В категории:Анализи / Свят

Оставките на журналисти в CNN са поредният пример за медийното безразсъдство по отношение на „руската заплаха”

Като се има предвид какъв е залогът, отразяването на тези въпроси трябва да се прави възможно най-внимателно. Дългата поредица от срамни гафове, опровержения и фалшификации през изминалата година обаче демонстрира, че поведението на медиите се ръководи от точно противоположния манталитет

CNN съвсем не са единствените, които е трябвало да изтеглят недоказани твърдения по темата Тръмп-Русия. Снимка: Wikimedia Commons

Глен Гринуолд, Intercept

Трима изявени журналиста от CNN подадоха оставките си в понеделник, след като медията бе принудена да се извини и да изтегли статия, свързваща помощника на Тръмп Антъни Скарамучи с руски инвестиционен фонд, който е обект на разследване от Конгреса. Тази статия – както много други истории за Русия в щатските медии – бе базирана само на един анонимен източник, и сега се оказва, че телевизионната мрежа не може да гарантира точността на основните ѝ твърдения.

В началото на седмицата CNN обяви, че във връзка с това оставки са подали трима журналисти – Томас Франк, който е написал статията, Носителят на награда „Пулицър” Ерик Личблау, заместник управляващ редактор на бюрото за отразяване на държавното управление, който доскоро работеше в New York Times, и Лекс Харис, оглавяващ новосъздаден отдел за разследвания. В официалното изявление на CNN се казва, че „когато статията е била писана и публикувана не са били следвани стандартните редакционни процеси”. Самата статия бе изтеглена от сайта на организацията в петък вечер, линковете към нея бяха деактивирани, а медията публикува извинение към Скарамучи.

Няколко фактора допринесоха допълнително за засрамването на CNN в този случай. Като се почне с това, че историята първо бе разобличена от статия в руската държавна медия Sputnik News, в която се обяснява, че инвестиционият фонд е открил „няколко фактологични неточности” в нея. Включително това, че фондът дори не е част от руската банка, която бива разследвана – „Внешэкономбанк”. Дясната про-Тръмп медийна мрежа Breitbart също посочи редица други фактологични неточности в материала на CNN.

Този епизод идва, след като по-рано този месец CNN бяха принудени да направят друга срамна корекция. Тогава някои от най-изявените телевизионни водещи на мрежата излязоха с твърдения – базирани на анонимни източници – че по време на изслушването си пред Конгреса бившият директор на ФБР Джеймс Коми ще отрече твърденията на Тръмп, че го е уверявал, че не е обект на разследване. Коми обаче потвърди тези заявления на Тръмп, поради което CNN бяха принудени да редактират статията.

CNN обаче съвсем не са сами, когато става въпрос за унизителни изтегляния на материали, свързани с Русия. Отново и отново големи щатски издания публикуват твърдения за „руската заплаха”, които се оказват напълно фалшиви – винаги в посока на преувеличаване и/или изобретяване на уличаващи връзки между Москва и кръга на Тръмп. На практика във всички случаи тези истории включват твърдения без доказателства на анонимни източници, които тези издания безкритично третират като факти – само за да може по-късно да се окажат изцяло неверни.

Няколко от най-срамните подобни епизоди идват от Washington Post. На 30 декември вестникът публикува сензационна, паникьорска история, която очаквано бързо стана изключително популярна и генерира огромен интернет трафик. На основата на анонимни източници вестникът твърдеше, че руски хакери са проникнали в щатската електропреносна мрежа чрез компания за комунални услуги във Вермонт. Това на свой ред накара журналисти от MSNBC и представители на Демократическата партия веднага да бият алармата, че Путин се опитва да спре отоплението на американците през зимата.


Буквално всеки аспект на тази история се оказа неверен. На първо място електрическата компания, която Post дори не потърсили за коментар, публикува опровержение, в което посочи, че лаптопът, на който е намерен зловреден софтуер, не е бил включен нито към вермондската, нито към националната електропреносна мрежа. Това принуждава Post да редактира историята, но вестникът продължава да прокарва все така всяващото тревога твърдение, че това „показва опасността”, която представлява Русия за щатската електропреносна мрежа – нищо, че в началото на статията вече има пояснение, опровергаващо основната ѝ теза.

После обаче се оказа, че дори ограниченият проблем със зловредния софтуер не е свързан с руски хакери, и че дори може изобщо да не става въпрос за хакерски код. Тези разкрития принудиха няколко дни по-късно вестникът да публикува нова статия, с която изцяло отхвърля оригиналната история.

Подобни срамни ситуации буквално са твърде много, за да бъдат изброени, що се отнася до сензационните, раздути истории за руската заплаха от последната година. По-малко от месец преди фарса с електропреносната мрежа, Washington Post публикува друга сензационна история, съдържаща шокиращи оценки, според които статии, планирани или разпространявани като част от руската „кампания за дезинформация” са били прегледани 213 млн. пъти. Тази история бе базирана до голяма степен на черен списък, публикуван от чисто нова и напълно анонимна група.

Тази история се разпадна почти моментално. Маккартиският черен списък, на който се основава, се оказва пълен с редица мейнстрийм медии. Статията бе масово отхвърлена, а две седмици по-късно Post добави дълга редакторска бележка в началото ѝ, в която обяснява, че не гарантира за истинността на твърденията.

Няколко седмици по-рано сайтът Slate публикува друга станала популярна статия, в която се твърди, че е бил открит таен сървър, който е бил използван от фирмата на Тръмп за комуникация с руска банка. След като историята бе разгласена и от самата Хилари Клинтън, няколко медии я опровергаха. Историята е циркулирала през медиите месеци наред, но преди Slate никой не я е приел за публикуване. В крайна сметка Washington Post публикува статия със заглавие „Тайната електрона връзка Тръмп-Русия не е била нито тайна, нито връзка между Тръмп и Русия”, от която се разбира колко безразсъдно е било разпространението на тези твърдения.

Няколко месеца по-късно телевизионната мрежа C-SPAN създаде голяма новина като обяви, че е била хакната и ефирът ѝ е бил овладян от руската държавна медия RT. Това също се оказа напълно неоснователно и C-SPAN бе принудена да се откаже от твърденията си, че е жертва на хакерска атака от страна на RT.


В същия период – декември 2016 г., Guardian публикува статия на репортера Бен Джейкъбс, в която се твърди, че WikiLeaks и нейното лице Джулиан Асанж „имат дълга и близка връзка с режима на Путин”. Това твърдение, заедно други части от историята, се оказаха изфабрикувани, подари което вестникът трябваше да редактира статията и да добави пояснение.

Вероятно най-голямата фалшификация по руската тема е дело на CrowdStrike – фирмата, наета от Националния комитет на Демократическата партия, за да разследва хакерската атака срещу имейл сървърите му. Отново през декември 2016 г. фирмата публикува доклад, обвиняващ Руски хакери в престъпни дейности, засягащи и украинската армия. Многобройни издания, сред които разбира се и Washington Post, безкритично разпространиха тези твърдения.

„Фирмата за киберсигурност е открила силни доказателства за връзка между групата, хакнала Националния комитет на демократите, и руското военно разузнаване – основната институция, стояща зад намесата на Кремъл в изборите през 2016 г. CrowdStrike е свързала зловредния софтуер, използван при проникването в сървърите на комитета, с програмите, използвани за хакване и проследяване на мобилно приложение използвано от украинската армия в боевете срещу про-руските сепаратисти в Източна Украйна от края на 2014 до 2016 г.”, се твърди в статията на Post.

Тази история също се разпадна. През март фирмата преразгледа и оттегли заявленията си, използвани, за да подкрепи твърденията си за руско хакване по време на изборната кампания през миналата година, след като няколко експерти са ги поставили под въпрос. CrowdStrike се е отказала и от ключови части от украинския си доклад.

Отделно от скандала с оставките на журналисти в Youtube бяха качени кадри от скрита камера, на които се вижда как един продуцент в телевизията заявява, че руските истории „за момента са до голяма степен глупости“ и се правят за повишаване на рейтинга.

Най-забележителното при тези случки е, че всички те се развиват в една и съща посока: раздуване и преувеличаване на заплахата, представлявана от Кремъл. Може да се очаква всички медии да правят грешки. Но когато всички „грешки” са посветени на една и съща реторична тема, и когато всички те подкрепят пробутването на наративи с една и съща цел, става ясно, че те не са просто вторичен резултат от обикновени журналистически грешки.

Публикуването на сензационни твърдения за руската заплаха и връзката на Тръмп с нея дава големи предимства. Истории, които обрисуват Кремъл и Путин като злодеи и страховита заплаха са сред най-популярните, генерират най-много трафик и дават най-много професионални предимства – като покани за телевизионни участия, интернет слава и търговска печалба за тези, които ги разпространяват.

Това е причината безсрамно нелепи анти-Тръмп и анти-Русия конспиративни теории да привличат толкова голяма публика: защото има ненаситен апетит сред анти-Тръмп настроените зрители и читатели за такива истории, които те искат да приемат за истина, независимо колко са неверни. (И съответно ако изразиш скептицизъм относно подобни истории резултатът са масови обвинения, че симпатизираш на Кремъл или направо че си руски агент).

Демократите и либералите в САЩ разпространяват не по-малко конспиративни теории от политическите си опоненти.

Човек може, ако иска, да разглежда сходството между многобройните облаги и тази дълга поредица от безразсъдни истории за Русия като съвпадение, но това би било ужасно великодушно, ако не и умишлено наивно. Има значителни професионални и търговски награди за тези, които вършат това, и поне до оставките на тримата журналисти от CNN, имаше твърде малко последствия, когато някой бъде изобличен.

Една свързана с това, и вероятно по-значима динамика е това, че журналистическите стандарти често биват изоставяни, когато иде реч за преувеличаване на заплахата, представлявана от държави, които са считани за актуалните официални врагове. Това е журналистически принцип, който се е проявявал многократно, като Ирак е най-запомнящият се, но далеч не единствен пример за това.

Накратко – всичко е допустимо, когато става въпрос за разпространение на обвинения срещу официалните съперници на САЩ, независимо колко са безпочвени, и Русия в момента заема тази роля. (По-общо казано: колкото по-слаби позиции има някои в официален Вашингтон, толкова по-приемливо е за щатските медии да публикуват неверни твърдения за тях. Това се демонстрира от изпълнената с шокиращи фалшификации статия за комика-водещ в RT Лий Кемп, публикувана от New York Times. Сега и тя е редактирана с многобройни корекции).

Има го и фактът, че огромното мнозинство от репортажите за Русия, както и за предполагаемите връзки на Тръмп с Кремъл, са базирани изключително на недоказани твърдения на анонимни държавни служители – много от които, ако не и всички, имат скрити цели. Това означава, че тези хора са свободни да разпространяват напълно неверни твърдения без каквито и да е притеснения за евентуални последствия.

Това, че съществува фундаментален проблем с отразяването на Русия изглежда вече се приема като факт и от ръководството на CNN. В навечерието на последните им главоболия, редактор на мрежата е разпространил нареждане, изтекло към BuzzFeed, чрез което се налагат нови редакционни предпазни механизми относно „всякакво съдържание, свързано с Русия”. Това представлява доста забележителна присъда относно медийното поведение по отношение на Москва.

Значението на тези журналистически лоши практики, особено що се отнася за ядрената сила Русия, не може да бъде надценено. Това е историята, която доминира политиката в САЩ вече повече от година. Разпалването на напрежението между тези две исторически враждебни световни сили е невероятно подстрекателско и опасно. Всякакви твърдения, независимо колко малко доказателства има в тяхна полза, наводняват щатския политически дискурс и биват третирани като доказан факт.

Отделен въпрос е как това журналистическо безразсъдство подклажда и дава основание на кампанията на администрацията на Тръмп за дискредитиране на журналистиката като цяло. Президентът не загуби време преди да започне да експлоатира последните провали на CNN, за да атакува медиите като „фалшиви новини” в Twitter:


Като се има предвид какъв е залогът, отразяването на тези въпроси трябва да се прави възможно най-внимателно. Дългата поредица от срамни гафове, опровержения и фалшификации през изминалата година обаче демонстрира, че поведението на медиите се ръководи от точно противоположния манталитет.

Оставете коментар