В категории:Икономика

Поучителната история на Канзас, където училищата плащат цената за големите данъчни облекчения

През 2012 г. Канзас направи това, което Тръмп иска да направи в целите Съединени щати – въведе рязко намаляване на данъците в опит да стимулира растежа. Днес щатът е останал без пари, а жителите му са гневни

Въпреки финансовите проблеми на Канзас, наскоро сградата на местния Сенат е обновена срещу над 300 млн. долара. Снимка: Wikimedia Commons

Доминик Ръш, Guardian

Щатът Канзас е останал без пари – но не бихте познали, ако гледате лъскавата административна сграда на местния Сенат в столицата Топика. Внушителната каменна сграда, коронясана от блестящ меден купол и украсена със стенописи на Джон Стюарт Кери, наскоро е била претърпяла обновяване на стойност 325 млн. долара. Това, което се случва вътре в сградата, обаче далеч не е толкова красиво и може би предвещава назряващата грозна битка за облагането с данъци в САЩ.

През миналия месец двамата ключови икономически съюзници на Доналд Тръмп – финансовият министър Стивън Мнучин и главният икономически съветник на президента Гари Кон – разкриха очертанията на забавилия се план за данъчна реформа. Според финансовото дуо в екипа на Тръмп, планът – „най-голямото данъчно облекчение в историята” – ще намали облагането на бизнесите, ще опрости данъците за всички останали и „ще се изплати сам” като стимулира икономическия растеж.

Приликите на плана на Тръмп с реформите, които вкараха Канзас в кризисно състояние са „невероятни”, отбелязва Дуейн Гуусен, бивш секретар по административните въпроси в щата. Зад плана прозира икономическият дух на Артър Лафер – гуруто на „икономиката на предлагането” от рейгъновата ера насам, който е и един от архитектите на данъчната реформа на губернатора на Канзас Сам Браунбек.

Бившият член на Консултативния съвет по икономическата политика на Рейгън е най-известен с „кривата на Лафер“ – илюстрация на теория (не негова), според която икономическата активност е обвързана с данъчното облагане, и ниските данъци – до един момент – означават повече приходи. Тази крива, надраскана от Лафер върху салфетка по време на коктейл с Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд през 1974 г., спомага за утвърждаването на т.нар. „икономика на просмукването” – както и за кариерата на Лафер като един от най-влиятелните икономисти в средите на републиканците.

Кривата е неговата визитна картичка, но той също така събира и публикува огромно количество икономически данни за държавните приходи и данъци, които изглежда удобно водят до едно заключение: данъци лошо, данъчни облекчения добро.

Справедливо или не, „лаферномиката” е обвинявана за данъчните реформи, които докараха щата Канзас до криза, и оставиха рейтинга на Браунбек в калта. А пък както изглежда Канзас ще бъде модел за най-голямото понижение на данъци откакто актьорът Рейгън бе в Белия дом.

Артур Лафер си показва кривите. Снимка: The Laffer Center

Благодарение на бюджетните несгоди на Канзас, при социологическите проучвания Браунбек редовно се оказва най-непопулярният губернатор в съюза. Лафер също не се радва на голяма обич. „Как изобщо спи нощем?” пита един родител, живеещ в Канзас.

„Политиката си е политика, а аз съм бил обект както на политически атаки, така и на възхвала. Получавам и от двете”, коментира Лафер пред Guardian. „Какво да ви кажа? Когато се изкачваш по стълбата, задникът ти се вижда отдалеч, а аз се изкачвам. Не се страхувам да заемам позиции”, добавя той.

„Това просто не работи”

Дуейн Гуусен, който сега е старши сътрудник в Канзаския център за икономически растеж, заявява, че го побиват тръпки от предложената от Тръмп данъчна реформа. Когато представя данъчния си план през 2012 г. Браунбек също заявява, че облекченията ще се изплатят сами. „Той също казваше, че данъчните облекчения ще облагодетелстват всички, че ще са като инжекция адреналин в сърцето на канзаската икономика”, припомня Гуусен.

Вместо това парите са се стекли към малка група богати жители на щата, докато бюджетът на Канзас се е оказал с дефицит от около 1 млрд. долара. Образователната система, която някога е била гордостта на щата, сега страда от години на орязване на бюджета. „Канзас е поучителна история. Звучи страхотно – всеки получава данъчно облекчение и всичко се балансира – само че това просто не работи”, заявява Гуусен. Непартийният Център за данъчна политика изчислява, че предложените от Тръмп данъчни облекчения ще костват на страната 6.3 трлн. долара през първото десетилетие.

По време на кампанията си за преизбиране през 2014 г. Браунбек се зарича, че данъчният му план ще добави 100 хил. нови работни места за четири години. Към март тази година работните места в частния сектор са се увеличили едва с 12 400. Канзас изостава дори от съседите си. Заетостта в щата е нараснала с 0.3% през миналата година, докато в Мисури има ръст от 1.4% за същия период според официалната статистика.

Основната опора на плана на Браунбек, както и на този на Тръмп, е голямото понижаване на данъците, плащани от фирмите с ограничена отговорност и т. нар. „преходни” компании, при които печалбите се считат за лични приходи на собствениците. Това означава, че независимите собственици на фирми могат да не плащат данъци върху голямата част от печалбите си, а понякога и изобщо. Според защитниците на тези мерки така бизнесите ще могат да инвестират спестените пари и да създават нови работни места.

Броят на компаниите с ограничена отговорност наистина в Канзас се е увеличил – от 190 хил. до 300 хил., но досега това не е довело до ръст на заетостта в щата. „Няма каквото и да е доказателство, което да показва, че планът е проработил”, заявява Гуусен.

В сградата на щатския сенат законодателите спорят относно бюджета за фискалната 2018 г. Очакваните приходи за периода са 5.7 трлн. долара, а разходите – 6.4 трлн. И това е преди да се добавят забавени плащания към училищата на стойност 500-750 млн. долара. Както Чарлз Дикенс пише: „Гoдишeн дoxoд oт 20 пayндa и paзxoди oт 19 пayндa и 6 пeнca означават щacтиe. Гoдишeн дoxoд oт 20 пayндa и paзxoди oт 20 пayндa и шecт пeнca ca paвни нa мизepия”. „Най-големият проблем е, че сега цялата енергия на щата е фокусирана върху това как да вържем двата края и да изкараме някак си – а трябва да сме фокусираме върху бъдещето”, изтъква Гуусен.

В близкия град Лорънс собствениците на бизнеси, които Браунбек цели да облагодетелства, също не са впечатлени. Със своя каскет и хипстърска брада, Сам Билен е от тези технологично способни и ориентирани към икономиката на знанието бизнесмени, които правителството обожава. Той ръководи фирмата Primary Color Music, която прави музика и звукови ефекти за филми, видеа и реклами. Компанията обслужва множество местни и международни клиенти, включително веригата кина AMC, пивоварната Boulevard и Hitachi, а наскоро е спечелила местна награда за малък бизнес.

Докато обядва с бурито, приготвено с пресни зеленчуци от градината на заведението, Билен извежда причините да работи в Лорънс: добрите училища, страхотната храна, централното местоположение, фантастичните хора и това, че градът е сравнително евтин. Относно данъците заявява, че печели от облекченията от 5 до 10 хил. долара годишно. „Това е супер, но ако се замисли човек – откъде идват тези пари? Бих предпочел те да бъдат върнати в общността. Когато видиш какъв ефект имат намалените данъци върху образованието, те хваща страх. Те правят този щат по-лош. И за какво? Смятам, че бихме платили малко повече, за да го направим по-добър”, заявява той.

Чуваме същото от друг отличен с награди местен бизнес – пицариите Limestone. „Не започнах бизнес заради данъчни облекчения”, казва Рик Мартин, собственик и изпълнителен директор на фирмата. „Целта ми бе да правя пици с възможно най-много местни продукти. Ако не сме рентабилни заради плащането на данъци, правим нещо не както трябва”, заявява той. По думите му данъчните облекчения „са страхотни, ако се концентрираш върху избягването на данъци”, но ако те работят само за собствениците на предприятия, но не и за служителите, е „вредно”. „Справяме се по-добре, когато всички действаме заедно”, добавя той.

„Не започнах бизнес заради данъчни облекчения”, казва Рик Мартин, собственик на Limestone Pizza. Снимка: Guardian

Лорънс е малко университетско градче с интелектуална атмосфера – остров на демократите в един силно републикански щат. Там е очаквано хората да недолюбват данъчната политика на Браунбек. Подобна антипатия обаче се усеща в целия щат.

„Всяка година има нови съкращения”

На няколко часа път южно от Топика е Уичита, дом на най-известната канзаска бизнес фамилия – Кох. Братята Кох по принцип изпитат религиозно преклонение пред ниските данъци, но изглежда дори за тях не трябва да се прилагат на всяка цена.

„Ние систематично сме заявявали, че Канзас първо трябва да реши проблема с разходите, и чак след това да се обърне към данъчното облагане. Трябва да има повече равенство в това как се прилагат данъците. Не може половината щат да е освободен от плащания, а другата половина – не”, коментира наскоро пред местен вестник Стив Фейлмеър, финансов директор и вицепрезидент на Koch Industries.

Част от неприязънта към данъчната политика се дължи на последствията от бюджетните съкращения за училищата. През март Върховният съд в Канзас отсъди, че щатът е недофинансирал образователната система със стотици милиони долара годишно.

Сред засегнатите е Джудид Дийдли, която през 2004 г. се премества от Кливланд в Канзас заради добрата репутация на местните училища. „По време на рецесията беше разбираемо защо бюджетите се съкращават. Но това продължи да се случва и след като излязохме от рецесията. Всяка година виждаме нови съкращения, които вече продължават колкото  цял образователен курс”, добавя тя.

Броят на учениците в класовете се увеличава, напускащите учители не биват заменяни, класовете по музика и изкуства се съкращават. „Аз съм късметлийка, защото мястото, където живея все още е сравнително добро. Малките градове в щата обаче губят училищата си. В Уичита скъсиха учебната година и удължиха продължителността на учебния ден. Никой не харесва това”, казва още Дийдли, която има три деца в училищна възраст.

Малките градове са опустошени от съкращенията и родителите се притесняват, че училищата могат да не отворят след лятната ваканция, освен ако не бъде постигнато споразумение между управляващите в Топика.

„Избрах да живея в Канзас. Тук нямаме плажове или планини, но имахме страхотни обществени училища. Е, вече нямаме. Нямаше адреналинова инжекция за икономиката – не е нужно да си икономист, за да го видиш. Съкращенията бяха толкова големи, че може никога да не се върнем на нивото, на което бяхме”, добавя тя.

Джудид Дийдли през 2004 г. се премества от Кливланд в Канзас заради добрата репутация на местните училища. Снимка: Guardian

Лафер от своя страна обвинява политиката и страхливостта, а не икономическата теория за проблемите на Канзас. Тогава какво му е на този щат?

„Гаден е. Вижте го – няма плажове, няма палмови дървета. Всъщност няма наистина нисък данък – колко е сега, 4.9%, нещо такова. Вземете например моя щат, Тенеси. Имаме по-ниска данъчна тежест от който и да е друг щат, имаме най-високия ръст на заетостта като процент от населението през последните 12 месеца, имаме бюджетен излишък от 2 млрд. долара. Два милиарда долара от този малък, скапан щат!”, заявява той.

По думите на Лафер проблемът на Браунбек идва от закон, който първоначално е предвиждал сравнително умерени данъчни облекчения, но впоследствие е излязъл от контрол заради политиката и враждебността спрямо губернатора. Неговият съвет е да се предприемат още по-големи съкращения. „Когато пуснеш атомна бомба някъде, това съществено променя мястото. Но една пиратка едва ли ще промени сградите или каквото и да било друго”, казва Лафер.

Остава фактът, твърди Лефер, че „не можеш да направиш един щат проспериращ чрез облагане. Бедните не могат да станат богати с харчене. Нито пък харченето гарантира успех и просперитет”. Той също така заявява, че не му пречи, ако хората го обвиняват за срива в Канзас. „Опитвам се да направя най-доброто по отношение на икономиката”, казва Лефер.

Пред вестник Kansas City Star губернатор Браунбек заявява, че е „окуражен” от данъчните планове на Тръмп, които според него ще стимулират бизнес растежа. Междувременно, демократи и републиканци в Канзас се опитват да премахнат въведените от него данъчни облекчения, заради които щатът не успява да балансира бюджета си.

В лобито на сградата на канзаския Сенат има портрет на Дуайт Айнзенхауер, върху който се изписани негови цитати, като например „Опортюнистът мисли за мен и днес. Държавникът мисли за нас и утре”. Без съмнение и двете страни в дебата твърдят, че го е казал от тяхно име.

Принтиране

Оставете коментар

RomaniaSerbiaEnglishGreek