В категории:България

Прокуратурата: КЕВР е поставила печалбата на концесионера на “Софийска вода” над закона

Вместо да коригира нормата на възвръщаемост, каквито правомощия законът ѝ предоставя, комисията е решила да постави концесионния договор на първо място. Това действие създава съмнения за прокарване на лобистки интереси в регулаторния орган или дори корупция.

 

Wikimedia Commons

Върховна административна прокуратура (ВАП) протестира пред Aдминистративния съд решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от края на март, с което одобри бизнес плана на “Софийска вода” до 2021 г. Той предвижда увеличение на цената на водата в столицата с 18% от април и постоянен ръст в следващите години с близо 50% спрямо сегашната цена.

Компанията първоначално искаше още по-рязко увеличение, което мотивира с нуждата от инвестиции в преносната мрежа, за да се намалят загубите на вода. Решението на КЕВР обаче показва, че “Софийска вода” всъщност има достатъчно налични средства, за да инвестира, но не и след като се приспадне гарантираната печалба за концесионера. Затова комисията разрешава шоковото постъпване, като се осланя на концесионния договор от 1999 г., с който водоснабяването в София е дадено на транснационалната компания “Веолия”, гарантиращ 17% възвръщаемост.

Според ВАП, това решение на КЕВР е незаконосъобразно, а възвръщаемостта може да се коригира, въпреки заложените параметри в концесионния договор. Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) постановява:

„Комисията определя целева норма на възвръщаемост при отчитане на специфичните условия във всеки В и К оператор, като взема предвид социалната поносимост на цената на В и К услугите, изискванията за бъдещи капиталови разходи и показателите за финансова стабилност”

Вместо да приложи закона и да определи сама нормата на възвръщаемост, отчитайки “социалната поносимост”, комисията е приела за константна величината, заложена в концесионния договор. По този начин печалбата на инвеститора е била поставена над законовата уредба в страната:

“Налице е противоречие на мотиви (по същество приравнено на липса на такива), тъй като от една страна се приема, че е налице законов ред за определяне на нормата на възвръщаемост на собствения капитал, а от друга, този ред не се спазва с аргумент, че в договор е налице клауза, която „пречи“ на приложението на закона.” – заключават прокурорите.

 

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар