В категории:България

България е сред държавите в ЕС, в които съвременното робство просперира

Проучване на британска аналитична агенция нарежда България сред петте страни в Европейския съюз, в които има най-голям риск от изпадане в ситуация на съвременно робство. Ситуацията се влошава в почти цялата общност, сочат данните за 2017 година.

България е една от петте страни в Европейския съюз с най-голям риск от изпадане в ситуация на „съвременно робство“. Рисковете от съвременно робство са се повишили в почти три четвърти от 28-те страни членки на Европейския съюз през последната една година, разкрива годишното проучване на британската агенция за изследване на рисковете Verisk Maplecroft.

Според второто издание на Индекса на съвременното робство (ИСР), в пет от европейските страни този риск е най-голям – България, Румъния, Гърция, Кипър и Италия. Това са и държави, които са ключови входни пунктове към територията на Европа за мигранти, които са изключително уязвими към експлоатация.

В изследването са включени 198 държави и техните законодателни рамки, ефективността на тяхното прилагане и тежестта на нарушенията. Данните показват спад в оценките за 20 от страните в Европейския съюз. Ситуацията със съвременното робство се влошава най-рязко в Румъния, сочи изследването. Северната ни съседка „пада“ с 56 места до №66 на страните с най-голям риск (където №1 е страната с най-голям риск). Италия заема №133, но също „печели“ 16 позиции в негативен аспект. В тези две държави, според Verisk Maplecroft, има най-тежки докладвани нарушения в ЕС, включително тежки форми на принудителен труд и трафик на хора.

В началото на юли от Националната комисия за борба с трафика на хора обявиха, че от началото 2017 година са получени 17 сигнала, касаещи въвличане на български граждани с цел трудова експлоатация. Сигналите за трафик касаят най-често експлоатация в Чехия, Великобритания, Австрия и Холандия, коментираха от агенцията. От публикувана за обществено обсъждане Национална стратегия за борба с трафика на хора преди пък става ясно, че България е сред страните с най-висок относителен дял на жертвите на трафик на хора спрямо общото население в дадена страна. 13 жени на 100 000 души стават жертви на трафик у нас, което 5 пъти над средната за Европейския съюз стойност.

Същевременно регистрираните случаи на нарушения на трудовото законодателство в страната само от началото на настоящата година са над 100 000, сочат данни на Инспекцията по труда. За първите шест месеца от годината в страната са станали 1089 трудови злополуки, като те са довели до 31 смъртни случая – с 4 повече от същия период през 2016 година. Стотици са и случаите на неизплатени заплати, което е нищо по-малко от експлоатация. И докато работодателите търсят работници, на които да плащат мизерни или направо никакви заплати, служителите у нас все повече усещат, че живеят в съвременен вариант на робовладелски строй.

Ескалацията доведе до там, че в Народното събрание от омбудсмана Мая Манолова и КНСБ беше внесен законопроект, насочен именно срещу „модерното робство“. Депутатите обаче не го припознаха, а вместо това, след като с години изпълняват заръките на едрия бизнес за сметка на работническите права, лицемерно решиха да създават парламентарна комисия по темата. Комисията излезе с доклад, а малко след това парламентът прие на първо четене някои промени, но преди да влязат окончателно в сила ще мине още доста време, тъй като депутатите излязоха във ваканция. Същевременно у нас непрекъснато се спекулира с мита за „щедрото социално подпомагане“, без да се познават реалните измерения на тази „щедрост“, за която нито едни кавички не са достатъчно големи. А според авторитетни международни проучвания страната ни има огромни проблеми с неравенството, които политиците нямат никаква воля да решават.

Проблемът не е само български

Според международната организация за миграция около 100 000 души са влезли в Европа по море през 2017 година, 85% от които влизат в Италия. Пристигащите в Гърция, която заема 129-то място в негативната класация, са паднали значително след сделката ЕС – Турция относно бежанците, но страната продължава да приютява много мигранти и остава сред ключовите дестинации за трафик на хора.

Според изследователите от Verisk Maplecroft, присъствието на тези уязвими групи от мигранти е ключов фактор за увеличаване на Индекса на съвременното робство, той като именно те са лесна жертва на експлоатация в сектори като селското стопанство, строителството и услугите. Мнозина се съгласяват да плащат големи суми за пътуването и да работят робски, за да изпатят дълговете, дължими на трафикантите, превели ги през границите, подчерта експертката Александра Чанър от Verisk Maplecroft.

Дори най-силните икономики на ЕС не са имунизирани срещу повишаването на риска от робство. Германия и Великобритания също бележат леки отрицателни изменения в своите резултати и вече попадат в категория „среден риск“, вместо в „нисък“ на индекса. Данните от тази година разкриват някои пропуски в трудовото законодателство на Великобритания, докато в Германия се наблюдава увеличение на регистрираните случаи на трафик на хора и нарушения на трудовото законодателство.

Според Международната организация на труда (МОТ), в световен мащаб 21 милиона души са принудени да работят насилствено, включително деца, което пък носи печалби от 150 милиарда долара годишно.

Извън Европейския съюз най-голямо влошаване на ситуацията има в Турция, която „пада“ от 110-то на 58-мо място и влиза в категорията на страните с „висок риск“. Притокът на бежанци от Сирия в съчетание с ограничения пазар на труда в Турция, водят до това, че хиляди хора стават част от сивата икономика. За Турция вече не са приоритет и нарушенията на трудовото законодателство, което е съсредоточено върху политически мерки, а това увеличава риска допълнително, сочат изследователите.

През изминалата година седем големи модни марки, които имат фабрики в Турция, са били свързани със случаи на детски труд и съвременно робство. Злоупотреби има и сред компаниите, които внасят селскостопански стоки като лешници и череши.

Високо в негативната класация остават някои азиатски държави, които се главни производствени центрове в региона за редица западни компании. Такива са Бангладеш, Китай, Индия, Малайзия, Мианмар, Филипините и Тайланд, които подадат в категория „екстремен“ или „висок“ риск. Все пак част от тези страни, като Индия и Тайланд, показват известно подобрение заради мерките, които правителствата им се опитват да взимат, отчитат от аналитичната агенция.

Най-голямо е подобрението в Индия, която от 15-тата най-лоша държава в света вече заема 49-то място. Политиката на Тайланд за премахване на робството и трафика водят до покачване в позитивен смисъл с 21 позиции до №48. Въпреки това проблемът с робството остава много сериозен и в двете държави. В Индия най-тежките форми на робство се наблюдават в строителството, земеделието и производството на тухли и дрехи, докато в Тайланд най-големите злоупотреби са в селското стопанство, риболова и производството на каучук.

На върха на класацията с най-голям риск са Северна Корея, Сирия, Южен Судан, Йемен, Конго, Судан, Иран, Либия, Еритрея и Туркменистан.

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист - в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм "Невидимите хора".

Оставете коментар