В категории:Свят

„Маршът за справедливост” хвърля светлина върху репресиите срещу дисиденти в Турция

Ердоган осакатява демокрацията на страната след опита за преврат, докато хиляди хора от съдебната система, медиите и администрацията остават затворени

Хиляди участват в похода за справедливост. Снимка: https://twitter.com/adalet_yuruyusu

Карим Шахин, Guardian

Несрин Шимшек си спомня с ярки подробности момента, в който е освободена от затвора и се връща при невръстния си син. „Не можех да спра да плача цял месец, след като отново видях бебето си. Той не бе кърмен докато бях в затвора и във всеки мой сън се опитвах да дам мляко на детето си”, спомня си бившата турска съдийка.

Несрин (използван е псевдоним) е отведена заедно със съпруга си от дома им четири дни след опита за преврат през 2016 г. Тя е освободена два месеца по-късно, за да се грижи за сина си. Нейният съпруг, бивш прокурор, вече е в затвора почти година, без да има процес. И двамата все още са разследвани.

На 15 юни хиляди турци започнаха 450 километров „Марш за справедливост” от Анкара до Истанбул, за да протестират срещу разрушаването на съдебната система в Турция. Участниците се надяват, че маршът ще кулминира с голям опозиционен митинг в Истанбул в неделя.

Случаят на Несрин е идентичен със стотици други бивши прокурори и съдии, които са задържани или уволнени без официални обвинения.

Разказите на бивши членове на съдебната система и техните семейства, правни експерти, адвокати и депутати разкриват мащабни и систематични опити за сплашване и преструктуриране на турската юридическа общност. Това се прави в опит за по-нататъшно консолидиране на власт в ръцете на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и президента Реджеп Тайип Ердоган.

Правните експерти заявяват, че осакатяването на турската съдебна система подкопава един от основните стълбове на демокрацията в страната, която още не се е стабилизирала след миналогодишния опит за преврат, и в която политическата поляризация не дава признаци за отслабване.

„Това е ужасяващо. Действащите съдии чакат инструкции от президентския дворец, и си мислят, че колкото по-тежки наказания наложат, толкова повече ще се издигнат. Това е основната ни кауза”, коментира Кемал Кълъчдароглу, лидер на най-голямата опозиционна формация – Републиканската народна партия, който води марша.

Десетки хиляди държавни служители, военни, юристи, преподаватели и журналисти бяха арестувани или уволнени като част от мащабните репресии, които според правителството са насочени срещу последователите на Фетуллах Гюлен – живеещият в изгнание проповедник, чието движение е обвинявано за организацията на опита за преврат миналия юли.

Чистките обаче преминават отвъд предполагаемите извършители на преврата и обхващат всякакви дисиденти, включително водещи опозиционни депутати.

Почти една четвърт от всички турски съдии, около 4000 души, са уволнени или арестувани след опита за преврат. Хватката на правителството върху съдебната система се затегна след проведения през април конституционен референдум. Той разшири правомощията на президента, като му позволи заедно с контролирания от ПСР парламент да назначава всички членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите – институция, която има широки права да назначава, повишава, наказва и уволнява съдиите в страната.


„Предложените промени в Конституцията отслабват, вместо да закрепват турската съдебна система. Те ще въведат в Турция президентски режим, при който липсва контрола и баланса, нужни за да се предотврати израждането му в авторитарен”, гласеше позицията на Венецианската комисия към Съвета на Европа, публикувана преди референдума.

Малко хора биха оспорвали, че мащабната мрежа на гюленистите е инфилтрирала съдебната система. Те работеха заедно с правителството на ПСР през първото десетилетие на този век по времето на прословутите процеси „Ергенекон” и „Чук”. Тогава висши военни бяха обвинени в планиране на преврат срещу избраното правителство, което послужи за чистки сред генералитета. Днес тези разследвания до голяма степен са дискредитирани, тъй като се смята, че са разчитали на изфабрикувани доказателства.

Окончателното скъсване между ПСР и гюленистите бе през 2013 г., когато последните се опитаха да започнат разследване за корупцията във вътрешния кръг около Ердоган – което управляващата партия нарече „съдебен преврат”.

След опита за пуч през миналата година правителството заявява, че е било измамено от бившите си съюзници, и настоява, че жертвите на чистките са част от движението на Гюлен.

Но мащабите на чистките, както и явната липса на доказателства или обвинения срещу много от задържаните съдии, карат критиците да обвиняват президента и партията му в опит за поставяне под контрол на този независим клон на държавното управление, за да циментира хватката си върху страната.

Един от примерите за това е, че задържаните съдии многократно са били разпитвани дали са гласували за одобряваните от правителството кандидати при последните избори във Висшия съвет. Адвокатите на зашитата заявяват, че голяма част от доказателствата срещу клиентите им са засекретени, а в някои случаи се разчита на анонимни признания на заподозрени членове на мрежата на Гюлен в съдебната система.


Дори тези признания обаче не са особено правдоподобни. Ръководителят на Висшият съдебен и прокурорски съвет Мехмет Ялмаз заяви в края на миналата година, че може да обмисли възстановяване на правата на съдии, които направят самопризнания за гюленистката мрежа. По-късно обаче той призна в свое интервю, че е казал това с цел да ги вкара в капан.

„Направих това заявление с единствената цел да окуража самопризнания. Това беше много успешно, защото преди това нямаше нито едно самопризнания, а след това имаше бум. Благодарение на 200 души, които направиха признания, събрахме доказателства за членството в гюленисткото движение на около 2400 съдии и прокурори”, заявява той пред агенция Habertürk. Ялмаз е отказал да даде интервю пред Guardian.

„Разбира се, че има гюленисти и те са коварна организация, която трябва да бъде прочистена, но това трябва да бъде направено по логичен, научен, надлежен, законен начин. В момента кръгът на заподозрени е толкова широк, че го наричам лов на риба”, коментира Дидем Айдин, един от двамата турски представители във Венецианската комисия, който е и защитник на някои затворени съдии.

Един от клиентите му е Мурат Арслан, бивш съдия и ръководител на Асоциацията на съдиите и прокурорите – влиятелна неправителствена организация, често критична към властта, която бе разпусната след опита за преврат.

От миналия октомври Арслан е държан в претъпкана килия, но срещу него няма повдигнато обвинение, а единствените доказателства, до които адвокатът му има достъп, са записките от разпитите му, твърдения, че има гюленисти в социалния му кръг, както и признания от анонимен източник, които са част и от други дела.

Някои от другите причини задържаните съдии да попаднат под подозрение включват това, че говорят чужди езици, или че в младостта си са посещавали някое от специализираните частни училища, които често са спонсорирани от организацията на Гюлен. Един от съдиите, обвинен заради това, изтъква колко е абсурдно, като се има предвид, че правителството е позволявало на тези училища да функционират, и че един от министрите на Ердоган е посещавал същото учебно заведение като него.

Съдията, пожелал анонимност, заявява: „Ние бяхме обвинени в участие в преврат, поради което очаквахме въпроси от сорта на „къде са оръжията?”. Вместо това единствените въпроси бяха за миналото ни, като имаше особен интерес за кои кандидати за Висшия съвет сме гласували на изборите през 2014 г.”

Възможностите на уволнените съдии да обжалват са ограничени. Комисията, създадена за решаване на такива случаи, още не е започнала работа върху големия брой жалби. Съществуването ѝ обаче означава, че тези, които искат да оспорят държавните декрети, издадени в условия на извънредно положение, не са изчерпали всички вътрешни опции – поради което не могат да подадат жалби в Европейския съд по правата на човека.

За да се справи с недостига на съдии, правителството отмени някои от изискванията за поемане на такава длъжност. Според опозицията от 900 нови съдии, наети през април, 800 имат връзки с управляващата партия. „Основното намерение на ПСР е да назначава в съдебната система, да запълни всички налични места със свои партийци”, казва Бариш Яркадаш, опозиционен депутат, който е разкрил връзките на номинираните за съдии с управляващата партия. Той вярва, че ПСР иска да подсигури контрола си над съдебната система, за да предотврати бъдещи разследвания за корупция. „Турското правосъдие бе заклано и оставено в тъмното. Правото на гражданите на справедлив съдебен процес бе елиминирано”, заявява той.

Съдиите също така са обект на сплашване от страна на медиите, които вече до голяма степен също са под контрола на AKP и свързани с партията лица. Проправителствените медии остро критикуваха съда, след като той постанови освобождаването на Атила Таш, поп певец, който бе обвинен, че е член на гюленистката мрежа. Това решение бе обърнато скоро след това.

Опозиционери и адвокати на задържаните заявяват, че съдиите се страхуват да наредят освобождаване на  задържани, за да не се превърнат сами в обект на разследване.


Катаклизмите в съдебната система и предупрежденията на международни наблюдатели, че управляващата партия закрепва контрола си над третата власт, водят до критики от чужбина,. Бивши съюзници в ЕС вече критикуват тези процеси, в които те виждат изпадане на Турция под авторитарна власт.

Турският висши съдебен и прокурорски съвет бе лишен от статута на наблюдател в Европейската мрежа на съдебните съвети ENCJ, тъй като членовете му вече не го считат за независим. Преговорите за членство на Турция в ЕС са замразени и едва ли ще бъдат възобновени в обозримо бъдеще.

Междувременно много семейства на задържани съдии и прокурори тънат в бедност. Някои жени съдии с малки деца са освободени от състрадание, но остават под разследване, изолирани са от части от обществото и нямат перспектива за работа. Някои от тях отказват да говорят пред медиите заради страх от държавни репресии.

„Преди бяхме успешно и богато семейство”, разказва дъщерята на двама съдии, които са хвърлени в затвора след опита за преврат и остават там без повдигнати обвинения. Сега тя трябва да преспива на диваните на приятели и роднини. Самата тя е студент по право, но казва, че вече има много малко вяра в институциите и върховенството на закона в страната. Въпреки това все още иска да стане адвокат, защото „някой трябва да работи за човешките права и справедливостта”. „Моят баща винаги ми казваше: ние сме съдии, не политици. Прегръщали сме се само веднъж за последните два месеца”, разказва тя.

Оставете коментар