В категории:България

Община Царево ще съди онези, които използват нейна запазена марка – нестинарството

Със странния си успех да патентова името на този този древен ритуал, общината има основания да предявява финансови претенции към всеки, който го използва

 

Подготвяне на жаравата за нестинарски танц. Това може да се окаже незаконно деяние, ако не е направено с благословията на община Царево. Снимка: Барикада

Черноморската община се обяви против провеждането на Фестивал на огъня и нестинарството в София, който трябва да се състои идната събота, 20 май, пред паметника на Съветската армия с подкрепата на Столична община. Причината е, че местната власт в Царево е регистрирала марката “Нестинари” през 2014 г. и смята свободната употреба на тази дума “с цел привличане на интереса на зрителите” за нарушение на правата ѝ – един вид посегателство върху частна собственост. По думите на адвокат Евгени Мосинов, който работи още по първата регистрация на марката през 2007 г. Царево „не иска да вземе ритуала от другите общини, а да печели от търговското използване на марката“.

Според ръководството на общината въпросният патент отпреди няколко години и половина я прави законен “пазител на хилядолетна традиция” и за да защити правата си на такъв, тя е изпратила писмо до Министерството на културата, в което протестира срещу опита “обичаят да бъде използван и осквернен, като бъде имитиран в центъра на столицата”. Освен това управата в Царево заплашва да търси по съдебен път правата си над тази марка.

Парадоксално, в своето протестно писмо общината се позовава и на решението на ЮНЕСКО от 2009 г., с което нестинарството е защитено като част от нематериално културно наследство на човечеството, макар че това решение всъщност рязко противоречи по дух на регистрацията на марка – все едно да искаш да запазиш изчезващ език като забраниш на всички останали да го говорят.

В писмото на общинските власти също пише, че в решението на ЮНЕСКО “изрично е посочено, че в автентичен вид то [нестинарството] се изпълнява само в с. Българи, община Царево, в нощта на 3 срещу 4 юни”. В действителност, решението твърди нещо доста различно: че ритуалът е “жизнена проява на идентичността на хората от региона на Странджа” и че привличането на внимание към него ще изиграе важна роля “в повторното обединение на българите и гърците от странджански произход”. Патентът на свой ред не просто не обедява местните, а дори скара странджанските общини Царево и Малко Търново през 2007 г. Посочването именно на село Българи в решението на ЮНЕСКО пък се дължи на това, че то е посочено в номинацията от българска страна.

В действителност, нестинарството се практикува в още няколко български и гръцки села. Самото ходене по жарава в различен контекст се практикува от хилядолетия на различни места по света – от Испания до Китай.

Науката зад нестинарството

Според традиционното обяснение, “магията” на нестинарството се състои в изпадането на танцьора в религиозен транс, който го предпазва от огъня. Носенето на икона вероятно е по-късна християнска адаптация на езическия по произход ритуал.

За щастие, никой учен в сферата на общата физика не се е опитал да патентова нейните принципи и сега свободно можем да ги използваме, за да не се налага да прибягваме до мистически, свръхестествени или религиозни обяснения, за да разберем природата на нестинарския танц.

При подготовката на жаравата тя има обикновено има температура от около 500 градуса по Целзий, но подготвен танцьор (с опит или добри познания по физика) може да се разходи и по-много по-нагорещени въглени. Интуицията ни подсказва, че такава температура е смъртоносна, но от гледна точна на термодинамиката тя не е единственият определящ риска фактор.

Интензивността на топлообмена между две тела, в случая между краката и въглените, зависи от тяхната плътност, проводимост и специфичния им топлинен капацитет, т.е. енергията, която се изисква, за да се повиши температурата на 1 кг материал с 1 градус. Понеже човешкият крак е съставен преди всичко от вода, а тя има много висок топлинен коефициент, се иска много енергия, за да бъде повишена значително температурата и той да бъде изгорен. Тази енергия обаче не може да бъде предадена достатъчно бързо от дървото, защото то е слаб проводник на топлина, дори когато е подпалено.

Поради слабата проводимост, дървеният въглен изстива много по-бързо, отколкото стъпалата се загряват, и на практика гасне в зоната на контакт, а ако крачките се правят в рамките на секунда-две, той няма време да се възпламени отново, докато всяко от стъпалата получава достатъчно време за охлаждане. Допълнителна защита дават епидермалният слой от мъртви клетки на кожата, както и пепелта, натрупана върху въглените. При определени условия може да се образува и ефект на Лайденфрост, при който течност, която влиза в контакт с тяло, нагрято много над точката ѝ на кипене, създава изолиращ слой пара.

Изводът е прост – всеки може да ходи върху огнена жарава без свръхестествена помощ. Но ако решите да го правите, не го наричайте „нестинарство“. Може да Ви осъдят.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар