В категории:Рикошет

Накъде сте тръгнали?

Докога ще се оставяме да ни насъскват едни срещу други, там – ниско долу, докато горе истинските виновници за проблемите се възползват от нашето противопоставяне? Докога ще позволяваме толкова лесно да ни пускат по пързалката – да подминаваме с безразличие всички огромни безчинства, злоупотреби, кражби на милиарди, потъпкване на интересите на милиони, геноцид и унижение на хиляди, а ще „грабваме сопите“ само срещу група роми?

Кадър от протеста в Асеновград, превърнал се по-късно в шествие към ромския квартал. Снимка: bTV

„На оръжие, братя! Сега е моментът! Тръгваме към Асеновград! Боят настана, тупкат сърца ни! Отиваме и ги избиваме, няма кой да ни спре! Крайно време е! Събуди се, народе, България цяла към теб гледа! Последен напън вече е настал! Да решим веднъж завинаги проблемите в тази държава, като избием циганите!“

Почти невъзможно е да не сте срещнали подобни реплики в последните часове из социалните мрежи, а причина за тях са събитията в Асеновград. Реакцията на обществото ни е пореден пример за нивото, до което сме оскотeли и лекотата, с която се връзваме и „обединяваме“ в омразата си.

Причините за случилото се между деца от клуба по кану-каяк и група роми, както и подробностите за реалните събития, все още са обвити в достатъчно неяснота, но дори да приемем, че историята е кристално ясна, реакцията издава нашето късогледство и примитивизъм и невъзможност да виждаме истинските си проблеми, както и да насочваме гнева към истинските им причинители.

Не съм нито „толераст“, нито член на Българския хелзинкски комитет, нито българофоб, соросоид и т.н. Но имам няколко въпроса към онези, „тръгналите към Асеновград“, които в последните часове са използвали или поне „лайкнали“ във Фейсбук някоя от репликите, с които започнах.

Защо не тръгнахте към Швеция, или поне към Слънчев бряг, когато един пиян глупак изрита в главата българска камериерка? Пияният глупак не беше циганин.

Защо не тръгнахте към Полша или да ги преследвате в Румъния, когато група пияни поляци би служители на бензиностанция край границата на път за северната ни съседка? Те не бяха цигани.

Защо не тръгнахте към Несебър, когато един нещастник слезе от колата си, за да пребие слепци? Той не беше циганин.

Защо не тръгнахте към дома на лекето, което изрита в гръб една българска учителка? Той не беше циганин.

Защо не тръгнахте към изрода Стефан, пребил жестоко, а след това заклал приятелката си – студентката Виола? Той не беше циганин.

Защото не тръгнахте към Перник, където само за последния месец трима работници загинаха на работното си място заради отвратителните условия на труд и погазените правила за безопасност? Нито един от собствениците на тези фирми не е циганин.

Защо не тръгнахте към офисите на Христо Ковачки или Кирил Домусчиев, в чиито заводи и мини също загинаха работници? И двамата не са цигани.

Защо не тръгвате към всички онези изроди, които ежедневно пребиват жените си у дома из цяла България? Мнозинството от тях не са цигани.

Защо не тръгвате към сараите в Бояна, Банкя или покрай Пловдивския панаир, където са хората, виновни за цялото ни оскотяване, бедност, разделение, безчовечност? Виновници за капсулирането на циганските общности, тяхната деградация, слаба социална и здравна култура и превръщането им удобен електорат, полезен в сегашното си състояние покрай избори?

Докога ще се оставяме да ни насъскват един срещу друг, там – ниско долу, докато там – горе, истинските виновници за проблемите се възползват от нашето противопоставяне? Докога ще позволяваме толкова лесно да ни пускат по пързалката – да подминаваме с безразличие всички огромни безчинства, злоупотреби, кражби на милиарди, потъпкване на интересите на милиони, геноцид и унижение на хиляди, а ще „грабваме сопите“ само срещу група роми?

Разбира се, че виновниците за случилото се край Асеновград трябва да понесат своите последствия с цялата строгост на закона. Но последствията са ясно разписани в българските закони – побойниците трябва да бъдат внимателно издирени, доказателствата за деянията им – събрани коректно; трябва да бъдат изправени пред съд и осъдени, за да не мине през ума на другиго да извършва същите деяния.

Това е нещото, което трябва да изискваме и за което трябва да проглушим ушите на полиция, следователи, прокурори, съдии и политици. Шествията трябва да са към техните домове, а не към циганските махали. Първото би било крачка към разрешаване на проблемите, а второто – към дъното. Или може би някой си мисли, че онова, от което се нуждаем, е гражданска война? Наистина ли някой смята, че с разпалване на етнически сблъсъци (до които неизбежно би могло лесно да се стигне из цялата страна между хора, нямащи нищо общо със случилото се в Асеновград) ще си решим проблемите?

Къде е краят на всичко това? Кого ще избиете, след като избиете и последния циганин? Бежанците? А после може би ниските и дебелите или пък червенокосите, например?

Разбира се, че проблеми има. Но те не са етнически, а социално-икономически и политически. Капсулирането и дори усещането за безнаказаност (което далеч не е факт само при ромите, иначе нямаше да сме свидетели на тази бруталност навсякъде около нас) не се случват случайно, нито пък ранното отпадане от училище, а оттам – ниското ниво на образование и ниската обща, сексуална и здравна култура. Всичко това води до постоянно възпроизвеждащата се бедност, социално изключване и завъртане на кръга с капсулацията, образованието и всичко останало – отново и отново.

Не е нужно това да бъде така, не е нужно да продължава вечно. Но именно това ще се случва, при това до безкрай, ако зависи от онези, които имат интерес. А те са там, горе, не тук, долу. И ще останат там на всяка цена, защото не се нуждаят от промяна – тя би ги лишила от мястото им. Ако наистина искаха промяна, досега да са я осъществили. Проблемът е, че успешно се хранят от невъзможността ни да видим по-далеч от носа си. От елементарния начин, по който ни насъскват едни срещу други, и това винаги работи в тяхна полза – в полза на истинските виновници.

А сега пак си помислете – накъде точно сте тръгнали?

Николай Драганов
Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист - в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм "Невидимите хора".

Оставете коментар