дава сметка за алтернативния ракурс, в който сам попада. Няма как от този американски президент да се иска непосилното за него, но би било добре поне някои от членовете на неговия Съвет за национална сигурност да проумеят до какво ниво е докарал той възприемането на САЩ в самия Китай и колко е подхранил китайското самочувствие. Може да им помогне следната метафора за конфликта Вашингтон-Пхенян, използвана от Лу Чао, експерт по Северна Корея от филиала на китайската Академия за социални науки в граничещата с КНДР китайска провинция Ляонин: „Имаме два влака на една и съща жп линия, които са на косъм от сблъсък един с друг. Китай може и трябва да успокои нещата, за да не се случи това”.

Тоест – Китай е стрелочникът, който може да предотврати катастрофата, Китай вече е единствената световна сила, притежаваща умението и силата да решава конфликти. Тръмп и Ким, САЩ и КНДР просто са на една линия…

Двойници на Ким Чен Ун и на Доналд Тръмп забавляват хората на улицата в Хонконг. Снимка: hongkongfp
Двойници на Ким Чен Ун и на Доналд Тръмп забавляват хората на улицата в Хонконг. Снимка: hongkongfp

Да се уповаваме тогава на древната китайска мъдрост и опитност, та да се размине войната?…

Влаковете (само)убийци още не са ударили спирачки. За 21 август е насрочено началото на съвместни военни маневри между САЩ и Южна Корея – а подобни упражнения винаги крайно болезнено се възприемат в КНДР. Редовният отговор от Север на такива учения е демонстративното изпитание с поредна ракета. Ако така се развият нещата и сега, ракетата може да литне и към Гуам, а последиците да са същите, каквито се надяваме, че са били избегнати сега…

Ще тръпнем ли пак и на 21-ви в очакване на ядрения „огън и жупел” между Тръмп и Ким?…

 

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар