В категории:Свят

Според Нетаняху европейските лидери са „луди” да се притесняват за правата на палестинците

Израелският премиер убеждава лидерите на Унгария, Чехия, Полша и Словакия, че Израел е границата на Европа в Близкия Изток и е безумие ЕС да поставя политически условия за отношенията – като например спазване на човешките права

Бенямин Нетаняху. Снимка: Wikimedia Commons

Робърт Маки, Intercept

Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху бе записан, докато се опитва да убеди четирима европейски лидери да му помогнат в подкопаването на разпоредба от търговското споразумение с ЕС, която налага условия на Израел да съблюдава правата на милионите палестинци, които управлява в окупираните територии.

В частен разговор с премиерите на Унгария, Чехия, Полша и Словакия, случайно записан от представители на израелски медии, Нетаняху заявява, че е „лудост” ЕС да настоява Израел да спазва Член 2 от споразумението за асоцииране, подписано през 1995 г., който поставя търговията между страните под условие Израел да „спазва човешките права и демократичните принципи”.

Записите от забравен включен микрофон, направени от журналисти от израелските медии Haaretz и Channel 2 News, бяха веднага качени в интернет. „Европейският съюз е единствената асоциация на държави в света, която поставя условия за отношенията с Израел… Единствените, които поставят политически условия!”, завява той. „Имаме специални отношения с Китай и на тях не им пука за политически въпроси. Абсурдно е, бих казал безумно, пълна лудост”, добавя Нетаняху.

През последните години Израел е разрушил стотици финансирани от ЕС проекти – включително училища, детски площадки и соларни панели – построени като помощ за палестинците в окупираните територии. Нетанаху и неговите ултранационалистически поддръжници остро критикуват европейските правителства, предоставящи финансова помощ за израелски правозащитни организации, включително Breaking the Silence и B’Tselem, които изобличават злоупотребите на израелските военни в окупираните територии.

Израелският премиер и коалиционните партньори от дясното му правителство също така се оплакват от директивата на ЕС от 2015 г., според която етикетът „произведено в Израел” не може да се използва за продукти, произведени в селищата, построени в окупираните територии. Тези селища са незаконни както според Четвъртата женевска конвенция, така и според Хартата на Обединените нации.

След като коментарите на Нетаняху бяха публикувани, делегацията на ЕС в Израел отговори с изявление, в което заявява, че все още очаква неговото правителство да „покаже уважение към международното хуманитарно право” и да постигне напредък към двудържавно решение на палестинския въпрос.

В призива си за помощ към премиерите на четирите страни от бившия съветски блок Нетаняху също така твърди, че Израел е крепост на „европейските ценности” в Близкия Изток. „Не подкопавайте единствената европейска, западна държава, което защитава европейските ценности и интереси и предотвратява нова масова миграция към Европа”, заявява той на лидерите, които отхвърлят заселването на бежанци в своите страни с аргумента, че мигрантите-мюсюлмани ще разводнят националният им характер.

В своята тирада израелският премиер почти директно се обръща към анти-мюсюлманските настроения сред европейските расисти, които постоянно разпалват страхове как юдео-християнската цивилизация ще бъде „пометена” от мюсюлманските нашественици. „Европа трябва да реши дали иска да живее и процъфтява, или иска да се съсухри и да изчезне. Аз не съм много политически коректен – знам, че това е шок за някои от вас. Това е шега – но истината си е истина”, заявява Нетаняху. „Ние сме част от европейската култура. Европа свършва в Израел. На Изток от Израел вече няма Европа”, добавя Нетаняху.

Настояването на Нетаняху, че Израел е част от Европа, както и увеличеният натиск върху Израел от страна на ЕС, напомнят за един анализ на историка Тони Джуд, публикуван в The London Review of Books скоро след смъртта му през 2010 г. В отговор на въпроса „Има ли нещо, с което Европа може да окаже натиск на Израел” той дава дълъг отговор, който си заслужава да бъде цитиран в цялост:

„Израел иска две неща повече от всичко друго на света. Първото е американска помощ. Това го има. Докато продължава да получава американска помощ без условия, може да продължава още дълго да прави глупости, които нанасят щети както на палестинците, така и на самия Израел, но без да поема риск.

Второто нещо, което Израел иска, са икономически взаимоотношения с Европа като начин да избяга от Близкия Изток. Има шега, че евреите стотици години отчаяно са се опитвали да получат държава в Близкия Изток, а сега се опитват да се махнат оттам. Те не искат да са там икономически, културно или политически – те не се чувстват част от региона и не искат да бъдат такава. Те искат да са част от Европа и точно в това ЕС има огромно влияние. Ако ЕС каже: „докато нарушавате международните закони, не можете да имате привилегии на частично икономическо членство, не можете да имате права за търговия, не можете да сте част от европейския пазар”, това ще е голям проблем за Израел, засенчван само от опасността да загуби американската военна помощ. Дори не трябва да повдигаме въпроса за Газа, а само за окупираните територии.

Защо европейците не го правят? Тук проблемът с изнудването е значителен. И дори не е активно изнудване, а самоизнудване. Когато говоря за тези неща в Холандия или Германия, хората ми казват: „Не можем да направим това. Не забравяй, че сме в Европа. Помисли за това, което направихме на евреите. Не можем да използваме икономически лостове срещу Израел. Не можем да използваме силата си като огромен икономически играч, за да оказваме натиск на еврейската държава. Защо? Заради Аушвиц”. Разбирам много добре този аргумент. Много хора от семейството ми са убити в Аушвиц. Това обаче е нелепо. Европа не може вечно да използва нечии чужди престъпления, за да оправдава държава, която върши собствени престъпления.

Ако ционизмът иска да успее в реализирането на оригиналните идеи на основателите си, Израел трябва да се превърне в нормална държава. Това е била идеята. Израел не трябва да е специален защото е еврейска държава. Евреите трябва да имат своя държава, както и всички други. Тази държава обаче не трябва да има повече или по-малко права от Словения, например.

Поради това трябва да се държи като нормална държава. Трябва да определи границите си, да признава международното право, да подпише международните договори и споразумения. Освен това, другите държави трябва да се отнасят към Израел както биха към всяка друга страна, която е нарушила международните закони. В противен случай Израел е третиран по специален начин и ционизмът като проект се е провалил.

Хората ще кажат: „Защо се заяждаме с Израел? Ами Либия? Йемен? Бирма? Китай? Всички те са много по-лоши”. Хубаво. Само че изпускаме две неща. Първо, Израел се описва като демокрация и трябва да бъде сравняван с демокрации, а не с диктатури. Второ, ако Бирма дойде при ЕС и каже: „Ще е от огромна полза за нас, ако имаме привилегировани търговски отношения с вас”, ЕС ще отговори: ”Първо трябва да освободите политическите затворници, да проведете избори, да отворите границите си”.  Трябва да кажем същите неща и на Израел. В противен случай признаваме, че еврейската държава е необичайно нещо – странно, различно нещо, което не трябва да бъде третирано като всяка друга държава. Гузната съвест на Европа е част от проблема”.

Оставете коментар