В категории:Анализи / Икономика

Като бизнес гуру Айн Ранд си има ограничения – питайте Uber

Травис Каланик e поредният пример за предприемач, който е приемал художествените творби на Ранд твърде сериозно и резултатите не са добри

Персонажите на Айн Ранд като Джон Голт са герои и за „Чаеното парти“ в САЩ. Снимка: Wikimedia Commons

Джеймс Стюард. New York Times

Малцина литературни философи имат толкова силно влияние върху американския бизнес и политика като Айн Ранд, особено сега, когато Доналд Тръмп е в Белия дом.

Президентът Тръмп посочва Ранд като любимия си писател, а „Изворът” като любима книга. Държавният секретар Рекс Тилерсон счита „Атлас изправи рамене” за свое любимо произведение, а директорът на ЦРУ Майк Помпео заявява, че книгата „наистина е имала ефект” върху него.

В свое скорошно есе Рей Далио, основател на най-големия хедж-фонд в света Bridgewater Associates, отбелязва, че „нейните книги до голяма степен отразяват начина на мислене” на администрацията на Тръмп. „Тази нова администрация мрази слабите, непродуктивните, социалистически хора и политики”, и се възхищава на „силните, можещи, създаващи печалба”, пише той.

В бизнеса, влиянието на Ранд е особено изявено в Силициевата долина. Там нейната всеобхватна философия, че „човек съществува заради самия себе си, преследването на собственото щастие е най-високата му морална цел, той не трябва да жертва себе си за останалите или останалите за себе си”, както тя самата я описва в интервю за Playboy през 1964 г., има очевидна привлекателност за самоиздигналите се предприемачи. През миналата година списание Vanity Fair я определи за най-влиятелната фигура в технологичната индустрия, като така тя задмина Стив Джобс.

В последно време обаче много поклонници на Ранд се оказват с проблеми. Изненадващото оттегляне на Травис Каланик като главен изпълнителен директор Uber – интернет базираната таксиметрова услуга, което се превърна в частна корпорация на стойност поне 50 млрд. долара – представлява поредното падане от високо на изявен бизнесмен, идентифициращ се с Ранд.

Хедж-фонд мениджърът Едуард С. Лампърт, за когото казват, че е прилагал обективистките принципи на Ранд в управлението на търговските вериги Sears и Kmart, докара тези компании почти до банкрут.

Андрю Пуздър, първият номиниран от Тръмп за министър на труда, е описван от приятелите си като запален читател на Айн Ранд. Той също така е изпълнителен директор на CKE Restaurants, която управлява веригите за бързо хранене Hardee’s и Carl’s Jr. Холдингът, собственик на тази компания – Roark Capital Group, е кръстен на главния герой на „Изворът”. Пуздър трябваше да оттегли номинацията си заради обвинения, че неговите ресторанти малтретират работници и използват сексистки реклами.

Основателят и ръководител на веригата Whole Foods Джон Маки, пламенен либертарианец и почитател на Ранд, през миналия месец прехвърли контрола над изпадналата в затруднение компания за висококласни храни на Amazon. (Шефът на Amazon Джеф Безос, макар често да е оприличаван на герой на Ранд, не споменава книгите ѝ сред любимите си произведения).

Има я и погълнатата от скандали администрация на Тръмп, където предаността към ученията на Ранд не е помогнала особено за напредване на законодателните намерения на президента.

Близки до Каланик ми казаха, че той вече се е дистанцирал от много от предписанията на Ранд, когато е преминал през интензивен период на лична преоценка. Те обаче признават, че тя е имала дълбоко влияние върху неговото развитие. Много малко компании са свързвани толкова тясно с идеологията на Ранд, колкото Uber.

Травис Каланик вече се е прехвърлил от Ранд към Шекспир. Снимка: Wikimedia Commons

Uber разстрои самодоволния, силно регулиран и често корумпиран тексиметров сектор в световен мащаб – постижение, на което героите на Ранд Хауърд Рорк и Дагни Тагарт със сигурност биха се възхитили. Много от идеите на Ранд са включени в кодекса на ценностите на Uber. Каланик дълго използва оригиналната корица на „Изворът” като аватар в социалните мрежи (след което го замени с изображение на Александър Хамилтън, а в крайна сметка и със своя снимка).

Каланик обаче бе принуден да освободи директорското място заради натиска на управителния съвет и големите инвеститори на компанията. Причините за това не са особено героични: Uber е създала култура на работното място, която толерира сексуалния тормоз и дискриминацията; пренебрегвала е законови ограничения, присвоявала е интелектуална собственост на Google и е използвала новите технологии, за да заблуждава властите по цял свят. Каланик, който остава в борда на компанията, също така не е успял да намери подходящ оперативен директор и да изгради ефективен управленски екип.

„Предприемачът на Ранд е прометеевият герой на капитализма”, казва Лорънс Какун, професор по философия в College of the Holy Cross, който води лекции за Ранд като част от курс за модерната политическа традиция. „Тя обаче никога не изследва как един динамичен предприемач реално ръководи бизнес. Тя бе автор на сценарии и белетристика. Тя бе мотивирана от силната си омраза към комунизма и съчетаваше тези неща много ефективно. Тя може да бъде много вдъхновяваща, особено за предприемачите. Но тя по никакъв начин не е била икономист. Не смятам, че творбите ѝ могат да бъдат използвани като бизнес наръчник”, добавя той.

Представителите на Uber и Каланик са отказали да коментират темата.

Защитниците на Ранд настояват, че проблемът за Каланик и другите повлияни от нея не е това, че те са прегърнали философията ѝ, а това, че не са отишли достатъчно далеч.

„Малко хора от бизнеса са чели нейните есета и философия и наистина са я изучили в дълбочина”, заявява Ярон Брук, изпълнителен председател на Института Айн Ранд и бивш професор по финанси в Santa Clara University, който в момента води семинари по бизнес лидерство и етика от обективистка перспектива. Според него Каланик „очевидно е талантлив и енергичен визионер, който е повърхностно вдъхновен от идеите ѝ, и е използвал нейната философия, за да оправдае своята противност”.

Той настоява, че Ранд никога не би толерирала сексуален тормоз или каквото и да е грубо отношение към служителите. „Ранд е имала огромно уважение към хората, които се трудят здраво и вършат добра работа, независимо дали става въпрос за секретарка или железопътен работник. Нейните герои ръководят бизнес със служители, които са много лоялни, защото са третирани справедливо. Разбира се, някои хора трябваше да бъдат уволнени. Но тя прави голям въпрос от добродетелта на справедливостта, която прилага както за бизнеса, така и за политиката”, заявява Брук.

„Макар Ранд да би празнувала това, което Травис Каланик е направил в таксиметровата индустрия, като е показал на света как всички тези регулации са безсмислени, тя също така е вярвала, че има правила на справедливостта, които имат смисъл и които тя е подкрепяла. Не можел просто да погазиш всички регулации, които не ти харесват”, добавя той.

Брук се оплаква, че критиците на Ранд бързат да посочват провалите на нейните последователи, но рядко споменават успехите. Той изтъква примера на Джон Алисън четвърти,  бивш шеф на BB&T Corporation – регионална банка в Югоизточните щати, която той изгражда като една от най-големите в страната преди да се оттегли през 2008 г. Алисън е раздавал екземпляри от „Атлас изправи рамене” на висшето ръководство на банката и е голям донор на Института Айн Ранд. Той в вкарал много от ученията на Ранд в своята книга „Кризата на лидерството и лекът на свободния пазар”, издадена през 2014 г.

„Джон е джентълмен и наистина е изучавал творбите на Ранд в дълбочина. С Травис не биха могли да бъдат по-различни”, заявява Брук.

Джон Алисън е настоявал за премахване на Федералния резерв, макар да е признавал, че подобен ход е малко вероятен. Той се е срещал с Доналд Тръмп в Белия дом и често бива споменаван като потенциален наследник на Джанет Йелън като ръководител на същия този Федерален резерв.

Въпреки повсеместното влияние на Ранд и популярността ѝ сред колежанските кампуси, сравнително малко хора приемат нейната версия на екстремно либертарианство. В интервю за списание Rolling Stone през 2012 г. бившият президент Барак Обама критикува нейния „тесен светоглед” и описва творбите ѝ като „едно от онези неща, които много от нас биха взели в ръце, когато сме били на 17 или 18 и сме се чувствали неразбрани”.

Тя също така е отхвърляна и от повечето сериозни академици. „Споменете Айн Ранд на група академични философи и ще ви изгонят със смях от стаята”, отбелязва Какун. „Но аз смятам, че има какво да се каже за Ранд. Тя извежда индивидуализма на Ницше до крайност, но не може да се отрече, че е вдъхновяваща”, добавя той.

Както мистериозният персонаж Джон Голт прокламира към края на „Атлас изправи рамене: „Не позволявайте вашият огън да изтлее искрица по искрица в безнадеждното тресавище на приблизителното, на разните му там „не съвсем“, „не още“ и „въобще не“. Не позволявайте героят във вашата душа да загине в безнадежден копнеж по живота, който сте заслужавали, но никога не сте успели да постигнете. Проверете кой е пътят, по който вървите и каква е битката, която водите. Желаният от вас свят може да бъде спечелен, той съществува, той е реален, той е възможен, той е ваш.

Ранд обаче има да каже много малко за прехода от подобна героична предприемаческа визия до развита корпорация с много акционери – проблем, с който много основатели на компании са се сблъсквали, независимо дали са я чели или са били повлияни от нея. „Тя на практика никога не е трябвало да управлява нещо. Тя е била обградена от хора, които са виждали в нея култова фигура. Тя нямаше служители, имаше поклонници”, казва Какун.

Познатите на Каланик казват, че това лято се е прехвърлил от Ранд към това, което се смята за една от най-великите драматични творби, писани на английски език: „Хенри V” на Шекспир, която разказва как един млад, безразсъден и своенравен принц се превръща в един от най-почитаните и обичани монарси на Англия.

Принтиране

Оставете коментар