Какво има да каже една 13-годишна българска емигрантка на британците за имиграцията?

„Всеки човек търси по-добър живот, хората напускат родината си именно поради тази причина. Голямата част от тях идват с мир, самоотверженост, надежда и мотивация, твърди в своя реч българска ученичка, която от 5 години живее във Великобритания.

Кадър от проевропейска демонстрация в Лондон през юли 2016 година. Източник: Wikimedia Commons

Публикуваме реч за имиграцията на 13-годишната ученичка Антоана Мичева пред учителите и съучениците ѝ във Felpham Community College във Великобритания. Антоана е родена в София, но вече 5 години живее с родителите си на Острова, а речта  ѝ, озаглавена „Имиграцията. Защо Великобритания е толкова разтревожена?“  предизвиква голям интерес и повдига множество въпроси. 

Имиграция. Увеличава се много в последните 20-30 години, води до противоречиви изявления и реакции в медиите всеки ден и представлява една от основните теми за дебат на политиците във Великобритания. Редовно срещаме заглавия като „Трябва да държим имигрантите далеч!“ или пък „Имигрантите взимат нашите работни места“. Няма смисъл да изброявам останалите водещи новини в същия дух.

Думата ми е за стереотипите. Стереотипът е нещо, което се използва несъзнателно, за да определиш мястото на нещо или някого в живота или обществото. Практически е невъзможно да не разчитаме на стереотипи – можем да ги открием навсякъде около нас, те са неизкореними. Въпросът е дали можем да не ги използваме по негативен начин?

Някои от стереотипите по отношение на мигрантите са верни. Да, в търсене на по-добър живот, те напускат родните си места. Но много от тях стават мигранти в резултат от чужди действия. Затова ще се опитам да развенчая някои от основните стереотипи със статистически данни и факти, а не с твърдения, лежащи основно на чувства и емоции.

Едно от нещата, които чувам най-често, е че чужденците напускат своята страна, за да се облагодетелстват от съответната държава, в която отиват – да се възползват от социалната ѝ система, без да работят, или пък да се лекуват безплатно. Но знаете ли, че за имигрантите е 60% по-малко вероятно да получат държавна помощ, данъчен кредит или социално жилище?

Друг стереотип е, че те ще отнемат работните места на местното население. През април тази година Националната статистическа служба публикува изследване, фокусирано върху заетостта и пазара на труда. Данните показват, че работещите хора във Великобритания през 2016 година са били 31,29 милиона души. От тях 28,44 милиона са родени във Великобритания, а само 3,48 милиона – не. Това прави едва 11,1% от работната сила. Знаете ли също така, че според изследванията на работната сила през последните три години, около 15% от новите работни места отиват за квалифицирани имигранти, а 85% – за британски работници?

Третото клише гласи, че имигрантите оказват натиск върху образователната система и здравните услуги. Бих искала да помислите за това само за секунда. Мислите ли, че щяхме да имаме учители по езици без имиграция? Смятате ли, че щеше да има толкова много учебни заведения без имиграция? Смятате ли, че щеше да има толкова лекари от различни страни, които всеки ден спасяват животи, без имиграция?

Всички тези думички – „обезщетения“, „работни места“, „пари“ и „престъпност“ ни заобикалят и завъртат като в торнадо, докато не ни превърнат в христоматиен пример за хора със стереотипно мислене. Трябва да сложим край на това. Тези стереотипи трябва да бъдат изговорени и разрушени от нашето общество.

„Надежда, а не омраза“, Лондон, 2016 година. Източник: Wikimedia Commons

Може би има имигранти, които живеят на социални помощи и безплатно здравеопазване. Може би има такива, които извършват престъпления. Но тези хора не представляват нас, имигрантите, като цяло. Време е тези стереотипи да бъдат разбити, защото напускането на Великобритания на Европейския съюз започна, а следващото поколение в един момент просто няма да знае, че зад клишетата стоят реални, живи хора. Време е тези стереотипи да бъдат разбити, защото когато пазарът на труда отвори врати за работници от Източна и Централна Европа през 2001 година, това се случи в името на щедростта, помощта и по-добрите възможности.

През годините много въпроси, като например сексизмът, расизмът и ксенофобията, бяха поставени на дневен ред, а обществото ни стана по-отворено и обръщащо внимание на проблемите с равноправието. Защо не можем да обърнем внимание и на тези стереотипи, за които говорим днес?

Всеки един човек се опитва да изгради своя живот по-добре и повечето имигранти търсят точно това – те идват с мир, самоотверженост, надежда и мотивация. Много от имигрантите от Източна и Централна Европа пристигат във Великобритания, Германия или САЩ, защото икономиките на техните държави страдат след разпада на Съветския съюз и на Източния блок. Много имигранти от Пакистан, Индия или Китай идват тук заради по-безопасния живот и по-големите възможности. Всички те просто се опитват да продължат напред и да се развиват.

Моят опит като имигрант не винаги е бил особено лесен, подобно на други семейства с много деца, принудени да емигрират. Родителите ми трябваше да започнат от нулата по отношение на работата, защото щеше да им отнеме двойно повече време, ако се бяха опитали да работят по своите професии във Великобритания. Трябва да работят, за да изкарват пари, а същевременно да ходят на училище, за да получат образованието и да отговарят на условията, които се изискват тук. Това важи за всички имигранти.

За мен най-голямата пречка беше езиковата бариера. Когато трябваше да започна училище, всички думи, които знаех, бяха „здравей“, „да“ и „не“. Изучаването на английски език ми костваше много – бях изолирана, изгубих контакт с много приятели, а комуникацията в училище не беше най-силната ми страна. Да се опитваш да научиш езика, докато едновременно с това се превръщаш от дете в тинейджър, може да бъде много объркващо и потискащо. Непрекъснато имах чувството, че не отговарям на очакванията на това общество. Все още се чувствам така. Все още много имигранти се чувстват по този начин, защото има много културни, социални, обществени и икономически стени, които трябва да бъдат преодоляни, а същевременно с това трябва да не забравяш своите корени.

Имах привилегията да бъда третирана като равна, но за съжаление това не важи за всички имигранти. Честно казано, сърцето ми се къса, когато разговарям с някого за имиграцията, а отсреща ми застават стереотипите. И винаги ми казват: това не се отнася лично за теб, говорим като цяло за имигрантите. Бих могла да споря с тези твърдения, но все пак разбирам, че има хора, мислещи по този начин. В моите очи имигранти са някои от най-смелите хора, които съм срещала. Те се отказват от своите мечти, за да се грижат за семейството си в една напълно различна социално-икономическа среда, водени от надежда и себеотрицание. Не е ли това голяма смелост?

И още нещо – нима щяхме да имаме своите хладилници, мебели, телефони и телевизори без имиграцията? Как би оцеляла хранително-вкусовата промишленост без труда на имигрантите и как бихме имали това без тях?

В заключение – стереотипите не винаги са верни. Има много повече от онова, което ни показват заглавията на вестниците. Разбира се, че във Великобритания идват както добри, така и лоши хора. Но това само показва, че в живота има повече цветове от черното и бялото. Бих искала хората да разберат, че щом сме родени в една страна, не е задължително да умрем в нея. Ние не сме стереотип, а стереотипите не ни предопределят.

Причината Британия да бъде велика е, че тя е построена от келтите, римляните, викингите, саксонците и норманите, и въпреки усещането за мултикултурализъм, все още някои имигранти не се приемат за равни. Единственото нещо, което всеки един от нас може да направи е да се отнасяме към другите хора така, както бихме искали те да се отнасят към нас. Това е толкова простичък, но мощен метод.

Принтиране

Оставете коментар