В категории:Мнения и коментари / Свят

Тази хубава дума „демокрация” и превъплъщенията ѝ във Франция

Новоизбраният президент Еманюел Макрон заяви: „Всеки одобрен кандидат ще подпише заедно с мен договор с нацията, тоест, че поема задължението да гласува с мен големите проекти, тоест, да поддържа нашия проект. Така няма да има отцепници”. Явно това е разбирането му за демокрация, което обаче влиза в противоречие с френската конституция

Еманюел Макрон. Снимка: SougftFront
Еманюел Макрон. Снимка: SougftFront

Осем от 11-те кандидати за президент във Франция в отшумелите наскоро избори там се обявиха против „системата”. Самоопределиха се като „антисистема“.

Но когато човек се замисли, въпросната система всъщност е представителната демокрация. Това означава, че точно срещу нея се борят пледиращите за „антисистема”.

Според тях системата, тоест, демокрацията е пълна с недостатъци – корупция, непотизъм, хората не са равни пред закона, много безработица, много бездомници… Е, как да ги оборим тогава, ние, привържениците на демокрацията? Казваме, че всичко става с избори и представителите на народа управляват.

Сега научаваме, че движението на Еманюел Макрон, преименувано междувременно на „Републиката напред!”, вече е избрало 450 свои кандидата за депутати от 15 хиляди подадени кандидатури и трябва да одобри още стотина. Някои не отговаряли на критериите – като Манюел Валс.

Макрон заяви няколко пъти следното, фиксирано и на неговия сайт: „Всички одобрени кандидати ще подпишат един и същ договор с нацията и ще защищават един общ проект …” А ето и думите му по Радио „Франс ентер”: „Всеки одобрен кандидат ще подпише заедно с мен договор с нацията, тоест, че поема задължението да гласува с мен големите проекти, тоест, да поддържа нашия проект. Така няма да има отцепници”. Ето и още едно негово по-раншно изявление: „Така никой кандидат не ще може да изрази несъгласие със същината на нашия проект”.

Малко медии развиха тази тема. А всъщност наблюдаваме влизане в пряко противоречие с конституцията. Член 27 от френския основен закон гласи: „Всеки наложен мандат е невалиден. Правото на глас на членовете на парламента е лично.”

Разбираме, че технократите от ХХI век имат особено виждане на демокрацията.

Но какво ли мислят за нея работниците, които в един хубав понеделник виждат, че предприятието им е изнесено в Китай? Или хората, които вече не могат да се лекуват, защото здравеопазването е недостъпен лукс? Или безработните? Или бездомните?…

Сондажите показват, че 65% от французите не са представени в парламента. А когато Никола Саркози като президент беше паднал на 20% одобрение, или пък когато наследникът му на поста Франсоа Оланд се срина до 13-14 % подкрепа, тогава пък колко ли французи са смятали, че управниците зачитат мнението им?

Впрочем, какво пречи на един бъдещ депутат да подпише такъв договор, като запланувания от Макрон, след като 80 депутати социалисти от сегашния парламент вече са предложили своите кандидатури, за да представляват Макрон в новия състав на Националното събрание? Не знам колко точно парламентарни представители на традиционната десницата са направили същото, но определено са доста. Да не говорим колко депутати измениха на мандата, даден им от хората, гласували за тях!

Нека спомена, че всеки кандидат-депутат на Макрон ще трябва да внесе от 20 до 30 хиляди евро. Откъде ще им дойдат?

Никой не разисква също откъде дойдоха парите за такава мощна кампания в полза на новоизбрания френски президент. Наем за толкова зали, афиши и листовки, експерти, транспорт, телохранители… Мълчание! Изглежда, теренът е миниран. Както при кампаниите в САЩ.

Въпросът е как в представителната демокрация човек може да стане представител на народа, ако няма наистина много средства.

Казват, че демокрацията имала много недостатъци, но нямало нищо по-добро от нея. Сигурно затова я изнасят и налагат като в страните от Близкия изток – от което после произлизат безкрайни войни и печалби за военнопромишления комплекс. Или пък впрягат всички сили, за да съборят правителствата в онези страни, където се опитват да измислят друга демокрация – като в Куба, Венецуела, Еквадор…

Проф. Венко Кънев

Директор на българското издание на Le Monde diplomatique. Заслужил професор от Руанския университет, член на ръководството на Изследователския център на културните полета на Латинска Америка към Сорбоната, Париж.

Оставете коментар