В категории:Екология / Общество

„Монсанто” е продължила да продава токсични химикали години след като здравните рискове са били известни

Компанията отхвърля правния анализ на нейни документи, според който тя е игнорирала рисковете за човешкото здраве дълго, след като смъртоносните ефекти са били установени

Източник: https://www.pexels.com

 

Корпорация „Монсанто” е продължила да произвежда и продава токсични индустриални химикали, известни като полихлорирани бифенили (PCB), в продължение на осем години след като е научила, че те създават риск за общественото здраве и околната среда, съобщава Guardian. Това е изводът от правен анализ на публикуван архив от документи на компанията.

Над 20 хил. вътрешни бележки, стенограми от срещи, писма и други документи наскоро бяха публикувани в нов онлайн архив, много от тях за пръв път. Повечето са придобити по правен път и чрез искания за достъп до информация от Poison Papers Project, зад който стоят Bioscience Resource Project и Center for Media and Democracy

Бил Шърман, зам.-главен прокурор на щата Вашингтон коментира, че архивът съдържа доказателства за нарушения на компанията, с които властите досега не са били запознати. Щатът съди „Монсанто” за разходите по прочистване на замърсяване с PCB, което потенциално може да коства на компанията милиарди долари. „Ако са автентични, тези документи потвърждават, че в „Монсанто” са знаели, че техните PCB химикали са вредни и се разпространяват в околната среда, но са продължили да ги продават въпреки това. Те са знаели за опасностите, но са ги криели от обществеността в полза на печалбите си”, заявява Шърман.

Освен в щата Вашингтон, „Монсанто” в изправена пред съдебни искове за замърсяване с такива химикали от градските власти в Сиатъл. Спокейн, Лонг Бийч, Портланд, Сан Диего, Сан Хосе, Оукланд и Бъркли.

Всякакви евентуални законови пасиви от тези дела може би ще бъдат поделени с германския химически концерн „Барейр”, който е процес на сливане с „Монсанто” на стойност 66 млрд. долара. Европейската комисия планира на 22 август да завърши проверката за допустимост на сделката, която предизвика притеснения и недоволство както в Европа, така и в САЩ.

Вицепрезидентът на „Монсанто” по глобалната стратегия Скот Партридж не оспорва автентичността на публикуваните документи, но отрича, че има нередни действия от страна на компанията. „Преди повече от 40 години компанията доброволно се отказа от производството и продажбата на такива химикали, преди да е имало каквото и да е федерално изискване да го прави. В периода, в който „Монсанто” е произвеждала PCB химикали, те са били законен и одобрен продукт с много полезни приложения. „Монсанто” няма никакви задължения, свързани със замърсяването, причинено от тези, които са използвали PCB или са ги освобождавали в околната среда”, заявява той.

Полихлорираните бифенили са дълготрайни замърсители, които са масово произвеждани от „Монсанто” между 1935 и 1977 г. и са били използвани за охлаждане и смазване на електрическо оборудване като трансформатори и кондензатори. До 1979 г. те са напълно забранени в САЩ и другаде по света, след като се натрупват доказателства, свързващи ги с различни здравни проблеми – вариращи от хлоракне и болестта „Юшо” до рак – както и с вреди за околната среда.

Един от публикуваните документи на „Монсанто” – план за намаляване на замърсяването от 1969 г. – обаче показва, че компанията още тогава е била наясно с рисковете от използването на PSB химикали. В раздел „увреждане на екологичната система чрез замърсяване с PCB” в документа се завява, че „доказателствата, показващи устойчивостта на тези съединения и тяхното всеобхватно присъствие в околната среда не са под въпрос”. В документа също така се заявява, че са възможни директни съдебни дела срещу компанията, тъй като „ клиентите, използващи продуктите, не са били официално уведомени относно ефектите, а етикетите също не съдържат тази информация”.

Планът предлага три варианта за действие, всеки придружен с таблици за „печалби и пасиви”. Опциите са „да не се прави нищо”, „да се спре производството на PCB”, или „да се постъпи отговорно”, като се признае замърсяването на околната среда и се предприемат коригиращи действия.

„В същото време, в което „Монсанто” е казвало на обществеността, че PCB химикалите са безопасни, те буквално са разграфявали сметки, оценяващи законовите пасиви, загубените печалби и потенциалните ползи за имиджа си, ако решат да са отговорни и честни. В крайна сметка „Монсанто” са предпочели печалбите пред общественото здраве и безопасността на околната среда”, заявява прокурор Шърман.

Друга вътрешна бележка на компанията от 1969 г. описва изтичания на PBS в района на южното атлантическо крайбрежие, Големите езера и залива на Сан Франциско, и очертава потенциалните действия за почистване. В документа обаче също така се посочва, че стратегията на „Монсанто” трябва да е да остави правителството да доказва отделно вината за всеки случай на замърсяване. „Можем да докажем, че някои неща не са проблем при ниска концентрация. Не можем да осигуряваме защита срещу всичко. Някои животни, риби или насекоми ще пострадат”, се казва в бележката.

Няколко седмици по-късно това предупреждение е подсилено от презентация за PCB пред комисията на „Монсанто” за корпоративно развитие. В нея се казва, че „от гледна точка на възпроизводството, PCB химикалите са силно токсични за птиците”. Презентацията описва два продукта на фирмата – Арохлор 1254 и 1260 като „най-сериозните нарушители” в това, което се признава като „световен екологичен проблем”.

„Монсанто” продължава производството на Алохлор 1254 и други полихлорирани бифенили до август 1977 г. През 1999 г. Алхлор 1254 и 1260 бяха посочени като причина за едно от най-тежките отравяния на храна в Европа, случило се в Белгия. Министърът на земеделието на Валония нарече отравянето „най-сериозната икономическа криза в Белгия след войната”.

„Монсанто” започва производството на PCB през 1935 г., след като придобива химическата компания „Суон”. В последствие се превръща в световен лидер в производството на тези химикали. Вредните ефекти върху здравето, свързани с PCB, за пръв път се появяват в дневния ред на  компанията през 1937 г., когато аутопсии разкриват, че три работници на „Монсанто” са загинали от тежки увреждания на черния дроб, след като са боравели с веществата.

Тези притеснения стигат на по-високо ниво през 1966 г., когато основополагащо изследване на скандинавски учени разкрива биоакумулиране на PCB в балтийски риби и морски птици. До 70-те години на миналия век е установено, близо 80% от женските от три вида балтийски тюлени са станали безплодни, като скоро след това е открита и връзка с излагането на PBC химикали.

До 1972 г. „Монсанто” доброволно спира продажбите на PCB за всякакво използване с изключение на затворени електрически приложения. През същата година Швеция и Япония налагат мораториум върху „откритото” използване и производство на тези химикали.

Пак тогава в САЩ междуведомствена правителствена работна група призовава използването на PBC да бъде ограничено до „жизнено важни или незаменими приложения, които включват минимално човешко излагане, тъй като химикалите могат да имат вредни ефекти върху човешкото здраве”.  Този доклад обаче не е открил „токсикологични или екологични данни”, които да показват заплаха за човешкото здраве от наличните в околната среда нива на концентрация на химикалите. Но авторите подчертават, че данните, с които е разполагала работната група, не са били достатъчно адекватни.

През 1975 г. Агенцията за защита на околната среда в САЩ официално определя PCB химикалите като „силно токсични” и представляващи „значителна заплаха за човешкото здраве и околната среда”. Във вътрешни документи от същата година „Монсанто” признава, че тези химикали не засягат само животните, но също така „могат да имат перманентни ефекти върху човешкото тяло”. Публично обаче през този период компанията омаловажава здравните и екологични заплахи. В свои разговори с Агенцията за опазване на околната среда, Американският институт за национални стандарти и с конгресмени, „Монсанто” настоява, че химикалите не са „силно токсични”.

Днес регулаторите на Европейския съюз сочат полихлорираните бифенили като учебникарски пример за нуждата от следвания в блока принцип на предпазливостта, който трябва да предотвратява потенциални вреди за здравето и околната среда.

Оставете коментар