[ВИДЕО] Полските власти посегнаха и на Върховния съд

Властите във Варшава надминаха поредна граница. Хулиганското им поведение спрямо институциите на държавата унищожи вече Конституционния трибунал. Скоро може да се окаже, че и Върховният съд ще се управлява през ръка.

Ярослав Качински–формално погледнато обикновен депутат и председател на управляващата в Полша "Право и справедливост". На практика обаче държи цялото правителство на ръчно управление. Сдоби се с прякор "Председателят на държавата". / Изтояник: Фликър–https://goo.gl/dqbgRD
Ярослав Качински – формално погледнато обикновен депутат и председател на управляващата в Полша „Право и справедливост“. На практика обаче държи цялото правителство на ръчно управление. Сдоби се с прякор „Председателят на държавата“. / Източник: Фликър – https://goo.gl/dqbgRD

Полша преживява поредния политически сблъсък. Управляващите консервативни, католически екстремисти от партията „Право и справедливост“ (ПИС) пак свалиха крака от спирачките и изготвиха два нови проектзакона, с които целят да променят състава на полския Върховен съд и Висшия съдебен съвет. И двете предложения са в очевиден разрез с конституцията, където изрично се определя продължителността на мандата на съдиите от ВСС и е ясно за всеки грамотен гражданин, че тази норма не може да бъде отменена от обикновен закон. Това обаче няма как да попречи на лидерите на „добрата промяна“ както определят своите деяния от ПИС. Институцията която трябва да разсъждава дали даден закон може да се прилага и дали е в съответствие с конституцията е вече в ръцете на властта.

Това предизвика яростна и масова реакция. Демонстрациите, количествено погледнато, наподобяват тези от времето на т. нар. „черен протест“, а спонтанно включващите се граждани са много повече отколкото по времето на митингите срещу разтурването на конституционния трибунал през 2016 г. Това създава разбираеми надежди, че ПИС и председателя ѝ Ярослав Качински ще се откажат и поне най-ваните съдилища в полската правна система да запазят независимост от волята на парламентарното мнозинство. За съжаление, едва ли този път масовия протест ще ги спре. „Черният протест“ успя не само благодарение на това, че е бил масов и спонтанен. Качински не е реално заинтересован от нови мерки срещу жените които желаят да извършат аборт и това въобще не го вълнува като тема. Дори да беше въведена планираната пълна забрана, неговата позиция във властта няма да се промени по никакъв начин.

Със съдебната система и съдиите е различно. Те наистина биха могли да го възпрепятстват на различни инстанции, а и той сам се беше заканил за разправа с „тази привилегирована каста“, както не веднъж ги нарече по време на предизборната кампания. Долната камера на полския парламент – Сейма – вече одобри законите, сега Сената се занимава с тях. Последната надежда за протестиращите е Анджей Дуда, президентът на Полша, който е твърдо свързан с ПИС и подкрепя управляващите. Този път обаче дори той, наричан често „нотариус на Качински“, тъй като подписва без колебание всеки нов приет закон, изрази известни съмнения и направи опит за отваряне на диалог. Надали обаче може да се очаква някакъв истински дебат. ПИС искат да пробутат законите набързо през институциите до края на месеца, преди да започне парламентарната ваканция. По този начин през август тази тема ще си „замине“, a в самото начало на септември ще се отворят нови фронтове.

А има за какво да се дискутира. Ако оставим на страна кръчмарската политическа култура, в Полша все пак има и някакъв просблъсък на идеи за това как би трябвало да се управлява държавата. Дали последната инстанция трябва да са някакви „независими институции“ и дали тяхната независимост е истинска и неограничена, или народното политическо представителство би трябвало да може да насажда свой, демек на суверена, профил върху цялата структура на държавата. Друг въпрос е по какъв начин съдиите и прокурорите в Полша биха могли да бъдат подвеждани под отговорност (и каква да бъде тя) за техните решения. Има много индикации за изключително дълбока деморализация и патологии в тези среди. При условия на подобна поляризация, каквато наблюдаваме в момента в Полша, проблемът би следвало да се реши чрез въвеждане на на граждански контрол върху институциите, какъвто в момента очевидно не съществува. Никой дори не призовава за предсрочни избори, макар и това да би било най-рационалния ход в момента – щом ПИС са се заканили да променят строя на републиката, то се налага да го правят имайки конституционно мнозинство, а (поне засега) с такова не разполагат.

Това обаче не е желано нито управляващите, нито опозицията. И двете страни на конфликта са се фанатизирали до степен, при която всякакъв опит за дебат или изразяване на дори минимални съмнения води до бесни, агресивни реакции и обвинение в агентурна работа в полза на враговете. За това полският Сейм през последните дни се превърна в истински отходен канал. Стигна се и до закани за разправа с бой в заседателната зала. Качински се обърна към един от депутатите на опозиционна партия „Модерна“ и размахвайки с пръст му крещя в лицето, че „всички ще ги вкарам по килиите, всички ще лежат, да знаеш!“. Малко преди това се беше обърнал колективно към депутатите от всички опозиционни формации от парламентарната трибуна. „Всички сте боклуци“ каза между другото той и ги обвини за смъртта на покойния му брат близнак, който загина в Смоленск при самолетна катастрофа през 2010 г. „Вие го малтретирахте, а после го убихте“ каза Качински и после допълни, че с името на Лех Качински опозицията бърше „предателската си мутра“. Летвата падна много ниско.

Обстановката дори само повърхностно описана, лесно навежда на мисълта, че Полша има нужда от сериозна опозиция. Движение с такава характеристика в Полша към момента няма. Десните партии, които не се харесват с „Право и справедливост“, са се обявили изцяло за запазването на статуквото и освен рев и истерия, както и постоянно скандиране „де-мо-кра-ци-я!“ не могат да предложат никаква алтернатива. Свързаните с двата лагера медии влязоха в режим на пълна агит-проп война, а експертите на двата лагера се състезават в това кой ще предложи по-груба обида на защитаващите противника. Ако добавим, че тази чалга се разиграва между два десни лагера и че няма никакъв ляв глас в този хаос, то можем да прогнозираме, че ПИС ще управлява още дълго време ако няма брутална намеса на външен фактор. Лидерите на опозицията го знаят и разчитат само на приятелят им Доналд Туск, който е „президентът на Европа“ да ги върне на власт.

 

Боян Станиславски
Роден в София, постоянно живущ в Полша; публицист, преводач и издател. Автор е на коментари и анализи в различни полски и български вестници и списания. Работи като зам. главен редактор на ляв полски сайт Strajk.eu. От 2008 година е кореспондент в Полша на Българското национално радио.

Оставете коментар