В категории:Икономика

Румънският опит за отмяна на плоския данък е само в зародиш

Към този момент ситуацията с данъчните промени е по-скоро буря в чаша вода. Никой не знае ще има ли някакви промени, какви ще са те, кога ще влязат в сила, как ще се отразят на икономиката. Бомбата обаче гръмна и наистина има лансирани революционни идеи за промени на данъчния кодекс и финансовия сектор

След антикорупционните протести от началото на годината лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня отново разпали страстите с радикални предложения – този път за данъчна реформа. Снимка: Wikipedia

На 29 юни български медии препредадоха съобщение на Reuters, според което Румъния е тръгнала да отменя плоския данък в същия ден, в който новото правителство на социалдемократи и либерали с премиер Михай Тудосе получи парламентарна подкрепа и заживя политическия си живот. Новината навярно е прозвучала сюрреалистично за мнозина. Само няколко дни по-рано опонентите на социалдемократите вещаеха, че те няма да могат да гласуват успешно вот на недоверие на излъчения от самите тях вече бивш премиер Сорин Гриндяну. А ето че сега хората на лидера Ливиу Драгня тръгват „с бутонките напред“ срещу най-яркия символ на доминацията на капитала над труда в Румъния и в Източна Европа – единната ставка за доходите и печалбата, която в северната ни съседка е 16%. Какво ли става в Букурещ, където в ерата на Тръмп политиката като че ли е все по-малко предвидима?

Към този момент ситуацията с данъчните промени е по-скоро буря в чаша вода. Никой не знае ще има ли някакви промени, какви ще са те, кога ще влязат в сила, как ще се отразят на икономиката. Бомбата обаче гръмна и наистина има лансирани революционни идеи за промени на данъчния кодекс и финансовия сектор. Всичко обаче е в сферата на хипотетичното.

Reuters оповести конкретни показатели на предлаганите промени. Според ревизираната управленска програма на социалдемократите 16% данък върху печалбата на частните компании би могъл да бъде заменен с няколкостепенен прогресивен данък върху оборота. От друга страна, по-бедните слоеве от населението вероятно биха подкрепили желанието на Драгня и компания да намалят данъка върху доходите до 10% с необлагаем минимум от 2000 леи (438 евро). Хората с ниски финансови възможности обаче едва ли ще се зарадват на намаляването на социалните осигуровки с 4,25% до 35% и прехвърлянето на тяхната тежест изцяло върху работниците. В същото време собствениците в румънската икономика също имат повод за радост и тъга, ако оповестените от Reuters мерки влязат в сила. От една страна, данъкът върху дивидентите ще бъде премахнат. От друга, намаляването на ДДС с 1% се отлага с една година за 2019 г. От трета, гражданите, които имат доходи над 3178 евро на месец, ще трябва да плащат „данък солидарност“.

Изглежда сякаш социалдемократите искат едновременно да дадат и да вземат и от богатите, и от бедните, в опит хем да подкрепят масовия избирател, хем да стимулират бизнеса. Анонсирайки тези предложения обаче, финансовият министър Йонуц Миша е уточнил, че всички данни са предварителни. Тоест той анонсира нещо, което може да се окаже и нищо повече от един трик за разлайване на медийните кучета.

На свой ред премиерът Михай Тудосе и лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня заявяват, че тепърва предстоят дискусии за конкретните измерения на мерките, в които ще бъдат отчетени различните мнения. Министърът на труда Лиа Олгуца Василеску се надява правителството да успее да заобиколи законовото изискване промените да влизат в сила не по-рано от шест месеца след публикуването им в румънския аналог на българския „Държавен вестник“. Тя иска те да заработят още от началото на 2018 г.

В добавка финансовият министър Йонуц Миша обяви правителствени намерения да бъде премахнат задължителният частен стълб на пенсионното осигуряване чрез национализация. В момента до 7 млн. румънци се осигуряват в задължителни частни пенсионни фондове, които имат активи в размер на 7,69 млрд. евро, съобщава Reuters. Подобни действия вече бяха предприети в Полша и Унгария.

В интервю за румънското издание на американското списание Foreign Policy полският университетски преподавател по икономика Пьотр Козарежевски отдаде тези действия в двете централно европейски страни на променящия са баланс между държава и пазар в полза на държавата. Друг полски университетски преподавател – Ян Топоровски, коментира недоверието на полската консервативна партия „Право и справедливост“ към чуждестранния капитал: „Този икономически национализъм е засилен от силно разпространената вяра в сегашната полска държавна администрация, че мениджърите на полските компании не са достатъчно патриотични“. Топоровски припомня, че в полския случай „пренасянето на пенсионната система назад към обществения сектор бе неизбежно, като се имат предвид скандалите в частната пенсионна система, базираща доходите си на финансовите пазари“.

Подобно на полската партия „Право и справедливост“ румънските социалдемократи по същество са консервативна формация, залагат на ценности като православие, семейство и традиции, независимо, че официално са леви. Те изразяват и по-отчетливо позиции в подкрепа на националния бизнес и в опозиция на международния капитал.

Според Ливиу Драгня при равен оборот  чуждестранните компании плащат три пъти по-ниски данъци в Румъния от местните фирми. По данни на социалдемократическия лидер мултинационалните компании имат общ оборот от 127 млрд. евро, но са облагани върху общи печалби от едва 2 млрд. евро, докато местните румънски кампании генерират оборот 120,5 млрд. евро, а  отчитат облагаема печалба от 6 млрд. евро. „Не вярвам, че в Румъния са дошли чуждестранни компании, които не знаят как да правят бизнес. Да  видим има ли обективни или субективни причини за явлението“, заяви политикът.

Аргументите на Драгня наливат вода в мелницата на едно радикално предложение, което се дискутира от известно време – да бъде премахнат данъкът върху печалбата на частните компании и да бъде заменен с данък върху оборота. Обяснението е, че в момента много от големите чуждестранни компании не отчитат печалба или декларират минимална такава, за да могат да избегнат или да платят незначителни данъци. В същото време обаче те развиват огромна по мащаби дейност, която остава вън от бюджета. Очаква се тази и следващата година Румъния да има най-високите нива на бюджетен дефицит в ЕС, като в същото време управляващите социалдемократи следват политика на вдигане на заплатите, пенсиите и на социалните разходи за населението.

Пари трябва да дойдат отнякъде и при отсъствието на други лостове за въздействие върху икономиката политическата битка изглежда се пренася на територията на данъците. Румъния вече две години води активна политика в областта на данъчните промени. Тя въведе през 2015 г. специална ставка на ДДС за храните от 9%, която направи продуктите по-евтини, остави повече пари в бедните слоеве от населението (избиратели на социалдемократите) и повиши потреблението, но бе критикувана за това, че поражда дисбаланси в международната търговия, тъй като ръстът на вноса изпреварва този на износа. Последната промяна на Данъчния кодекс бе в края на 2016 г., когато бе намален ДДС до 19%. В същото време бяха премахнати 102 държавни такси. Сред тях бяха таксата за радио и телевизия, тази за опазване на околната среда при закупуване на автомобил втора употреба, консулски такси и други. Тяхното финансово измерение за бюджета е незначително – под 1%. Мярката обаче имаше своето символно значение. Тя показва как социалдемократите, които въвеждат специалната ставка на ДДС за храните през 2015 г., на дело подкрепят намаляването на бюрокрацията в страната. А това е едно от основните изисквания на средната класа, ухажвана от всички парламентарни политически сили.

В анонсираните си не съвсем определени намерения социалдемократите срещнаха очакван отпор от икономически експерти и от средите на международния капитал. Сред най-значимите критици на техния пакет от данъчни промени е експертката Михаела Митрой от одиторската компания PwC Romania. В своя статия за сайта HotNews тя подчерта, че желанието на социалдемократите да облагат оборота, ще влезе в конфликт с европейското законодателство, поради което просто не може да заработи.

Друга често срещана критика е, че повишени нива на облагане за чуждестранните компании ще доведат до отлив на капитали от Румъния. Инвеститорите от чужбина винаги проявяват чувствителност към данъчното облагане в страни като Румъния и България, но е възможно други предимства – като евтиния труд например, да ги задържат при едно умерено покачване на данъците за тях. Освен това част от международните дружества на север от Дунава са в апетитни сфери – като банково и минно дело или електроразпределение, и едва ли биха се оттеглили при най-малкото повишение на облагането си.

Самият Драгня не вижда конфликт между предложението на неговата партия за данък върху оборота и европейското законодателство: „И в момента реализираме такова облагане със ставка 1% за предприятия с оборот до 500 000 евро. Бе много добре възприето и създаде работни места.“ На свой ред опоненти на идеята изтъкват, че има много фирми, които едва отчитат печалба и един данък върху оборота ще ги потопи под червената линия на счетоводния им баланс.

Коалицията за развитие на Румъния – организация, която обединява асоциациите на инвеститорите в северната съседка, вече заяви, че предлаганите мерки трябва да бъдат обсъдени публично и да се оцени въздействието им. До момента Румъния е привлякла близо 70 млрд. евро чуждестранни инвестиции. Инвеститори отвън са наели пряко 1/3 от служителите в частния сектор – 1.2 млн. души, докато други работни места са открити непряко – в резултат от икономическата дейност на чуждестранните компании.

Не е трудно да се забележи, че чуждестранният сектор в румънската икономика е силно развит. Той отговаря и за голяма част от износа и бурния икономически растеж, достигнал 5.7% през първото тримесечие на 2017 г. В същото време обаче Румъния е на последните места в региона по чуждестранни инвестиции на глава от населението – 3 130 евро на жител. Дори България „се справя“ по-добре – 5 270 евро на жител. Унгария и Чехия са още по-напред – съответно 8 386 евро и 9 703 евро на жител.

Може би както „силата“, така и „слабостта“ на чуждестранния капитал в Румъния обясняват маневрите на Драгня. На север от Дунава има както много  хора, които поддържат безусловно борбата с корупцията и виждат модернизацията в премахването на корумпираните политици – най-вече сред социалдемократите, така и мнозина, които се опасяват, че чуждестранното влияние в румънската икономика и държава е прекалено силно. Социалдемократическата партия може и да е получила 45% от гласовете на последните избори, но икономическите лостове в страната се контролират в много случаи от други хора и лобита. Борбата с корупцията също не е под контрола на социалдемократите. Ето защо заемането на патриотични икономически позиции сигурно ще им спечели червени точки пред народа.

Начинът, по който го правят – хаотично, непоследователно и противоречиво, обаче показва, че може бурята в чаша вода да има съвсем друга функция – да дискредитира идеи, които биха били полезни и смислени, ако се реализират интелигентно. В крайна сметка поне част от предлаганите идеи обслужват капитала в Румъния, който и без това има силно влияние в икономиката и разполага със своите лостове за влияние във всички партии, вкл. в социалдемократическата. След избухването на февруарските протести, обединили стотици хиляди румънци срещу правителството Гриндяну и Драгня, първият сондаж на общественото мнение показа, че одобрението за социалдемократите е надхвърлило 50-те процента, т.е. е нараснало спрямо изборния им резултат. В същото време и през февруари, и сега онези, които мразят Драгня и социалдемократите, се мобилизират.

Разпалването на страстите по оста национално-интернационално със сигурност носи дивиденти и за двете страни. Проблемът е, че към момента то остава просто една реторика. Истинските реформи не искат думи, а дела. Полша и Унгария са редовно критикувани от Брюксел, именно защото пристъпиха към действия и промениха определени вътрешни и външни политико-икономически баланси. Ще тръгне ли Румъния по централноевропейския път? Желания в тази посока има, но не трябва да се подценява влиянието на западноевропейския бизнес и способността за игра на националния политически театър.

Владимир Митев
Журналист международник. Работил е в списание „Тема“ между 2008 г. и 2015 г. Основател е на двуезичния румънско-български блог „Мостът на приятелството“. Негови статии и преводи са излизали в агенция БГНЕС, списанията A-specto, „Икономика“, блога „Солидарна България“ и други. Публикувал е и в румънските списания Decât o Revista и Q Magazine, както и в румънския ляв сайт Critic Atac.

Оставете коментар