Македония получава Заев за премиер, Косово се готви за Харадинай

В един и същи ден в Скопие бе връчен мандат на лидера на социалдемократите, а в Прищина бившият командир от АОК бе номиниран за министър-председател при евентуално спечелване на изборите на 11 юни от неговата партия

Политическата рулетка на Западните Балкани реши на датата 17 май 2017 година така да спре въртящото се топче, че, затваряйки една отворена обществена рана, да отвори друга, с не по-малки тревожни последици от първата.

Дългоочакваният момент, в който президентът на Република Македония Георге Иванов връчи мандата за съставяне на правителство на страната на лидера на социалдемократите и на цялата македонска опозиция Зоран Заев, съвпадна с номинирането на Рамуш Харадинай за кандидат за премиер на съседно Косово.

Заев веднага се захвана да преговаря с парламентарните си съюзници от три от четирите представени в Събранието в Скопие партии на албанците за състава на бъдещия си кабинет. От своя страна Харадинай, без да чака, рязко включи на висока скорост, като заостри още повече публичната си реторика. Вероятно е сметнал, че до извънредните парламентарни избори  на 11 юни в Косово има твърде малко време и че всяка секунда трябва да бъде използвана за предизборна агитация сред избирателите.

Зоран Заев също има основание да бърза. Минаха толкова месеци от 11 декември миналата година, когато се проведоха предсрочните парламентарни избори в Македония. Бе изгубено (по различни причини, за които сме писали в „Барикада”) толкова политическо време, че сега всеки миг е ценен.

Заев спечели важна политическа и лична битка с умението си, без значение дали е вродено или внушено, да чака търпеливо момента на своята победа, което за един политик на негова възраст си е важно качество. Е, по време на дългото чакане направи и грешки, главно защото

„езикът му мели по-бързо от мисълта”,

както гласи градската легенда в Скопие.

Доскорошният кмет на град Струмица имаше и своя „звезден миг”, за съжаление неприятен – когато всички световни медии го видяха с окървавена глава, защитаван от бодигардове в парламента, където бе нахлула (или пусната свободно, както се оказва!) гневна тълпа от протестиращи.

В крайна сметка Заев все пак получи изстрадания си мандат от Георге Иванов в една лаконична и лишена от емоции и тържественост атмосфера. Рутинен ритуал, по време на който един от участниците – президентът, стоеше с каменно, безизразно лице. А краткият текст, който прочете, в основата си съдържаше аргументацията за връчването на мандата, съдържаща се във факта, че внесената от Заев правителствена програма дава гаранции за териториалната цялост на република Македония и за нейната сигурност, а е и изчистена от влиянието на така наречената Тиранска платформа.

Зоран Заев получи най-после премиерски мандат от президента Георге Иванов. Снимка: MIA
Зоран Заев получи най-после премиерски мандат от президента Георге Иванов. Снимка: MIA

Така Иванов публично представи своето алиби за този ход, който не искаше да направи от 29 януари насам. На тази дата стана ясно, че въпреки победата си на изборите лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски не успява да осигури парламентарно мнозинство и усилията му отново да състави коалиционен кабинет заедно с Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети се провалят.

В крайна сметка една твърде важна фаза от институционалната криза в Република Македония приключва. Наблюдаваме сега дори негласно признаване от страна на президента на предизвикалия онзи буен щурм на парламента

избор на Талат Джафери от ДСИ за председател на Събранието.

Поне в такъв дух е оценката за официалното писмо от Иванов до Джафери, с което спикерът е информиран, че мандатът е връчен и че оттук нататък тече конституционният срок от 20 дни, в които Заев да внесе в парламента програма и състав на кабинета за гласуване.

Като се имат предвид и поздравленията, които Талат Джафери получи от влиятелни фактори от международната общност, плюс първите му стъпки като председател на Събранието, може да са каже, че процесът на неговата легитимация върви успешно. ВМРО-ДПМНЕ, естествено, не  признава неговия избор – най-вероятно заради бъдещата си роля като опозиция, която очевидно ще играе, като поставя под въпрос легитимността на всеки избор и решение на парламента, взето под председателството на „нелегитимния”, според тях, Талат Джафери.

Зоран Заев обеща да представи кабинета си много преди крайния срок от 20 дни. В едно от първите си изявления той оправда бързането си с предизборното обещание да премахне външното оценяване на матурите. А първият изпит на абитуриентите е на 5 юни.

От друга страна обаче анализатори припомнят, че

Заев явно бърза да се появи като премиер и на срещата на върха на НАТО

на 25 май в Брюксел. Но дори той да отиде там и в качеството си само на мандатоносител, ако не успее да положи клетва дотогава, това пак ще бъде ясен знак (при това в самото начало на неговото управление) за желанието на Македония да върви усилено по евроатлантическия път. И по този начин да успокои членовете на Алианса, че в страната започва труден и мъчителен път за изход от кризата.

Само на стотина километра западно от Скопие – в Прищина, емоциите са други. Още не бе окончателно фиксирана датата на предсрочните парламентарни избори на 11 юни, а разместванията на политическата сцена започнаха трусово. Партиите, произлезли от различните крила в някогашната Армия за освобождение на Косово (АОК) , въпреки някои различия между тях, решиха да формират коалиция в името на изборния успех.

Заедно се събраха Демократичната партия на Косово начело с Кадри Весели, формирана и управлявана дълго от силния човек на АОК и сега президент Хашим Тачи; Алиансът за бъдещето на Косово на не по-малко популярния бунтовнически командир, а после два пъти премиер и два пъти обвиняем и оправдаван от Трибунала в Хага Рамуш Харадинай; плюс Инициативата за Косово на някогашния кмет на Прищина, отцепил се от партията на Тачи – Фатмир Лимай.

Както се казва, все отбор бунтовници, пардон, юнаци. Към тази

тройна коалиция на някогашните бойни униформи

има още десетина малки партии. Но нейното създаване, освен, че дава шансове за сериозна изборна победа, носи и опасенията за връщане на едни години след 1999-а, когато, ако не си бил в планините с Калашников в ръка, нямаш шанса да управляваш каквото и да е.

Основен съперник на „униформата” (условно казано, защото всички от тези партии се научиха да носят модерни костюми) е „цивилната” коалиция на Демократичния съюз на Косово на досегашния премиер Иса Мустафа, създаден и ръководен дълго време от косовската икона Ибрахим Ругова, плюс Алиансът за ново Косово, на считания за най-богат косовар Беджет Пацоли. Към тях се присъедини и популярната кметица на Джаковица Мимоза Куари Лиля, както и независимият депутат Илир Деда.

И за да бъдат нещата от ясни по-ясни, първата стъпка на „бунтовническата” коалиция бе да обяви, че номинира за премиер на страната Рамуш Харадинай.

Рамуш Харадинай бе наминиран за кандидат-премиер в предстоящите на 11 юни избори в Косово. Снимка: insajderi
Рамуш Харадинай бе наминиран за кандидат-премиер в предстоящите на 11 юни избори в Косово. Снимка: insajderi

Партията на Рамуш досега бе в опозиция, но вече нищо не пречи той да стане премиер за трети път, тъй като най-важната лична и политическа пречка – Хашим Тачи, е отстранена. Тачи е президент на Косово, неговият авторитет не се поставя под съмнение, личното му его е задоволено, пък и международният фактор е доволен, защото Тачи е негова рожба. Самият Харадинай побърза да направи изявление, че ще бъде премиер на всички граждани на Косово, но че няма да приеме налаганото отвън демаркиране на границата между Косово и Черна гора и че в резултат „няма да има допълнително пространство нито за общността на сръбските общини, нито за Сърбия”.

Дори и да не беше направил това изявление, Харадинай отдавна е „любимец” на политическите елити в Белград и е

един от основните дразнители в отношенията между Сърбия и Косово.

Край Сава смятат, че ръцете на Харадинай са оцапани със сръбска кръв от времето на борбата на АОК със сръбските власти в тогавашната провинция на Сърбия – Косово. Затова бе пусната заповед чрез Интерпол за задържането на Харадинай, където и да пътува той в чужбина.

Точно преди Коледа Рамуш бе задържан в малко погранично френско градче, прекара там няколко месеца преди местният съд най-после да реши да не изпълни искането на Белград и препоръките на Интерпол и да го освободи. Това предизвика буря от вълнения в сръбската столица, с изявления излязоха и премиерът в оставка и бъдещ президент Александър Вучич, както и вицепремиерът и шеф на дипломацията Ивица Дачич. Отношение взе и досегашният държавен глава Томислав Николич, който обеща сръбските власти да преследват Харадинай, докато не го изправят на подсъдимата скамейка за престъпления срещу човечеството.

Рамуш Харадинай е такъв, какъвто е. Освен че неговата номинация би могла да се приеме и като един вид заяждане с Белград, да не кажа направо провокация, тя поставя и един практически въпрос: ако Ивица Дачич стане премиер на Сърбия, както се очаква, как той ще седне заедно с Харадинай на една маса в рамките на преговорите за нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово, които се водят под патронажа на ЕС?

Има отговор на този въпрос, но ще ви го кажа някой друг път.

Костадин Филипов

Костадин Филипов е известен журналист международник, авторитетен познавач на балканските страни. Бил е дългогодишен кореспондент на БНР и БНТ в Скопие.

Оставете коментар