В категории:Икономика

Кой одитира одиторите?

„Голямата четворка” на одиторските фирми – Deloitte, PwC, EY и KPMG, е в сърцето на модерната финансова система, но за тях се знае удивително малко. Това представлява явен парадокс: отчетността на глобалния капитализъм зависи от организации, които са значително непрозрачни за собствената си дейност.

Снимка: Wikimedia Commons

През последните години се стигна до значителни дебати относно офшорните зони и данъчните убежища, за което спомогнаха изтичания на документи като т.нар. „Панамски книжа”. Те разкриха мащаба на укриването на данъци и незаконни финансови потоци на богати лица, включително известни политически фигури, както и на големи корпорации. В тази светлина се повдигат въпроси как да бъдат подобрени регулациите, насочени срещу избягването на данъци и прането на пари, и да се подобри прозрачността на местата и организациите, които позволяват и насърчават тези дейности.

Едни от най-важните актьори в съвременната финансова система са счетоводните и одиторски фирми, като този пазар е доминиран почти изцяло от четири организации – Deloitte, PricewaterhouseCoopers (или PwC), EY (доскоро известна като Ernst & Young) и KPMG. Тази седмица бе публикуван доклад, озаглавен „Голямата четворка – изследване на непрозрачността”, който хвърля светлина върху потайността на тези фирми.

Изследването, чиито автори са учените Ричард Мърфи и Сайла Наоми Стаусхолм, е поръчан и финансиран от евродепутати от Европейската обединена левица и Скандинавската зелена левица (GUE/NGL), участващи в Комисията на Европейска парламент, разследваща разкритията на „Панамските книжа”.

Докладът посочва, че „Голямата четворка” са важен играч в екосистемата за избягване на данъци, но въпреки това им се позволява да оперират потайно и няма никакви мерки за справяне с очевидните конфликти на интереси между основните им функции на одит и данъчни услуги. Четирите фирми също така избягват отговорностите си в отделните страни, като позират като мрежи от независими фирми, макар на практика да оперират под единен контрол.

„Реалността е, че четирите големи фирми са централни за операциите на глобалния капитализъм. Тази форма на капитализъм зависи от логиката, според която капитала на акционерите се управлява прозрачно от мениджмънта, който е отделен от тези, които притежават предприятието, и чиито действия се преглеждат от независими одитори. Тази система не може да функционира без услугите, които „Голямата четворка” осигурява. Тези фирми се оказват квазирегулатори в сърцето на световната финансова система и въпреки това ние знаем забележително малко за тях. Това представлява явен парадокс: отчетността на глобалния капитализъм зависи от фирми, които се радват на значителна непрозрачност за собствените си операции”, се отбелязва в доклада.

Авторите на изследването призовават Европейският съюз да предприеме мерки като налагане на разделение между одиторската дейност и данъчните услуги, както и отхвърляне на фиктивната структура на „Голямата четворка” като мрежа от независими компании. Според учените те трябва да бъдат третирани като еднинни корпорации, които да оперират в ЕС с единен лиценз. Изследователите също така препоръчват фирмите да бъдат принудени да публикуват отчети за цялата си глобална дейност по страни.

Колко е голяма „Голямата четворка”?

За фирмите от „Голямата четворка” обикновено се мисли като за счетоводни, но реално те генерират голяма част от приходите си от широк спектър услуги, включително одит, консултантски услуги и дейности, свързани с данъците. Deloitte е най-голяма по обем на операциите, следвана от PwC, EY и KPMG. Четирите компании доминират пазара за одит на международните корпорации. В един от най-големите световни финансови центрове – Лондон, всички освен две от стоте най-големи компании, чиито акции се търгуват на борсата, използват техните услуги. Само 10 от компаниите в по-широкия индекс на Лондонската борса FTSE 350 не са клиенти на „Голямата четворка”.

Одиторските фирми са големи икономически играчи сами по себе си: комбинираните им продажби възлизат на 120 млрд. евро за 2016 г. От тази сума 43 млрд. евро са приходи от одит, почти 28 млрд. от данъчни услуги и 49 млрд. от консултантски услуги. Никоя от тези фирми не предоставя точни данни за обхвата и размера на операциите си, но използвайки различни източници на информация и изследователски похвати, авторите на доклада са установили, че те развиват дейност в 186 юрисдикции, а общият брой на служителите им достига 887 695. За сравнение, следващите две най-големи международни фирми от сектора – BDO и Grant Thornton, отчитат оборот от съответно 7.6 млрд. и 4.8 млрд. долара за миналата година, а броят на служителите им възлиза на 67 731 и 42 хил.

Операции в данъчни убежища

„Одиторските фирми играят значителна роля в нашата икономика заради доверието, което им се отдава, за да отчитат коректно и честно финансовото състояние на фирмите пред регулатори и инвеститори. Фактът, че те играят важна роля и в данъчните убежища, които ние предпочитаме да наричаме секретни юрисдикции, допринася за любопитството към активността на тези фирми”, заявяват авторите на изследването.

Според различни оценки в данъчни убежища и офшорни зони се съхранява богатство на стойност между 7 и 21 трлн. щатски долара. „Това е възможно, само защото депозиралите това незаконно богатство могат да си осигурят локални данъчни и одиторски услуги на фирмите от „голямата четворка” в тези секретни юрисдикции. От това следва, че операциите на четирите фирми са в сърцето на укриването на данъци. Размерът на техните операции в тези места трябва да се знае и да има подходяща регулация”, се изтъква в доклада.

Изследователите изтъкват, че одиторските фирми не публикуват отчети за организациите си като цяло, защото твърдят, че подобна глобална организация не съществува. Отчетите за дейността на свързаните фирми се публикуват само в юрисдикциите, където има такива изисквания. „Тези фирми се радват на ниво на непрозрачност, което бива отказвано на много от мултинационалните им корпоративни клиенти… Те имат значителни способности да създават непрозрачност и информацията за операциите им не е никак лесно достъпна”, се изтъква в доклада.

За да установят реалния мащаб на операциите на фирмите, изследователите са използвали наличната информация от сайтовете и отчетите им на глобално и локално ниво, както и редица алтернативни методи. За определяне на броя на служителите им в отделните юрисдикции например често е трябвало да прибягват до вторични източници като страниците на фирмите в професионалната социална мрежа LinkedIn, материали за набиране на персонал, статии в местни медии и др.

Изследователите са се фокусирали върху четири основни критерия:

  • В кои юрисдикции оперират фирмите от „Голямата четворка”
  • Колко офиса имат във всяка юрисдикция
  • Колко служители имат във всяка юрисдикция
  • Каква информация разкриват за собствеността на местните операции

Проучването е показало, че никоя от фирмите не предоставя напълно коректни данни за операциите си, като EY поддържа най-високо ниво на секретност. Според изчисленията на изследователите, четирите фирми оперират в 186 юрисдикции, от които 43 са данъчни убежища – или 81% от всички „секретни юрисдикции” в света. Общо 9.9% от служителите на фирмите, които проучването е успяло да идентифицира, работят в офиси в секретни юрисдикции.

Фирмата с най-силно присъствие в данъчни убежища е KPMG, която има офиси в 40 такива юрисдикции. Всяка от фирмите декларира операции в по-малко юрисдикции, отколкото присъства реално, като често цифрите варират дори в официалните източници на компаниите.

В официалните списъци на офисите си KPMG например обичайно посочва 152 локации, но изследването е установило, че фирмата оперира в 161 юрисдикции. Фирмата развива операции в страни като Афганистан, Гренландия и Куба, което обаче не е обявено в официалните бази данни. Същевременно в тези списъци присъства Габон, където обаче няма никаква индикация, че фирмата наистина развива дейност. В някои случаи офиси са оповестявани в годишни прегледи за дейността на фирмата, но липсват в глобалния списък в офиси (като Антигуа и Барбуда), а в други случаи е точно обратното (като Сирия).

Изводите на доклада сочат, че фирмите от „Голямата четворка” са свръхпредставени в юрисдикции, които представляват данъчни убежища и офшорни зони. Най-голям брой офиси очаквано има в страните от Г-7, начело със САЩ, както и пазарите от ОИСР и БРИКС. Средният брой на офисите спрямо броя на населението на страните обаче поставя начело на класацията юрисдикции като карибския остров Бонер, Британските вирджински острови, Гибралтар, Монако и Кайманските острови. В тази класация изключение правят скандинавските държави, където също има повече от средния брой офиси, тъй като там фирмите осигуряват услуги за целия местен бизнес, а не само за големите корпорации.

При съпоставяне на броя офиси спрямо БВП на страните, водещите 25 позиции отново са почти изцяло на секретни юрисдикции, като се почне с Бонар и се завърши с Кипър. Същото е и положението със средния брой на служителите, който е почти двойно по-голям в офисите в данъчни убежища.

Фирма Среден брой на служителите в офис Среден брой на служителите в несекретни юрисдикции Среден брой на служителите в секретни юрисдикции Среден брой на офисите в несекретни юрисдикции Среден брой на офисите в секретни юрисдикции
Deloitte 276,2 260,5 323,2 5,37 2,14
PwC 375 322 557,2 5,33 2,24
EY 326,7 292,5 444,7 5,11 2,25
KPMG 284,3 265,6 339,1 5,44 2

Това съотношение се запазва и ако се разглеждат само малките държави с население под 3 млн. души. Deloitte например има средно 199.8 служители в офиси в такива офшорни зони, спрямо 89.3 в други малки държави, които не предлагат данъчно убежище. Едно изненадващо изключение е Боливия, където Deloitte изглежда има над 2000 служители.

Това свръхпредставителстово не може да бъде обяснено с размера на пазара на страните, нито с активността на местния бизнес. На основният Каймански остров например Deloitte, PwC и KPMG имат общо 579 служители (данните за EY не са налични), които представляват около 2% от работещото местно население. Секретността, осигурявана от тези юрисдикции, изглежда като основен стимул за „Голямата четворка” да има толкова силно присъствие там.

Фиктивна децентрализация – случаят KPMG

Авторите на изследването изтъкват, че въпросът със структурата на „Голямата четворка” е учудващо слабо проучен. Поради липсата на достатъчно време и ресурси, за да се направи подробен анализ и на четирите фирми, докладът предоставя такъв само за структурата на KPMG.

И четирите фирми използват приблизително еднакъв модел за корпоративната си структура.  Всяка има централно организационно звено, което изглежда отговорно за интелектуалната собственост, лицензирането на фирмите, участващи в мрежата и налагане на общи стандарти. При три от фирмите – Deloitte, PwC и EY, това звено е базирано в Лондон – съответно Deloitte ToucheTohmatsu Limited, PricewaterhouseCoopers International Limited и Ernst & Young Global Limited.

Този тип британски компании с ограничена отговорност на практика са взаимни организации, които често биват използвани от благотворителни дружества, нетърговски клубове, общества и т.н. Те обикновено нямат акционери и капитал, а членове, които действат като гаранти, като  смяната на тези членове е опростена и не води до данъчни усложнения. Такива организации също така могат да твърдят, че не извършват търговска дейност, а само действат от името на членовете, поради което не са обект на данъчно облагане. Изискванията за отчети на такива компании в Обединеното кралство също така са минимални. Тази структура е много удобна за одиторските фирми, които се възползват от логистичната и законова база във Великобритания, както и от благоприятните данъчни условия, без да трябва да разкриват значителна информация.

KPMG не използва такава фирма – в нейния случай координиращото юридическо лице е базиранoто в Швейцария дружество KPMG International Cooperative. Всяка фирма от мрежата на KPMG споменава това швейцарско дружество на сайта си. То присъства и в докладите за прозрачност, които някои от фирмите публикуват. Изследователите дават за пример такъв доклад на KPMG в Люксембург, който по думите им е типичен за всички подобни документи.

В него се заявява, че KPMG International „осъществява бизнес дейности в обща полза на фирмите членуващи в мрежата на KPMG, но не предоставя професионални услуги на клиенти… Тази структура е предназначена да поддържа последователност в качеството на услугите и придържане към договорените ценности, независимо в коя част на света оперира фирмата… KPMG International например отговаря за прилагането и поддържането на съответстващи политики и стандарти на работа на фирмите членки и защитава и подобрява използването на името и бранда KPMG”.

Посланието е ясно – има единство в тази структура, но в същото време има значителна степен на разделение. Това разделение обаче на практика може да не е толкова значително, колкото го изкарва законовата формулировка, отбелязват авторите на доклада. Това си личи от наличието на позиции като „Глобален ръководител на одита” и „Глобален ръководител на консултантската дейност”, които подсказват за ниво на координация, несъответстващо на диверсифицирано управлявани фирми.

Има и други доказателства за разминаване на съдържанието и формата. Фактическата оперативна структура на KPMG например изглежда по-сложна от официално заявената, тъй като функционалният международен контрол на групата на практика е в Холандия, а не в Швейцария. Според регулаторните отчети на британското звено на фирмата, адресът на KPMG International е в Холандия. Този адрес за контакт обаче не е посочен в годишния глобален преглед на дейността за 2016 г.

В споменатия доклад на KPMG Люксембург е вписано, че фирмите от мрежата имат споразумения с KPMG International, които ги задължават да се съобразяват с качествените стандарти. Изброени са и санкции, които KPMG International може да налага на провинили се фирми от мрежата. Авторите на изследването сочат, че това показва един явен парадокс: KPMG се представя като структура от отделни фирми, всяка от които обаче трябва да оперира спрямо стриктно налагани общи стандарти. Фирмите имат и общ финансов интерес – например обща операция за застраховки за професионална отговорност.

Отделните фирми също така изглежда не са равнопоставени. KPMG International има няколко основни управляващи тела –  Глобален съвет, Глобален борд и Глобален управленски екип. Глобалният съвет включва 58 фирми, които се водят членове на организацията според швейцарския закон. Те на свои ред представляват други фирми, на които са издали под-лицензи. Това подсказва, че операциите на KPMG на много места може да са под формата на под-лиценз от други юрисдикции, но изследователите не са успели да получат повече яснота за структурата. Този двустепенен модел вероятно играе важна роля в операциите на KPMG в данъчни убежища, които не са директно представени в управляващата структура.

Авторите на доклада са установили, че в сайтовете на 106 местни фирми от мрежата има посочено дружество, което е представено като член на KPMG International. В някои случаи местните операции се ръководят от фирма в друга юрисдикция – например KPMG в Азербайдан се управлява от британската офшорна зона Гърнси. Офисите на фирмата на Балканите (включително България) се управляват от местни фирми, които обаче са подразделения на базираната в Кипър KPMG CEE Limited. В 55 случая обаче в сайтовете изобщо не се посочва фирма, представляваща KPMG в юрисдикцията, в която е офисът, макар да има препратки към сайтове на KPMG International. Най-голям дял от тези офиси, чиято собственост е неясна, се намират в Бразилия.

„Фактът, че KPMG не разкрива всички фирми, членуващи в мрежата ѝ, означава, че голяма част от тази мрежа не се отчита публично, което не е приемливо за организация с глобално значение”, се изтъква в доклада. Авторите на изследването посочват, че поддържането на такива структури е скъпо и сложно, но осигурява за одиторските гиганти значителни ползи – намалява регулаторните и правни разходи и рискове, предпазва клиентите им от разследвания и осигурява прикритие за реалния мащаб на операциите и печалбите им.

Провал на пазара

„Одиторите се намират в една необикновена и уникална позиция да са едновременно регулатори, които гарантират истинността на отчетите на клиентите си, и да предоставят търговски консултации за това как да се злоупотребява със законовите системи на глобалния капитализъм… както и при всички други системи, глобалният капитализъм не може да оцелее без регулация. Липсата на регулация в капитализма не създава „свободни пазари”. Провалите на пазара създават възможности за злоупотреби, които пречат на свободния достъп до пазарите, позволяват прекомерни печалби и неправомерно изтичане на капитали, окуражават монополите, позволяват измами да не бъдат регистрирани и лишават потребителите от избор. Никое от тези последствия не е от полза за обществото и икономиката”, заявяват авторите на доклада.

„Фирмите от Голямата четворка са ключови за функционирането на глобалния капитализъм, но те се провалят в тази си отговорност. Предложените в този доклад промени биха ги направили отговорни за действията им на всяко място, където действат”, завършват те.

Филип Буров
Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар