В категории:Анализи / Свят

Сирия: Червената линия на Тръмп

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е игнорирал важни разузнавателни данни, когато е решил да атакува Сирия, след като е видял снимки на умиращи деца, разкрива носителят на „Пулицър” Сиймур Хърш в разследването си за случая с предполагаемата атака с газ зарин.

По нареждане на Тръмп щатските военни изстреляха 59 крилати ракети „Томахоук“ срещу сирийска военновъздушна база. Снимка: Wikimedia Commons

Сиймур Хърш, Die Welt

На 6 април президентът на Съединените щати Доналд Тръмп даде разрешение за ранна сутрешна атака с крилати ракeти срещу военновъздушна база в Централна Сирия. Той представи това като отмъщение за смъртоносна газова атака срещу контролиран от бунтовниците град два дни по-рано, която по думите му е извършена от сирийското правителство. Тръмп е издал заповедта въпреки, че е бил предупреден от разузнавателната общност, че не са намерили никакви доказателства, че сирийците са използвали химически оръжия.

Наличните разузнавателни данни са показвали ясно, че на 4 април сирийците са атакували среща на джихадисти, използвайки предоставена от Русия бомба с насочване, оборудвана с конвенционални експлозиви. Русия е предоставила няколко дни предварително детайли за атаката, включително информация за т. нар. „цели с висока стойност”, на американците и на техните военни съюзници в Доха, откъдето се а координират въздушните операции на Русия, Сирия и водената от САЩ коалиция в региона.

Някои американски официални лица от армията и разузнаването са били особено обезпокоени от решителността на президента да игнорира доказателствата. „Нищо от това няма смисъл”, е заявил един офицер пред свои колеги, след като научава за решението да се атакува Сирия. „Ние ЗНАЕМ, че не е имало химическа атака… Руснаците са бесни. Да твърдим, че имаме истински данни и знаем истината… изглежда няма значение дали сме избрали Клинтън или Тръмп.” (целият онлайн разговор, предаден на Сиймур Хърш, можете да прочетете тук).

Сиймур М. Хърш е разследващ журналист, носител на награда „Пулицър“. Известен е с разобличаването на клането в Ми Лай във Виетнам през 1968 г., както и зверствата в затвора Абу Гариб в Ирак. Снимка: Wikimedia Commons

Само часове след бомбардировката на 4 април световните медии бяха заляти с фотографии и видеа от мястото на атаката Хан Шейхун. Снимките на загинали и умиращи жертви, за които се твърди, че страдат от симптоми на отравяне с нервно-паралитичен газ, бяха качени в социалните мрежи от местни активисти – включително „Белите каски”, за които се знае, че имат близки отношения със сирийската опозиция.

Произходът на снимките още не бе изяснен и мястото не бе инспектирано от международни наблюдатели, но моментално по света бе прието, че става въпрос за умишлено използване на нервно-паралитичен газ зарин, което е било разрешено от сирийския президент Башар Асад. Това предположение бе прието безкритично и от Тръмп, който часове след атаката излезе с обръщение, в което заяви, че „ужасните действия на Асад” са последствие от „слабостта и нерешителността” на администрацията на Обама в реакцията им на това, което по думите му са предишни случаи на използване на химически оръжия от Сирия.

За ужас на много старши членове на екипа му по национална сигурност, Тръмп е останал непоклатим през следващите 48 часа на интензивни брифинги и дискусии. В серия от интервюта научих, че е имало тотално разминаване между президента и много от неговите военни съветници и представители на разузнаването, както и с офицерите на терен в региона, които са имали напълно различно разбиране за естеството на атаката в Хан Шейхун. Бяха ми представени доказателства за този разрив под формата на стенограми на разговори, проведени веднага след сирийската атака на 4 април.

В установения процес за избягване на конфликти, офицери от САЩ и Русия рутинно си предоставят взаимно подробни данни за плановете на бойните полети и координатите на целите, за да подсигурят, че няма риск от случаен сблъсък (руснаците говорят и от името на сирийските военни). Тези данни биват предоставяни ежедневно на щатските разузнавателни самолети AWACS, които следят въздушното пространство. Успехът и важността на процеса по избягване на конфликти се подчертават от това, че досега не е имало сблъсък, или дори близко разминаване между свръхзвуковите военни самолети на Русия, Сирия и водената от САЩ коалиция.

Представителите на руските и сирийските ВВС са предоставили детайлите за планирания маршрут до и от Хан Шейхун на 4 април директно, на английски език, и на дежурните щатски офицери на борда на самолета AWACS, патрулиращ близо до турската граница.

Според предоставените на американците данни, целта на сирийския удар в Хан Шейхун е била описана като двуетажна бетонна сграда в северната част на града. Според данните на руското разузнаване, които са споделяни когато е нужно със Сирия и САЩ като част от съвместната борба с джихадистки групи, в тази сграда е трябвало да се състои среща на високопоставени джихадистки лидери, включително на групировката „Ахрар аш Шам” и местните представители на „Ал Кайда”, известни допреди време като „Фронт ан Нусра”. Малко преди това двете групировки, които контролират града и околностите му, са обединили силите си след междуособиците от предишните месеци. Руското разузнаване описва сградата като команден център, като на първия ѝ етаж са разположени търговски обекти. В близост е имало и други важни магазини, включително такива за платове и електроника.

„Бунтовниците контролират населението и разпределението на жизненоважни стоки като храна, вода, олио, газ, торове и инсектициди за земеделие”, коментира старши съветник от американската разузнавателна общност, който е заемал висши позиции в Министерство на отбраната и Централната разузнавателна агенция.

Мазето на сградата е било използвано за склад за ракети, оръжия и други муниции, както и за продукти, които да бъдат разпределяни сред местната общност – включително лекарства и базирани на хлор дезинфектанти, използвани за почистване на трупове. Регионалният щаб, в който е проведена срещата, се е намирал на горния етаж. „Това бе отдавна установено място за срещи. Действащо от дълго време съоръжение, в което е трябвало да има охрана, оръжия, средства за комуникации, както и център за съхранение на данни и карти”, коментира съветникът по сигурността.

За да потвърдят разузнавателните си данни, руснаците са разположили дрон над региона, за да следят комуникациите и да установят модела на поведение на използващите сградата. Целта е била да се следи кой влиза и излиза и кога се внасят и изнасят оръжия.

Една от причините руснаците да уведомят Вашингтон за намерението да атакуват тази цел е била да се гарантира, че евентуални агенти или информатори на ЦРУ сред джихадистките лидери са предупредени да не присъстват на срещата. Беше ми казано, че руснаците са предоставили информацията директно на ЦРУ. „Те играеха играта правилно”, отбелязва източник от разузнавателната общност.

Руското разузнаване е посочвало, че срещата на джихадистите идва в момент на силен натиск върху бунтовниците. Предполага се, че „Ахрар аш Шам” и „Ан Нусра” отчаяно са търсили пътя си напред в новия политически климат. В последните дни на март Тръмп и двама от ключовите му помощници – държавният секретар Рекс Тилерсон и посланикът в ООН Ники Хейли – направиха изявления, които сочеха, че както тогава отбеляза New York Times „Белият дом е изоставил целта си да притиска Асад да остави властта, с което рязко се разграничава от политиката на администрацията на Обама в Близкия Изток за предишните над пет години”. Говорителят на президентството Шон Спенсър заяви по време на пресконференция на 31 март, че „има политическа реалност, която трябва да приемем”, с което загатна, че Асад никъде няма да ходи.

Доналд Тръмп и някои от най-близките му съветници по време на срещата в Мар-а-Лаго на 6 април. Снимка: welt.de

Представителите на руското и сирийско разузнаване, координиращи операциите с американското командване, са дали да се разбере, че планираният удар срещу Хан Шейхун е специален заради важността на целите. „Мисията не беше обикновена, това беше подчертана с червено промяна в графика”, отбелязва съветникът по сигурността. „Всеки оперативен офицер в региона – в армията, флота, ВВС, ЦРУ и Службата по национална сигурност – е трябвало да е наясно, че става нещо. Руснаците дадоха на сирийските ВВС бомба с активно насочване, което е рядкост. Те са доста стиснати с бомбите с насочване и рядко ги споделят със сирийските ВВС. Освен това сирийците възложиха мисията на най-добрата си двойка пилоти”, добавя той. Подробното разузнаване за целите, предоставено от руснаците, е получило възможно най-високата оценка за достоверност в щатската разузнавателна общност.

Съвместният команден щаб на коалицията е издал указ, който дава инструкции за отношенията между американските и руски сили, опериращи в Сирия. „В документа се казва какво е разрешено да правят военните. Ние нямаме съвместен контрол на операциите с руснаците. Не правим съвместни операции с тях, нито предприемаме действия за директна подкрепа на някоя от техните операции. Координацията обаче е разрешена. Държим се едни други в течение в рамките на взаимната размяна на разузнавателна информация. Ако получим актуална информация, която може да помогне за техните мисии, това е координация. Руснаците правят същото за нас. Ако получим данни за команден щаб, правим каквото можем, за да им помогнем да действат по въпроса”, заявява съветникът.

Той също така е категоричен, че не е имало атака с химическо оръжия. „Това е измислица. Ако имаше такова нещо, всеки участващ в транспорта и зареждането на оръжието – което трябва да е прикрито като конвенционална бомба – би носил специални костюми за химическа защита в случай на теч. Без такова оборудване има много малка вероятност от оцеляване при такъв случай. Военният зарин съдържа добавки, които го правят още по-токсичен и смъртоносен. Всяка доза е направена за да бъде максимално смъртоносна. Този газ няма мирис, невидим е и смъртта може да дойде в рамките на минута. Няма облак, който да видиш. Защо да произвеждаш оръжие, от което можеш да избягаш?”, разяснява още той.

Целта е ударена в 6:55 ч. сутринта на 4 април, когато във Вашингтон наближава полунощ. Оценката на щетите, направена от щатските военни по-късно заключава, че 250 килограмовата сирийска бомба е предизвикала серия от вторични взривове, които може да са генерирали токсичните облаци, които започват да се разпространяват в града. Те може да са формирани от торовете, дезинфектантите и други стоки, намиращи се в подземието на сградата. Сутрин парите се разсейват по-трудно, което допълнително е усилило ефекта.

Според оценките на разузнаването, цитирани от съветника, самият удар е убил до четирима джихадистки лидери, както и неизвестен брой шофьори и други помощници. Няма потвърдени данни за общия брой на цивилните, убити от отровните облаци, макар че опозиционни активисти заявяват, че има над 80 жертви, а медии като CNN са съобщавали и за 92 мъртви.

Екип на „Лекари без граници”, който е третирал жертви от Хан Шейхун в клиника на около 100 км. на Север от града, заявяват, че „осем пациенти са показали симптоми като свити зеници, мускулни спазми и неволна дефекация, които съответстват на излагане на невротоксичен агент като газ зарин или подобни съединения”. „Лекари без граници” са посетили и други болници, в които се лекуват жертви от града и са установили, че пациентите „миришат на белина, което подсказва, че са били изложени на хлор”.

С други думи доказателствата сочат, че е имало повече от един химикал, отговорен за наблюдаваните симптоми. Това не би могло да се случи, ако (както опозиционните активисти настояват) сирийските ВВС са хвърлили бомба със зарин. Подобна бомба не би имала ударната и запалителна сила, която да предизвика вторични експлозии. Обхватът на симптомите обаче съответства на освобождаването във въздуха на смес от химикали, включително хлор и органофосфати, използвани в много торове, които могат да предизвикат невротоксични ефекти, подобни на тези на зарина.

В часовете след атаката интернет се развихря, ужасяващи снимки на жертви наводняват телевизионните канали и YouTube. От щатското разузнаване е поискано да установи какво се е случило. Сред късчетата получена информация е прихваната от един от съюзниците на САЩ сирийска комуникация отпреди атаката. Прихванатото съобщение, което има особено силен ефект върху някои от помощниците на Тръмп, не споменава нервно-паралитичен газ или зарин, но включва цитат от сирийски генерал, обсъждащ „специално” оръжие, за чието използване е нужен висококвалифициран пилот. Това е препратка към предоставената от Русия бомба с вградена система за насочване – нещо, което хората в разузнавателната общност разбират, но много от неопитните помощници и роднини на Тръмп вероятно не.

„Ако вече си решил, че това е газова атака, тогава неизбежно ще разчетеш говоренето за специално оръжие като включващо заринова бомба”, заявява съветникът. „Планирали ли са сирийците атаката над Хан Шейхун? Абсолютно. Имаме ли прихванати съобщения, които да го докажат? Абсолютно. Планирали ли са да използват зарин? Не. Но президентът не каза „имаме проблем, нека видим за какво става въпрос”. Той просто искаше да избомби Сирия”, добавя той.

На следващия ден в ООН посланик Хейли създаде медийна сензация, като показа снимки на мъртъвци и обвини Русия в съучастничество. „Колко деца трябва да умрат, преди Русия да се загрижи?” попита тя. Телевизия NBC, в един от типичните за този ден репортажи, цитира официални лица, потвърждаващи, че е бил използван газ, както и Хейли, която свърза атаката директно със сирийския президент Асад. „Знаем, че вчерашната атака е ново дъно дори за варварския режим на Асад”, заяви тя пред телевизията.

Има голяма ирония в прибързаността, с която посланик Хейли и други във Вашингтон обвиниха Сирия и критикуваха Русия за подкрепата ѝ за Дамаск, който отрича в Хан Шейхун да е използван газ. „Това, което не хрумва на повечето американци е, че ако имаше сирийска атака с газ, разрешена от Башар, руснаците щяха да са десет пъти по разочаровани от който и да е на Запад. Руската стратегия срещу ИДИЛ, която включва сътрудничество с американците, би била разрушена, а Башар би бил отговорен за вбесяването на Русия, която би имало неизвестни последици за него. Башар да направи това? Когато е на прага да спечели войната? Шегувате ли се?”, коментира съветникът.

При атаката над сирийската база са унищожени само неоперативни самолети. Снимка: http://colonelcassad.livejournal.com/

Тръмп, който постоянно гледа новините по телевизията, заяви по време на среша с йорданския крал, че случилото се е „ужасно, ужасно” и „огромно оскърбление за човечеството”. Попитан дали неговата администрация ще промени политиката си спрямо правителството на Асад, той казва „Ще видите”. На последвалата пресконференция с крал Абдула той намекна какъв ще е отговорът: „Когато убиваш невинни деца, невинни бебета – малки бебета – с химически газ, който е толкова смъртоносен… това преминава много, много граници, минава далеч отвъд червената линия… Тази атака над деца вчера имаше голям ефект върху мен. Голям ефект… Много, много е възможно… моето отношение към Сирия и Асад да се е променило значително”.

Само часове, след като е видял снимките, Тръмп е дал инструкции да се планира ответен удар срещу Сирия. „Той е направил това преди да е говорил с когото и да е. Хората, планиращи отговора, са запитали ЦРУ и военното разузнаване дали Сирия има зарин, складиран в близко летище или някъде в региона. Сирийските военни е трябвало да разполагат с газа някъде наблизо, за да могат да го използват за бомбардировка. Отговорът е бил, че нямаме доказателства, че Сирия разполага със зарин или го е използвала. ЦРУ също така им е заявило, че не е имало доставка на зарин на летище Шейрат, от което излита сирийския бомбрадировач Су-24 на 4 април, както и че Асад няма мотив да извърши политическо самоубийство”, разказва съветникът. Всички замесени, вероятно с изключение на президента, също така са наясно, че висококвалифициран екип на ООН е прекарал повече от година в Сирия след предполагаемата атака със зарин през 2013 г., за да премахне всички запаси от химически оръжия на страната.

На този етап плановиците по националната сигурност на президента са били сериозно разтревожени. „Никой не знаеше какъв е произхода на фотографиите. Не знаехме кои са децата и как са пострадали. Заринът всъщност е много лесен за засичане, защото прониква в боята. Нужна беше само проба от боя от мястото. Знаехме, че е имало токсичен облак, от който са пострадали хора. Но не можеш от това да скочиш до заключението, че Асад е скрил зарин от ООН, защото е искал да го използва в Хан Шейхун”, заявява съветникът.

Разузнаването е заявило ясно, че сирийският Су-24 е използвал конвенционално оръжие при атаката – не е имало химическа бойна глава. Въпреки това е било невъзможно за експертите да убедят президента в това, след като той си е наумил друго. „Президентът видя снимките на отровени малки момиченца и каза, че това е зверство на Асад. Това е типично за човешката природа. Приемаш заключението, което искаш. Разузнавателните анализатори не спорят с президента. Те няма да му кажат „ако интерпретирате данните по този начин, напускам”, заявява съветникът.

Съветниците по националната сигурност са разбирали добре дилемата, пред която са изправени. Тръмп е искал да отговори на „оскърблението към човечеството”, извършено от Сирия, и не е искал да бъде разубеден. Те е трябвало да се разправят с човек, за когото не смятат, че е лош или глупав, но който е изключително ограничен, когато става въпрос за вземане на решения по отношение на националната сигурност. „Всеки близък до него знае за склонността му да действа необмислено, когато не е запознат с фактите. Той не чете нищо и няма истински познания за историята. Той иска вербални брифинги и снимки. Той обича да поема рискове. Той може да поеме последствията от лошо решение в света на бизнеса – тогава просто ще загуби пари. Но в нашия свят хора ще загубят живота си и ще има дългосрочни щети за националната сигурност, ако предположенията му са грешни. На Тръмп му бе казано, че няма доказателства за участие на Сирия в химическа атака, и въпреки това той каза: Направете го”, обяснява съветникът.

На 6 април Тръмп свиква среща на официални лица по националната сигурност в своята резиденция Мар-а-Лаго във Флорида. Тази среша не е била с цел да се реши какво да се прави, а как да се направи най-добре. Или както някои са искали – как да се направи най-малкото и Тръмп да остане щастлив. „Шефът знаеше преди срещата, че те не разполагат с разузнавателни данни, но това не бе проблем. Срещата беше за да им каже „ето какво ще направя”, след което да чуе какви са опциите”, разказва съветникът.

Наличните разузнавателни данни не са били от значение. Човекът с най-голям опит на срещата е министърът на отбраната Джеймс Матис, пенсиониран генерал от морската пехота, който е уважаван от президента, но вероятно знае колко бързо може да изчезне това уважение. Майк Помпео, директорът на ЦРУ, което последователно е докладвало, че няма доказателство за сирийска химическа бомба, не е присъствал. Държавният секретар Рекс Тилерсон получава адмирации за желанието си да работи дълги часове и да чете внимателно дипломатически телеграми доклади, но той знае много малко за воденето на война и организирането на бомбени удари.

Присъстващите на срещата са действали на сляпо, казва съветникът. „Президентът бе емоционално подтикнат от бедствието и е искал да чуе какви са възможностите за действие. Получил е четири опции, подредени по екстремност. Първата е била да не се прави нищо. Всички на срещата са разбирали, че това не е достатъчно. Втората възможност е представлявала пляскане през ръцете – да се бомбардира летище в Сирия, но чак след като се предупредят руснаците, а чрез тях и сирийците, за да се избегнат твърде много жертви. Някои от присъстващите са нарекли това „опция горила”. САЩ ще изръмжи и ще се бие в гърдите, за да предизвика страх и да демонстрира решителност, но ще причини малко значителни щети.

Третата възможност е била да се приложи планът за удари, представен на Обама през 2013 г., който в крайна сметка бившият президент решава да не изпълни. В този план се предвиждат масови бомбардировки на главните сирийски летища и командни центрове с използване на самолети B1 и B52, излитащи от базите си в САЩ. Последната опция е „обезглавяване” – премахване на Асад чрез бомбардиране на президентския дворец в Дамаск, както и цялата му командна мрежа, включително всички подземни бункери, в които той би могъл да се оттегли при криза.

„Тръмп веднага е отхвърлил първата възможност”, казва старшият съветник, според когото убийството на Асад също не е било обмисляно. „Той обаче по същество е заявил: Вие сте военните и аз искам военни действия”. Президентът също така първоначално се е противопоставял на идеята руснаците да бъдат предупредени преди удара, но неохотно го е приел. „Дадохме му възможност, която представлява златната среда – не твърде гореща, не твърде студена, точно колкото трябва”, казва съветникът.

По време на дискусиите в Мар-а-Лаго е имало странни моменти. Тилерсон се е чудил защо просто не бъдат пратени бомбардировачи Б52, които да унищожат военновъздушната база. Обяснено му е, че тези самолети са много уязвими от ракети земя-въздух и използването им би изисквало прикриващ огън, който може да доведе до смъртта на руснаци. Тогава Тилерсон е попитал „какво е това?”. Военните са му разяснили, че трябва да бъдат унищожени позициите на противовъздушната отбрана по маршрута на Б52, които са поддържани от руснаци, което би създало много по-трудна ситуация. „Урокът от това е – да благодарим на Бога за военните на срещата. Те са направили каквото е по силите им, след като са били изправени пред вече взето решение”, заявява съветникът.

Два щатски разрушителя в Средиземно море изстрелват общо 59 крилати ракети „Томахоук” към сирийската военновъздушна база, намираща се в близост до контролирания от правителството град Хомс. Ударът е толкова успешен, колкото се е надявало, поне от гледна точка на причиняването на минимални щети. Ракетите са оборудвани с леки бойни глави – около 100 кг. от експлозива HBX, който е модерната военна версия на динамита.

Резервоарите за горивно на летището, които са първостепенна цел на удара, са унищожени, което е предизвикало големи пожари и облаци дим, които са пречели на насочващите системи на следващите ракети. До 24 крилати ракети пропускат целта си и само няколко удрят хангарите и унищожават девет сирийски самолета – много по-малко, отколкото твърди администрацията на Тръмп. Според източниците ми никой от тези девет изтребителя не е бил оперативен – били са повредени самолети, каквито военните наричат „кралици на хангара”. „Те бяха жертвани агнета”, казва старшият съветник. Голяма част от важния персонал и оперативните изтребители са били преместени в близки бази часове преди атаката. Двете писти и площадките, повредени от атаката, са били ремонтирани за около осем часа. В крайна сметка атаката  била малко повече от скъпо шоу с фойерверки.

„Това бе шоу на Тръмп от началото до края. Няколко от старшите съветници по национална сигурност разглеждат мисията като минимализиране на ефекта от лошо президентско решение, което са задължени да изпълнят. Но не мисля, че тези хора ще позволят да бъдат вкарани в такава лоша ситуация отново. Ако Тръмп бе избрал третата опция, може би някои хора щяха да подадат оставки”, казва съветникът.

След срещата в Мар-а-Лаго Тръмп направи изявление, в което обвини Асад, че използва газ, за да отнеме живота на „безпомощни мъже, жени и деца”. „Това е бавна и мъчителна смърт за толкова много хора… Никое божие дете не трябва да страда толкова ужасно”, заяви той. Следващите няколко дни бяха най-успешните му като президент. Американците се обединиха около своя главнокомандващ, както винаги правят по време на война.

Тръмп, който по време на кампанията се представяше като човек, който би търсил мир с Асад, бомбардира Сирия 11 седмици след като встъпи в длъжност, и бе възхваляван за това едновременно от републиканците, демократите и медиите. Един изявен телевизионен водещ, Браян Уилямс от MSNBC, използва многократно думата „красота”, за да опише кадрите от изстрелването на ракетите „Томахоук”. В ефира на CNN коментаторът Фарийд Закария заяви: „Смятам, че Доналд Тръмп вече стана президент на Съединените щати”. Преглед на 100-те най-големи вестника в САЩ показва, че 39 от тях са публикували редакционни коментари, подкрепящи бомбардировката, включително New York Times, Washington Post и Wall Street Journal.

Пет дни по-късно администрацията на Тръмп събира националните медии за закрит брифинг относно сирийската операция, проведен от висше официално лице от Белия дом, което не е трябвало да бъде публично упоменато. Главният мотив в брифинга е това, че разгорещеното и упорито отричане от страна на Русия, че е имало използване на какъвто и да е газ при атаката в Хан Шейхун, представлява лъжа, защото президентът Тръмп е казал, че е бил използван зарин. Това твърдение, което не е било оспорено от никой от присъстващите репортери, става основа за серия от други критики:

  • Администрацията на Тръмп продължава да поддържа лъжата за използването на зарин от Сирия, която води до широко убеждение сред американските медии и общество, че Русия е решила да се намеси в кампания за дезинформация и прикриване в полза на Сирия.
  • Руските военни сили са разположени заедно със сирийските на летище Шайрат (както са и в цяла Сирия), което повишава вероятността, че Русия е имала информация за решението на Сирия да използва зарин и не е направила нищо, за да спре това.
  • Използването на зарин от сирийците и защитаването им от страна на Русия показва, че вероятно Сирия е укрила запаси от отровен газ от екипа на ООН, който е прекара голяма част от 2014 г. в инспекции и премахване на всички декларирани химически оръжия от 12 сирийски военни депа. Това стана съгласно споразумението между администрацията на Обама и Русия след недоказаната сирийска газова атака срещу контролирано от бунтовниците предградие на Дамаск през 2013 г.

Водещият брифинга, за своя чест, внимателно използва думи като „мисля”, „предполагам” и „вярвам” поне 10 пъти по време на половинчасовото събитие. Той обаче също така заявява, че брифингът се основава на данните, които са били разсекретени от „колегите в разузнавателната общност”. Това, което не се казва на брифинга, и което много от присъстващите вероятно не знаят е, че много от все от засекретената информация на разузнаването сочи, че Сирия не е използвала зарин при атаката на 4 април.

Мейнстрийм пресата отговаря точно по начина, по който се надява Белия дом: материали, атакуващи предполагаемото руско прикриване на използването на зарин от Сирия доминират новините, като много медии игнорират предупрежденията против категорични заключения на водещия брифинга. В медиите се носи усещане за подновяване на Студената война. Един от водещите вестници в САЩ New York Times например сложи следното заглавие: „Белият дом обвинява Русия в прикриване на сирийската газова атака”. В статията се отбелязва отричането от страна на Русия, но това, което по време на брифинга в Белия дом е представено като „разсекретена информация” се е превърнало в „разсекретен доклад на разузнаването”. Всъщност  няма официален доклад на разузнаването, който да твърди, че Сирия е използвала зарин, а само „обобщение на базата на разсекретена информация за атаката”, както е представено по време на брифинга.

Кризата мина на заден план към края на април, като Русия, Сирия и САЩ останаха фокусирани върху унищожаването на ИДИЛ и милициите, свързани с „Ал Кайда”. Някой от вътрешните хора, работили по тази криза обаче продължават да таят опасения. „Салафитите и джихадистите получиха всичко, което искаха от раздутата им маневра със сирийския отровен газ”, заявява един висш съветник от разузнавателната общност. „Проблемът е какво ще стане при друга атака под фалшив флаг, приписвана на омразната Сирия? Тръмп вдигна летвата и се притисна сам в ъгъла с решението да бомбардира. И не си мислете, че тези типове не планират следващата фалшива атака. Тръмп няма да има избор, освен да бомбардира отново, и то по-силно. Той е неспособен да каже, че е направил грешка”, добавя той.

Белият дом не е отговорил на конкретните въпроси относно бомбардировките на Хан Шейхун и летище Шайрат, които са им пратени на 15 юни от автора.

 

Оставете коментар