Опозицията срещу Мадуро обяви за днес шествия под мотото „Превземане на Венесуела”

Правителството забрани от петък нататък всякакви масови прояви, които биха накърнили провеждането на насрочените за неделя, 30 юли, избори за Конституционно събрание. Опитващите се да осуетят именно това гласуване противници на властите напук провъзгласиха замисления си отначало като „Превземане на Каракас” митинг в столицата за общонационална инициатива. „Моята най-голяма грешка е, че подцених способността на опозицията да нанася вреди,” каза президентът Мадуро в интервю пред телевизия RT. Той призова президента на САЩ Доналд Тръмп да спре американската намеса във Венесуела, защото „вече сме в XXI век”

Вътрешният министър на Венесуела Нестор Реверол обяви, че от петък, 28 юли, до вторник, 1 август, се забраняват всякакви „масови демонстрации” в страната, които биха могли „да накърнят” насрочените за неделя, 30 юли, избори за Конституционно събрание. Реверол предупреди, че нарушителите рискуват да получат присъди от 5 до 10 години затвор.

Изявлението му беше направено в четвъртък, 27 юли – тоест във втория ден на 48-часовата обща стачка, организирана от опозицията в сряда и четвъртък. Всъщност стачката, официално подкрепена само от организациите на едрия бизнес, се усети единствено в кварталите на Каракас с опозиционни кметове, където търговията и движението бяха блокирани.

Празни улици с маскирани демонстранти в дните на обявената от опозицията стачка се виждаха само в кварталите на Каракас с опозиционни кметове. Снимка: Resumen Latinoamericano
Празни улици с маскирани демонстранти в дните на обявената от опозицията стачка се виждаха само в кварталите на Каракас с опозиционни кметове. Снимка: Resumen Latinoamericano

В другите части на столицата, в които властта е на чавистите, обичайният делови ритъм и транспортните връзки функционираха нормално. Слабата подкрепа за стачката бе призната дори от опозиционни източници и от подкрепящи опонентите на властта чужди медии.

На току-що реновирания булевард в Каракас "Сабана Гранде" в сряда вечерта по нищо не се усещаше да има стачка. Снимка: albaciudad
На току-що реновирания булевард в Каракас „Сабана Гранде“ в сряда вечерта по нищо не се усещаше да има стачка. Снимка: albaciudad

За жалост, стачните блокади из страната доведоха до още две жертви – в градовете Кабударе и Валенсия двама души бяха убити при опити да преминат през опозиционни улични барикади… Така общият брой на загиналите за 118-те дни от началото на протестите срещу правителството на Мадуро достигна до 109 души.

За днешния петък, 28 юли, опозицията беше обявила масово шествие под мотото „Превземане на Каракас”, в което призова да се включат хора от цялата страна. Двукратният опозиционен кандидат-президент Енрике Каприлес беше отправил следното предупреждение към управляващите: „Да си стягат куфарите! Ние идваме!” След като стана ясно, че властите забраняват всички масови демонстрации още от петък – което очевидно значи, че под забраната попада и въпросното шествие – Каприлес изригна вчера в Туитър: „Пред новото нарушение на правата на народа, залегнали в конституцията, утре (в петък – б.а.) ние ще имаме не „Превземане на Каракас”, а „Превземане на Венесуела”.” По същия начин пак в „Туитър” реагира и друг виден опозиционер – Фреди Гевара: „Диктатурата казва, че няма да можем да демонстрираме от утре. Тогава? Утре вече няма да има превземане само на Каракас, а на цяла Венесуела”.

Опозиционерът Фреди Гевара в акция. Снимка: Resumen Latinoamericano
Опозиционерът Фреди Гевара в акция. Снимка: Resumen Latinoamericano

Заради разликата във времето ще се наложи да изчакаме нощта в нашето Източно полукълбо, за да разберем дали тези закани са се осъществили в отвъдокеанска Венесуела.

Редно е да напомним също, че точно днес, 28 юли, е и рожденият ден на покойния вече лидер на Боливарската революция Уго Чавес, който би навършил 63 години. А пък в началото на тази седмица – на 24 юли, беше рожденият ден на легендарния Освободител на Латинска Америка Симон Боливар, роден през 1783 г.

Но не само заради тези ключови годишнини и управляващи, и опозиция гледат на настоящата седмица като на решаващ рубеж във венесуелската криза. А най-вече заради събитието, което предстои тази неделя – на 30 юли.

Президентът Николас Мадуро, който на 1 май обяви, че ще свика избори за Конституционно събрание и после ги насрочи за 30 юли, е категоричен, че тъкмо чрез това гласуване може да се намери легитимен и демократичен изход от кризата. Според него самият процес на изборите ще изясни кой каква политическа тежест има в страната, а избраните членове на Конституционното събрание ще обсъдят и приемат такива законови промени, които да гарантират социалните постижения на Боливарската революция и възстановяването на икономиката.

На свой ред опозицията твърдо се противопоставя на самото провеждане на избори за Конституционно събрание и оспорва правото на президента да ги свиква – въпреки че самият Мадуро ясно се е позовал на три члена от конституцията, които му дават това право. Опозицията разполага и с отзивчивостта на своите чуждестранни помощници най-вече в лицето на САЩ и на някои десни латиноамерикански правителства плюс испанското, които дружно подкрепиха тезата ѝ, че изборите за Конституционно събрание са „нелегитимни”.

Стигна се дотам, лично американският президент Доналд Тръмп да се закани с мащабни санкции срещу Венесуела, ако нейният президент Мадуро не се откаже да провежда тези избори… За да покаже, че не се шегува, Тръмп преди няколко дни наложи „за разгрявка” персонални санкции срещу 13 висши венесуелски дейци, сред които са и споменатият вътрешен министър Нестор Реверол, и шефката на Националната изборна комисия (венесуелската ЦИК) Тибисай Лусена. В отговор пък Мадуро незабавно връчи именно на тези 13 души висши държавни отличия, а те самите до един се похвалиха, че чувстват вкарването си във въпросния американски санкционен списък като чест, защото той доказвал колко безкомпромисни революционери са и колко омраза предизвикват поради това у „империята”…

Междувременно опозицията упорито повтаря, че страната е навлязла в „нулевия час” и че всички сили трябва да се хвърлят в осуетяването на изборите за Конституционно събрание тази неделя. Лидерите ѝ наляво и надясно обясняват как „международната общност все едно няма да ги признае” и как ще легитимира опозиционното „паралелно правителство”. А заканите на Тръмп с мащабни санкции се интерпретират като предстоящо налагане на Венесуела на нещо като разновидност на американското ембарго срещу Куба. За това вече се говори като за решен факт, след като стана пределно ясно, че правителството на президента Мадуро няма никакви намерения да се откаже от изборите за Конституционно събрание – тъкмо обратното, счита провеждането им за единствено възможен демократичен изход от кризата.

Мадуро повтори това и на вчерашния машабен заключителен митинг на предизборната кампания, който изпълни със стотици хиляди негови привърженици центъра на Каракас и показа внушителната подкрепа, с която продължават за разполагат управляващите.

Булевард "Боливар" в Каракас се изпълни в четвъртък с "червената вълна"–поддръжниците на правителството, които се събраха на заключителния предизборен митинг преди гласуването тази неделя за Конституционно събрание. Снимка: Resumen Latinoamericano
Булевард „Боливар“ в Каракас се изпълни в четвъртък с „червената вълна“ – поддръжниците на правителството, които се събраха на заключителния предизборен митинг преди гласуването тази неделя за Конституционно събрание. Снимка: Resumen Latinoamericano
Участници в големия митинг на чавистите в Каракас. Снимка: Resumen Latinoamericano
Участници в големия митинг на чавистите в Каракас. Снимка: Resumen Latinoamericano
Президентът Николас Мадуро и съпругата му на заключителния предизборен митинг в Каракас. Снимка: Resumen Latinoamericano
Президентът Николас Мадуро и съпругата му на заключителния предизборен митинг в Каракас. Снимка: Resumen Latinoamericano

Президентът призова опозицията да се откаже от демонстрациите и протестите си и да седне да преговаря на „масата на мира”. Той наблегна: „Предлагам на венесуелската политическа опозиция да изостави пътя на бунта и да седнем в оставащите часове преди изборите за Национално конституционно събрание на масата на диалога”.

Думите му обаче не намериха никакъв отклик сред опозиционерите, а споменатият Фреди Гевара предупреди опонентите на властта да се готвят за „задълбочаване на борбата”.

Впечатление прави и призивът, отправен тази седмица от Държавния департамент на САЩ към семействата на американския дипломатически персонал във Венесуела да напуснат страната. Като се имат предвид и разчулите се пак тази седмица откровения на директора на ЦРУ Майк Помпео, че САЩ работят заедно с Мексико и Колумбия за сваляне на правителството на Венесуела, едва ли може да се направят успокоителни прогнози за стихване на напрежението във и около Венесуела.

В свое специално интервю за телевизия RT, излъчено на 26 юли, президентът Николас Мадуро признава: „Моята най-голяма грешка беше, че подцених опозицията, способността ѝ да нанася вреди, нейната злонамереност, нейната склонност към насилие”. Мадуро се спира също на медийната война срещу нeговото правителство, като посочва, че доминиращите медии „продават на света изкривен образ на Венесуела”.

В интервюто си президентът отправя и следното предупреждение към своя американски колега Доналд Тръмп: „Спрете агресията срещу Венесуела. Венесуела е ключова за стабилността в целия Карибски регион, в цяла Южна Америка. Ако Венесуела бъде поразена, а Боливарската революция бъде ударена така, че да се наложи да вземем оръжието, ще се сражаваме отново под нашето знаме и ще отидем отвъд границите ни. Нека добре да омбислят нещата стратезите в САЩ: Венесуела е готова да живее в мир, да живее спокойно, спрете вашите агресии.” Мадуро изразява готовност за лична среща с Тръмп и отбелязва: „Ако от това ще има полза, на мен като президент ще ми е приятно един ден да поговоря с него и да му стисна ръката, за да му кажа, че вече сме в XXI век, нека да забравят тяхната доктрина „Монро”, дошло е време да приемат, че има разнообразие, че има нов тип отношения… Моeто послание лично към Тръмп е следното: спрете агресията към Венесуела, спрете политиката си на намеса в Латинска Америка”.

Мадуро посочва, че заплахата от САЩ спрямо Каракс не е само политическа, но и икономическа и се изразява в стремежа да бъде блокирана страната с най-големи петролни запаси в света и с още много други природни богатства в недрата ѝ. Венесуелският президент подчертава: „Венесуела е готова за всякакви сценарии. Не бих искал да говоря нищо предварително, защото предпочитам нещата да се решат по най-добрия начин, но ми изглежда лудост, когато екстремистите от американската десница говорят за налагане на блокада срещу Венесуела”.

Същевременно Мадуро вече обяви, че подготвя среща на страните производителки на петрол – и на тези, които членуват в ОПЕК, и на тези, които са извън организацията – с цел определяне на обща стратегия за възстановяване на цените на нефта и за стабилизиране на петролните пазари. Според него тази стратегия ще помогне и за икономическото възстановяване на Венесуела. Освен това президентът смята, че страната трябва да развие по-диверсифициран модел икономика, който да не зависи толкова от петрола, колкото сега.

По отношение на кризата с протестите и уличното насилие на опозиционните демонстранти Мадуро посочва: „Страната ни беше нарочена за жертва. Искат да ни наложат екстремални ситуации като в Ирак, Сирия, Либия… Но ние устояваме вече над 110 дни срещу това насилие с търпение, със стоицизъм. Много е болезнено, това е следствие на мултиплицирано от опозицията насилие – опозиция, която се хвърли в авантюрата да подпали Венесуела и да иска външна интервенция”.

Венесуелският президент обобщава в интервюто си: „На опозицията ѝ остава само един път: да приеме стартирането на процес за национален диалог от Националното конституционно събрание от следващата седмица нататък”.

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар