В категории:Анализи / Свят

Победата с малко на Ердоган може в крайна сметка да го подкопае

Вместо да циментира властта на турския президент, толкова слаба и оспорвана победа на референдума може да застраши способността му да управлява неоспорвано

Ердоган се нуждаеше от по-категорична победа, за да циментира едноличното си управление и да легитимира разправата си с опозицията. Снимка: Wikimedia commons

Ярослав Трофимов, Wall Street Journal

Реджеп Ердоган победи на референдума, но това не бе победата, която искаше.

В крайна сметка турският президент от доста време се радва на повечето от извънредните правомощия, които формално му бяха осигурени след вота за конституционни промени. Лидерската му роля в управляващата партия с нейното гъвкаво парламентарно мнозинство подсигурява, че реалната власт вече е концентрирана в президентския дворец.

Това, от което се нуждаеше Ердоган след миналогодишния опит за преврат срещу него бе публично потвърждение за неговото лидерство – и за стремежа му да изкорени всякакво несъгласие. Заради този стремеж стотици хиляди негови опоненти, включително лидерите на втората по големина опозиционна партия в парламента, се оказаха изгонени от работа или хвърлени в зад решетките.

По време на кампанията електронните медии бяха под строг държавен контрол, а представители на правителството обявяваха водещите на кампанията „Не” за предатели или терористи. В тази атмосфера сътрудници на Ердоган уверено предричаха, че „Да” ще спечели на референдума с 60% или дори повече. Вместо това, въпреки цялото сплашване и съобщенията за многобройни изборни измами, „Да” спечели едва с 51.2 на сто от гласовете.

Това не попречи на Ердоган да излезе с поздравление за победата. „Цялата страна тържествува”, заяви той и призова да се сложи край на „ненужните дискусии”. В реч пред тълпа от поддръжници, събрали се в дъжда пред централата на управляващата партия, премиерът Бинали Йълдъръм обяви, че вотът на референдума осигурява популярен мандат на Ердоган. „Това е повратна точка за нашата демокрация. Заставаме обединени като нация срещу предателите и разделителите”, заяви той.

Въпреки това, вместо да циментира властта на турския президент, толкова слаба и оспорвана победа на референдума може да застраши способността му да управлява неоспорвано през идните месеци.

Ердоган може да открие, че това е пирова победа”, коментира Хенри Баркли, директор на програмите за Близкия Изток в Центъра “Удроу Уилсън” във Вашингтон. „Той може да е спечелил сега, но в средносрочен план вътрешната и външна опозиция срещу него може да се втвърди.

Резултатите от референдума показаха дълбоки разделение я Турция – включително географски. Оцветените в червено области, които включват най-големите градски центрове, са гласували преимуществено с „Не“. Снимка: Wikimedia commons

Турските опозиционни политици веднага излязоха с твърдения за мащабни изборни измами, особено в крепостите на управляващата партия в селските райони на Анадола и опустошените от война области в Югоизточна Турция. Тези оплаквания, макар да бяха отхвърлени от властите, вероятно още повече ще делегитимират резултатите в очите на опозиционно настроените турци.

„Това са първите избори, при които хората имат толкова сериозни съмнения за легитимността на процеса. Това означава, че никой въпрос не е намерил решение, и че това остава дълбоко поляризирана и разделена страна. Много е опасно да се намираш в такова положение”, коментира Аслъ Айдънташбаш, старша сътрудничка, старши сътрудник в Европейския съвет по външна политика.

Обвиненията за фалшификация на значителнa част от бюлетините имат потенциала да се превърнат в доминираща тема в дебатите след гласуването. Предвид контрола на Ердоган над силите за сигурност в условията на продължаващо извънредно положение е малко вероятно – но не и невъзможно – тази убеденост, че референдумът е бил фалшифициран, да доведе до нова вълна от продължителни и масови протести.

Една от причините турската власт да очакваше много по-солидна победа бе това, че Ердоган си осигури подкрепата на националистическата партия MHP за исканите от него конституционни промени. MHP и управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) спечелиха общо над 61% от гласовете при последните парламентарни избори през ноември 2015 г. – което е значително повече от гласовете “Да” на референдума миналата неделя.

“Това е ужасен резултат за него, отбелязва Тимур Куран, професор в Университета Дюк. “Това показва, че има значителни дялове от гласоподавателите на националистите и AKP, които не искат Ердоган да има диктаторски правомощия”, добавя той.

За Ердоган е много застрашително, че както Истанбул – неговият роден град, където стартира политическата си кариера като кмет, така и столицата Анкара, дом на турската бюрокрация, се оказаха преимуществено в лагера “Не”. Същото се отнася и за няколко други големи града като Измир, Адана и Анталия.

“Забележително е, че динамичните икономически центрове на Турция отхвърлиха централизираната президентска система”, отбелязва Айкан Ердемир, бивш опозиционен депутат и сътрудник във вашнгтонския тинк-танк Фондация за защита на демокрациите. “Посланието е ясно – едноличното управление на Еврдоган може да е политическо жизнеспособно е краткосрочен план, но е възможно да не е икономически устойчиво”, добавя той.

Оставете коментар

RomaniaSerbiaEnglishGreek