В категории:България / Социални права

Частните пенсионни дружества ще трябва да признаят, че не могат да гарантират по-високи пенсии

Законодателни промени относно дейността на частните пенсионни фондове предвиждат някои положителни стъпки, но голяма част от проблемите остават нерешени. Последната дума ще има парламентът.

Частните пенсионни дружества ще бъдат задължени да посочват в своите рекламни материали, че не могат да гарантират на своите клиенти положителна доходност, или с други думи – по-висок размер на пенсията или поне такъв, равен на пенсията, която осигурените лица биха получили, ако разчитат изцяло на пенсия от държавата и се откажат от допълнителното частно осигуряване.

Това предвиждат част от промените в Кодекса за социално осигуряване, предложени от правителството. Поправките бяха приети днес на заседание на Министерски съвет и предстои да бъдат внесени за разглеждане и окончателно приемане от Народното събрание.

В рамките на 43-тия парламент специално създадената да провери финансовото състояние на частните пенсионни дружества комисия установи, че „средната реална доходност за 10-годишния период между 2004 и 2014 година за универсалните пенсионни фондове е минус 1,7%, което на годишна база е минус 0,16%, а при професионалните пенсионни фондове е минус 2,49%, а на годишна база е минус 0,24%“. На практика това означава, че парите на осигурените в частни пенсионни фондове лица са се стопили, вместо да се увеличават, каквато е целта на допълнителното пенсионно осигуряване.

От публикувани през февруари тази година от Комисията за финансов надзор (КФН) данни също стана ясно, че доходността на фондовете не е достатъчна, за да осигурят по-високи пенсии на клиентите си. Изчисленията на КФН показаха средна доходност от 2,83% за периода 2015-2016 г. на деветте фонда. Средногодишната им доходност от началото на задължителното допълнително пенсионно осигуряване е доста по-ниска, заради срива около икономическата криза през 2008 г., когато фондовете отчетоха загуба от 20%. Според изчисления на самите частни фондове, те трябва да имат средна годишна доходност от поне 5%, за да могат клиентите им да получат през 2041 г. с 1% по-висока пенсия спрямо онази, която биха получили, ако се осигуряват изцяло към Държавното обществено осигуряване. Резултатите досега показват, че мнозинството от фондовете не достигат това ниво дори в добри за икономиката години.

Освен в тази посока, новият законопроект предвижда някои положителни промени, свързани със системите за управление на дружествата и изискванията за заемане на длъжности в ръководните и контролните им органи. Повишени са и изискванията към пенсионните посредници и режима на инвестиране на средства, въвеждат се някои ограничения с цел предотвратяване конфликта на интереси и концентрацията на инвестиции, като се допълват забраните, свързани с инвестиции в свързани лица.

Според синдикатите обаче, предложените промени далеч не са достатъчни, за да регулират в максимално добра степен и посока дейността на частните пенсионни фондове, които управлят милиарди левове. От КТ „Подкрепа“ продължават да настояват да бъде въведено задължение на членовете на управителните органи на дружествата, които управляват милиони левове пари на осигурените лица, да декларират своите доходи и имущество пред Сметната палата, както това прави ръководството на Националния осигурителен институт и редица други институции, управляващи публичен ресурс.

В предложения законопроект липсват и текстове, които да направят разбираема информацията, която се предоставя на осигурените лица в края на годината. Синдикатите многокрано настояват тази информация да съдържа данни за стойността на партидата в лева, общият размер на удръжките, извършени от пенсионните дружества, както и общият размер на постъпленията от инвестиции на годишната база за осигурените лица.

Правителството не предлага и промени в някои важни и неоправдани такси, като например т.нар. инвестиционна такса. Според КТ „Подкрепа“ тази такса не може да продължава да се начислява върху стойността на нетните активи, които зависят от задължителните вноски на осигурените лица, а не само от работата на фонда. Според синдикатите инвестиционната такса трябва да бъде функция от показаните от дружеството резултати, тъй като обикновените граждани, които генерират нетните активи, са обикновени осигурени лица, а не акционери, които доброволно са решили да участват на финансовия пазар. Поради тази причина не би трябвало те да споделят пазарния риск от функционирането на дружеството.

Още по-голям е проблемът с началната такса, като според синдикатите няма причина при внасяне на финансови средства осигуряващото се лице да заплаща такса в размер на 4,25% от сумата. Експертите на синдиката са категорични, че пенсионното дружество не предоставя никаква услуга срещу тази такса.

Синдикатите настояват и за по-всеобхватни промени, отнасящи се до уреждане на правата на осигурените лица във фазата на пенсионните плащания, като най-вече трябва да бъде уреден въпросът, свързан със създаването на резерв за лицата, преживели по-дълъг период от разчетите, и други.

Не са отчетени и някои проблеми, които възпрепятстват доброволното отказване от допълнително пенсионно осигуряване и прехвърлянето на партидите изцяло към Държавното обществено осигуряване, за което вече има заведени дела, посочват синдикатите.

Принтиране

Оставете коментар