„Радио България” отказва да се предаде (фотогалерия)

Протест пред БНР срещу намерението на генералния директор на обществената медия Александър Велев да закрие предаванията за чужбина сложи началото на серия от действия в защита на радиото, представящо страната ни пред света. На 14 юни, сряда, от 13 ч., ще е вторият протестен ден

Част от протестиращите при старта на протестните действия срещу плановете за закриване на "Радио България" на 13 юни пред БНР
Част от протестиращите при старта на протестните действия срещу плановете за закриване на „Радио България“ на 13 юни пред БНР

Надписи на различни езици „Аз съм Радио България”, а така също „Директорите си отиват, Радио България остава” и „Мандатите свършват, Радио България – не!” държаха участниците в първия протест в защита на предаванията на албански, гръцки, испански, немски, френски, сръбски и на български за диаспората в чужбина, които генералният директор на БНР Александър Велев иска да спре. Акцията събра на 13 юни от 12.30 ч. пред сградата на общественото радио десетки журналисти, граждани, радиослушатели. Така те стартираха серия от протестни действия, които ще продължат всеки ден, докато не се предизвика широк обществен и професионален дебат за съдбата на „Радио България”.

В предварително разпратено до медиите съобщение за протеста колегията на „Радио България” припомня отново, че става дума за

уникална медия, започнала да предава за чужбина още през 1936 г.

и представяща образа на България пред света, което е и елемент от външната политика на страната ни. В съобщението се посочва още:

„Смятаме, че развитието на „Радио България” и мястото на тази структура в системата на БНР трябва да бъдат обсъдени задълбочено и публично, с участието на широк кръг институции и експерти, преди да се пристъпва към каквито и да е действия. За нас е от съществено значение ръководството на БНР да даде изчерпателни, убедителни и аргументирани отговори поне на следните въпроси:

–         Какви проучвания, анализи и разчети са довели УС на БНР до идеята да ликвидира „Радио България”?

–         Каква е икономическата обосновка на решението да бъдат закрити повечето езикови редакции?

–         Как БНР ще изпълнява в бъдеще чл. 49 (1) от Закона за радиото и телевизията, който гласи: „Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.“

Протестът на колегията има пълната подкрепа на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, Асоциацията на журналистите франкофони в България и Фондация „Европа и светът”. Това са съюзите и организациите, които застанаха твърдо в защита на „Радио България” чрез отворено писмо, разпратено до 15 водещи държавни, обществени и синдикални структури. Сред участниците в протеста пред БНР бяха и повечето от ръководителите на тази съюзи и организации.

С протестиращите бяха също ярки имена от българския радиоефир като Силвия Великова и Петър Волгин, както и други колеги от програмите „Хоризонт” и „Христо Ботев” на БНР.

Докато вървеше протестната проява,

от Европейския парламент в Страсбург дойде окуражаващата новина,

че на състоялото се там заседание на българските евродепутати от ВСИЧКИ партийни групи е било прието предложението на евродепутата Георги Пирински за следното становище: „Съдбата на „Радио България” да бъде решена едва след широко и ПУБЛИЧНО обсъждане с участието на творчески съюзи, синдикати, граждански движения и професионални организации в комисиите по външна политика и по култура и медии в Народното събрание, като осъществяването на решенията да става под щателния мониторинг на СЕМ и на споменатите парламентарни комисии.“

За 15 юни, четвъртък, парламентарната комисия по културата и медиите е поканила генералния директор на БНР Александър Велев и членовете на Съвета за електронни медии, за да бъде обсъден казусът с „Радио България”.

Протестът пред БНР беше отразен от четири телевизии, от самото БНР, както и от редица други медии. Интервютата по казуса се редуваха сред колегията от „Радио България” с оживени разговори и спомени за ярки моменти от дългогодишната история на радиото, свидетелстващи за неговата важна обществена роля. Бяха припомнени емблематични епизоди.

Например, за

децата от селско училище в перуанските Анди,

които по инициатива на учителя си стават верни слушатели на испанските емисии на „Радио България”, когато то още излъчваше на къси вълни. Именно чрез неговите програми тези деца опознават не само България, но и широтата на света. Когато през 2008 г. българският президент Георги Първанов замина за Перу, за да участва в провеждаща се там среща на върха ЕС-Латинска Америка, с президентския самолет потеглиха и кашони, подготвени от „Радио България” за децата от училището в Андите – пълни с тетрадки, моливи и химикалки…

Или друга емблематична история – с освобождаването през 2007-ма на българските медици в Либия, за което толкова помогна тогавашната първа дама на Франция Сесилия Саркози. През 2014 г.

Сесилия Атиа (вече бивша Саркози) пристигна в България,

като гостуването ѝ беше осъществено със съдействието на Мария Димитрова-Пишо от Френска редакция на „Радио България”. Гостенката даде съвместна пресконференция заедно с медицинските сестри, която бе организирана именно от „Радио България” в БНР. И това се превърна в събитие не само у нас, но и за много европейски медии.

Сесилия Атиа, бивша Саркози, заедно с медицинските сестри на пресконеференция в БНР през 2014 г. Тя дойде в България благодарение на усилията на Мария Димитрова-Пишо от Френска редакция на "Радио България". Снимка: архив
Сесилия Атиа, бивша Саркози, заедно с медицинските сестри на пресконеференция в БНР през 2014 г. Тя дойде в България благодарение на усилията на Мария Димитрова-Пишо от Френска редакция на „Радио България“. Снимка: архив

А Мария Димитрова-Пишо, която е и председателка на Асоциацията на журналистите франкофони в България, бе удостоена със специална грамота от тогавашното ръководство на БНР  за популяризирането на БНР и на „Радио България“. Впрочем, и по онова време освен с тази грамота, радиоръководството с нищо не се опита да развие и подкрепи „Радио България“, а напротив – също го орязваше и притискаше. Идеята на Александър Велев направо да го закрие е продължение на тази линия.

Мария Димитрова-Пишо получи специална грамота за популяризирането на БНР и "Радио България" от тогавашното радиоръководство покрай гостуването на Сесилия. Днес Френска редакция е сред закриваните. Снимка: БНР
Мария Димитрова-Пишо получи специална грамота за популяризирането на БНР и „Радио България“ от тогавашното радиоръководство покрай гостуването на Сесилия. Днес Френска редакция е сред закриваните. Снимка: БНР

Още стотици уникални случаи и истории, свързани с различни краища на света и с мостовете им към страната ни, са вплетени в 81-годишната траектория на „Радио България”, която сега може да бъде прекъсната от субективно и необосновано решение.

Ето няколко мнения от участници в протеста в защита на „Радио България”:

Атанас Ценов, председател на дружеството на СБЖ в „Радио България”:

„Александър Велев си е направил калкулацията, че ще сплаши хората, работещи в „Радио България” и повечето ще се съгласят да разтрогнат трудовите си договори, подмамени от обещания за 6 заплати като компенсации. Казва им се, или поне така се говори из коридорите, че така и така ще бъдат съкратени, но ако не напуснат доброволно сега, после ще вземат само една заплата, по друг член.

Ако Велев не бъде спрян категорично в близките два-три дни и този процес не бъде прекратен, „Радио България” ще бъде унищожено. Дори той да бъде принуден да преосмисли решението си, ако междувременно останат само 15 души в нашите редакции, които не са се подлъгали по 6-те заплати, как те ще поддържат предавания на 10 езика плюс централна редакция, която да подава текстове?

Атанас Ценов, председател на дружеството на СБЖ в "Радио България"
Атанас Ценов, председател на дружеството на СБЖ в „Радио България“

Всъщност Велев категорично не е готов за диалог. Ние, синдикатите, имахме вчера с него една среща с предложението той да стопира този процес на разграждане на „Радио България”, поне докато не е сключен новият колективен трудов договор в БНР. Той отказа.

Надяваме се нашето становище и аргументите ни, че „Радио България” трябва да бъде запазено, да бъдат чути и от комисията по културата и медиите в Народното събрание, която ще заседава в четвъртък, на 15 юни. Вярваме, че наши представители ще бъдат поканени там, защото все пак ние сме страна в този спор. А от другата страна вече са поднесени много неистини и откровени дезинформации.

Генералният директор заяви многократно, че откакто е поел ръководството на БНР, постоянно наблюдавал работата на „Радио България”. Ами защо не е дал указания нещата да се подобрят, ако е смятал, че нещо куца? Защо само се изсмукваше кръвта на „Радио България”? Ако някой при нас се пенсионира, закрива се бройката. Не се повишават заплатите, както на останалите колеги. Не се раздават премии, намаляват се хонорарите. Изобщо политиката беше деструктивна. А сега излиза, че понеже не била ефктивна структурата, трябва да бъде закрита. Е по-голяма демагогия от това не съм виждал!”

Пенка Велева, ръководител на екипа в Гръцка редакция на „Радио България”:

„Държа да кажа, че всички от „Радио България” го приемаме като кауза. Ако има някакви претенции към нас, че сме поостарели, в предпенсонна вързаст или просто сме хора с повече опит, нека да се поканят млади хора, нека да се обявят конкурси, нека да ги обучим. Но в никакъв случай „Радио България” не бива да се губи като кауза.

Много са слушателите от чужбина, които са разчитали на нашите предавания, на един достоверен източник като общественото ни радио, за да научат истината за България. Е, вече няма предавания. Но има интернет, качваме звукови файлове на езиковите сайтове – това е трибуна, която може много да се развива. Но и оттам ни взеха думата, въпреки че интернет е едно свободно пространство…

Доста хора сега напускат, обезверени, защото смятат, че каузата се съсипва. Но има и такива, които оставаме, именно защото смятаме, че каузата трябва да продължи. Това е много е важно за лицето на България пред света и още по-важно, особено в последните години, за националната ни сигурност. Защото националната сигурност не се състои само в оръжия и в заседания на комитети. Тя е и в работата със словото, което е най-важното според мен.

Генералният директор често дава примера със срабското радио, което спря излъчванията си на чужд езици, но останалите съседни страни напротив – разширяват програмите си за чужбина. Така е и в гръцкото радио, и в румънското, и в турското. Защото искат да са фактор на Балканите. А България нима вече не иска?!”

Борил Караиванов, създател на първия сайт на БНР (2004 г.) и сега на сайта „Да спасим радио България”:

„Доверието! Това е думата, която самият Александър Велев е хвърлил, още когато е бил избран начело на БНР. Доверието в онази радиопродукция, която предлага общественото радио, включително и неговата структура „Радио България”, представяща страната ни пред света. Ето това доверие, спечелено през тези 81 години, откакто има български радиопредавания за чужбина, е най-големият аргумент, заради който „Радио България” трябва да бъде съхранено и развито”.

Даниела Константинова, председател на редколегията на „Радио България”:

„Диалогът с ръководството на БНР относно съдбата на „Радио България” е абсолютно необходим, но засега не мога да кажа дали имаме шанс да го осъществим. Онова, което правим, е да ангажираме повече хора с каузата за запазване и развиване на „Радио България”.

Стремим се да намерим повече отзвук в медиите, тъй като ние правим радиопродукция за чужбина и в България нас ни познават много малко, не разбират нашата цел. Подозираме, че някои ръководства в БНР също не пазбират нашата цел… Затова смятаме, че обществото, данъкоплатците имат право да научат повече за нас.

Същевременно осъществяваме парелелен диалог с институциите, които имат отношение към тази тематика – определени комисии в Народното събрание, президентството, външно министерство, Европейския парламент. Целта е да имаме по-широка дискусия по този проблем.

Даниела Константинова, председател на редколегията на "Радио България", обясни пред медиите неговата уникална роля
Даниела Константинова, председател на редколегията на „Радио България“, обясни пред медиите неговата уникална роля

Не, че сме големи оптимисти, но това е важно, за да покажем на хората, че когато се правят такива промени, не трябва да става така, както сега. Трябва да има стратегическо мислене, в случая свързано с външната политика на страната.

Защото, като закрием, примерно, Испанска редакция, какво казваме на света? Че Испания, Мексико, Аржентина и още толкова други страни в света, които говорят испански, за нас нямат значение… Това ли е посланието на България към света?

Ние не искаме да е така. Искаме да има дискусия и ако е необходима реформа, тя да е обоснована, аргументирана. А не години наред да се остави нещо работещо да се самозакрие с непрекъснато съкращаване на хора и на съдържание.

Считаме, че структурата е била замислена добре още през 1936 г. Целта ѝ е да създава автономно съдържание, специално таргетирано, насочено към чужбина, включително и към българската диаспора. Защото тази диаспора има сложна структура с най-различни вътрешни групи с различни психографски профили. И тя не може тя да получава идентична информация с тази, което нашите високопрофесионални колеги от „Хоризонт” или „Хресто Ботев” създават за българската аудитория.

БНР е повевече от радио, това е една мета-медия, институция, която освен чисто журналистическите функции има и обществени. Ние сме звеното, което може да лобира пред институциите за интересите на нашата аудитория сред българска диаспора. И когато българската редакция на „Радио България” имаше достатъчно персонал, действително се процедираше така. Подкрепяни бяха каузите на българите в чужбина.

Така че ние имаме какво да дадем, но това трябва добре да се разбира и дискусията да покаже добър механизъм за реформа на една уникална за БНР и България институция”.

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ:

„Съюзът на българските журналисти още от първата минута на казуса с „Радио България” подкрепя колегите в стремежа им да го съхранят в интерес на България. За нас това е изключително важно радио. Важно не само за българската журналистика, но и за нашата страна, защото то е съставна част от националната ни политика. Много хора по света са открили за себе си България именно благодарение на програмите на „Радио България”.

Радиото трябва да продължи да съществува и да се развива. Убедена съм, че усилията на колегите, солидарността, която изразяват журналисти и граждани от цяла България – а ние в СБЖ получаваме писма на подкрепа от много журналистически дружества из страната – всичко това ще даде своя резултат.

Снежана Тодорова, председателят на УС на СБЖ, твърдо подкрепи "Радио България"
Снежана Тодорова, председателят на УС на СБЖ, твърдо подкрепи „Радио България“

Тук преди малко говориха и радиослушатели, които подчертаха, че те, като данъкоплатци, които имат своя принос за бюджета на БНР, държат и „Радио България” да продължи своята мисия с представянето на страната ни пред света. Така че се надяваме с подкрепата на разумните хора в България и на представителите на разума в различни институции „Радио България” да бъде съхранено”.

Иван Върбанов, главен секретар на СБЖ:

Тъй като държавата финансира БНР, в субсидията е калкулирана и сума за производството на програмно съдържание на „Радио България”. Не е ли логично и редно тя – държавата, чрез своите институции, да се произнесе по въпроса за функционирането и стратегическите функции на „Радио България” в днешните условия и сложна международна обстановка?

Кой може да отрече, че Радио България е безспорен силен медиен канал за популяризирането на България зад граница, редом с телевизионния сателитен канал – БНТ Свят и региони?

Ясно е, че в българския радиоефир няма аналог като този – да бъдат излъчвани чуждоезикови емисии на 11 езика, които включват оригинално съдържание, насочено към българските общности в чужбина и към аудиторията извън страната, или иначе казано таргетирана комуникация.

В днешната модерна комуникационна среда преносът на съдържание чрез четвъртото измерение интернет на практика е неограничен  по отношение на време, място, аудитория. В същото време сме свидетели и на феномена „Фалшиви новини”. Разбира се, тук можем да добавим интернет троловете, хибридните войни и т.н. – ред негативни и деструктивни комуникационни „явления”, които се разраснаха в глобалната мрежа. И на този фон ролята на традиционните медии и утвърдените медийни брандове са гарант за производството и разпространението на достоверна, обективна и бърза информация.
И защо да не разпространяваме специално подготвена оригинална продукция на много езици, а да прибегнем само до три езикови преводни версии на основната програма на БНР?

Трябва ли реформите да са подчинение на доброто позициониране на БНР във времето? А какво ще сторим, ако се окаже след време, че някои от тези революционни стъпки са били грешка, но всичко е разрушено безвъзвратно?

Радиото не е обикновена медия, а институция! Тя има своите характеристики,  стратегически задачи, влияние! Сред тях са и чуждоезиковите продукции – мост към 3-милионната българска аудитория по света и 11-лентова комуникационна магистрала от България към света и обратно.”

 

Принтиране

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар