Експлоатация, изнасилвания и аборти: румънските работнички в Сицилия все още живеят като роби

В сицилианската провинция Рагуза стотици жени от Източна Европа, заети в селското стопанство, живеят в ужасни условия. Преди две години италианският L’Espresso разкри случващото се и репортажът предизвиква широк отзвук, но въпреки това днес ситуацията меко казано не се е подобрила.

Антонело Мангано, L’Espresso
Снимки: Франческа Комисари

L’Espresso се върна в провинцията Рагуза, където преди две години откри ужасните условия на живот на стотици жени от Изтока, заети в селското стопанство. И ситуацията се е влошила, ако изобщо е възможно.

„Ако не съществува такова нещо, значи много деца са заченати от Светия дух…” Дон Бенямино Сако е пасторът, който първи заговори за сексуалната експлоатация на румънките в провинцията Рагуза. Днес отговаря с тази горчива шега на хората, които продължават да отричат фактите.

Преди две години L’Espresso изложи на показ този ужас. Намесиха се правителствата на Румъния и Италия. Комисията по правата на човека към Сената започна проучване. Десет депутати организираха две различни парламентарни обсъждания. Префектурата призова прокуратурата, кметовете и полицията. Последваха проверки, работни групи и институционални конференции. Всички тържествено се ангажираха с проблема.

Върнахме се в гр. Витория, в провинцията Рагуза. И открихме, че ситуацията се е влошила, ако изобщо е възможно. „Който е сгрешил, трябва да си плати“, казва новият кмет Джовани Москато. Но подчертава, че „няма никакви жалби.“

„Ако смятаме да оценяваме сериозността на явлението по броя на жалбите на румънските жени, това означава, че сме решили да не му опонираме. Нито една от тях, след като няма алтернатива за работа и живее и работи в условия на пълна физическа и социална сегрегация, не може да отиде сама да пусне жалба.“, обяснява Алесандра Шурба, научен изследовател.

Данните на Здравната служба на Рагуза са печални. Броят на абортите на румънки е ужасяващ и постоянен през годините. 111 през 2016 г., 119 през 2015 г. Те представляват 19% от всички аборти в провинцията. Числата са значително по-високи от тези на италианките. И са подценени: има жени, които прибягват до традиционни методи, други, които се връщат в Румъния, за да направят аборт. Числа, които са знак за една несвършваща трагедия.

„Земеделските забави” са и във Фейсбук

„На първия поход срещу мафията преди тридесет години бяхме аз и кучето ми. На последния беше целият квартал „, казва дон Бенямино. Намираме се в квартал Форконе в град Витория сред бетонни блокове и тухли – историческата крепост на местната престъпност. Неговата енория е символ на съпротивата. Изведнъж, обаче, признава, че е уморен. Уморен да чува „кой те кара да го правиш?“, да слуша, че „румънките си го търсят.“ Днес районът се е капсулирал. „Без да обобщавам, има отрасли в нашата икономическа реалност, където всичко е допустимо“, ни обяснява. Все още някои отричат съществуването на „земеделски забави”. Но вече снимките се намират и във Фейсбук.

Сред найлони и токсични отпадъци изникват смущаващи румънски дискотеки насред полето. Кадрите показват полуголи жени и странни диджеи, идващи от Изток. Освен това се организират забави от местните феодали. „Събират се доста хора, яде се, пие се и се прави секс“, казва дон Бенямино. „Жената, чийто ред е дошъл, е принудена да се примири. Много румънки са работнички, притиснати до стената, които често трябва да издържат децата си в Италия или Румъния. Но обещанието за допълнителни десет евро се превръща в унижение „.

„Виждал съм жени, които в първия етап са абсолютно наясно с несправедливостта, на която са подложени“, казва изследователят Шурба. „Такова решение никоя жена никога не бива да бъде принуждавана да вземе: да се откаже от себе си, за да даде бъдеще на децата си. В един следващ етап често настъпва един вид приспособяване към бруталността“.

„Румънците са много, но не са истинска общност“, казва дон Бенямино. „Те нямат опорни точки или места за срещи.“
Синдикатът също говори за влошаване на положението на румънската общност: „На лице са притеснителни знаци. Нараства незаконното посредничество за жилища, транспорт и работни места, което се използва и от големи компании“, казва Пепе Шифо от CGIL.

Всеобща омерта[1]

Събота следобед паркингът пред супермаркета се изпълва с жени, които от полето идват да напазаруват всичко необходимо за седмицата. Чрез случаен превоз или плащайки на някой добронамерен шофьор, те излизат от изолацията си. За няколко часа.

Католическата организация „Каритас” също разказва за сегрегация на земеделските работници: „Те живеят в бараки, гаражи, складове и стари клетки, превърнати в жилища, покрити с найлон или азбест. Човешкото присъствие се предусеща само от просторите за пране и от сателитните антени.“ Тези „домове” им се предоставят в самите земеделски имоти от собствениците. Докато живеят там, има и денонощна охрана. Още една подигравка спрямо работещите: от заплатата се удържа наем.

„Ситуацията ще експлоадира“, пророкува Дон Бенямино. Има предвид сблъсъка между широко разпространеното на територията насилие и мълчанието на общността. След февруари, само за няколко седмици бяха засегнати всички: румънци, тунизийци, италианци. През февруари тази година бяха погълнати от пламъци четири тира близо до зеленчуковия пазар. Той е най-големият в южна Италия и дори мафията проявява апетит към него, особено що се отнася до транспорта и пакетирането. Можеше да се превърне в трагедия. В един от камионите е имало шофьор, който оживява въпреки тежките изгаряния. През април в района на Поцо Боленте намират труп с разбит череп в контейнер за боклук. Оказва се тунизиец, убит от двама свои румънски работници. Убийците са продали тайно девет щайги зелен боб, за да си възстановят парите за неизплатените работни дни. Избухва голям скандал, който свършва с удар с метална тръба по главата, последван от втори, който се оказва фатален. Пак през април е подпалена фабрика, произвеждаща пластмасови опаковки за зеленчуци.

Тази атмосфера на колективна лудост не пощадява дори „Каритас”. В Марина ди Акате центърът им за подкрепа на работниците беше разбит в началото на март след едно радиопредаване. Темата ли? Земеделските мафии.

За шепа стотинки

Сюлейман се качва на колелото и се връща в Извънредния приемателен център. Там се заражда една нова експлоатация. Приемателен център може да се организира в малък хотел, старчески дом, сграда в нищото. Тук мигрантите очакват отговор на представената от тях молба за убежище. Късметлиите чакат една година, но ако някой обжалва, може да чака и четири.

В един център насред полето се срещаме с различни хора. Има такива, които са оцелели в Средиземно море, други са изгубили разсъдъка си след мъченията, на които са били подложени в Либия. Всеки иска да изпрати пари у дома. В полето се изкарва онова, което ти предлагат трудовите посредници. Парите са скромни и цената на труда се понижава допълнително, говорим за стотина души. „И без това имаш храна и покрив“, казват собствениците. Ако преди няколко години тунизийците, организирани в синдикат, са взимали петдесет евро на ден, днес африканците, чакащи за убежище, взимат седем или десет. В края на деня на някои им се плаща с шепа стотинки.

Дива спекулация с цените

„За съжаление бяха унижени дори и работещите честно“, казва дон Бенямино. „Знам за хора, които са претърпели нощни проверки с тридесет полицаи. Без да се намери нищо.“ Чухме и гласа на предприемачите в Рагуза. Те не искат да се правят обобщения. Повтарят, че положението е безнадеждно. Фалирали фирми, съдебни търгове и опашки пред енорийската столова.

Някои се опитват да се конкурират със супертехнологиите. Хидропонни оранжерии с растения, напоявани с хранителен разтвор и почва, заменена с минерална вата. Химикали, с които се пръскат културите. Семена, селектирани в израелски генетични лаборатории, създаващи продукти, подходящи за вкуса на северноевропейския потребител (форма, цвят, съдържание на захар).
Някои искат да продават въображаемото (слънцето, Средиземно море, добър живот) и качеството на продукта. Една фирма, за да подчертае своя морал и да се отличи, пише на интернет страницата си: „Имаме само италиански работници“.

Но всички, от кмета до последния производител, сочат с пръст разликата в цените между оранжерията и супермаркета. „През последните години нашите продукти се продават за 30-40 цента на килограм, а на рафтовете в супермаркета се продават дори за 8 евро“, се жалва Джовани Москато, който между другото е жертва на заплахи. Избран преди няколко месеца, той е млад адвокат от Фратели д’Италия[2]. Той е първият анти-комунистически кмет във Витория, червено сърце на Сицилия. Той започва малка революция, налагайки контрол върху достъпа до зеленчуковия пазар. Преди всеки можеше да влезе в него. Москато ни посреща в бароковото кметство и ни говори за огромните интереси, вариращи от кооперативите до Лидъл.

Някои събития сякаш го потвърждават. През 2012 г. предприемачът Маурицио Чакули открива опаковка с патладжани, вероятно испански, на щанда на супермаркет. Били са опаковани с неговата запазена марка, но не са били произведени от компанията му. Изумен, пуска жалба за измама. Първото заседание се провежда чак през февруари тази година. Но заплахите са дошли веднага – една изгорена кола, заплашителни писма и мъртва котка пред къщата.

Превод от италиански – Даниела Пенкова

[1] Омертà (на италиански: omertà — солидарност, взаимопомощ между престъпници) обикновено касае мълчанието относно престъпление или обстоятелствата, свързани с него, по начин да възпрепятства издирването и предаването на правосъдието на виновния, и обикновено е резултат на преки интереси или страх. В този смисъл се използва и като правен термин. С времето е придобил значението и понякога се използва и като солидарност между престъпници в по-общ смисъл.

[2] Фратели д’Италия или Алеанца национале, е крайнодясна партия в Италия, създадена през 2012 г. (бел.прев.)

Оставете коментар