В категории:Bez kategorii / Избрано

Защо се занимаваме с данъци?

Защо данъците имат значение и защо трябва да се занимаваме с тях? Каква е връзката между данъчната система и неравенството? Как страните биват лишавани от данъчни приходи и какви са последиците от това? На тези и други въпроси си поставя за цел да отговори Екологично сдружение „За Земята“ чрез издаването на електронен наръчник, който „Барикада“ публикува.

(НАТИСНИ ТУК ЗА ОРИГИНАЛА).

Връзката между данъчното облагане и развитието е фундаментална. Една функционираща държава, за да може да посрещне базовите нужди на своите граждани, трябва да разчита изключително на собствени приходи, за да осъществи поставените си цели за развитие. Използвайки данъчната система държавата може да мобилизира вътрешни ресурси, да преразпределя блага и да осигурява основни услуги и инфраструктура за хората. Ефективната данъчна система може да създаде стимули за по-добро управление, изградено върху механизмите на политическото представителство и намалявайки корупцията.

Правителствата по света се стремят да събират достатъчно данъци, за да финансират основни услуги по открит начин. В страните на глобалния юг те обаче често срещат сериозни затруднения при събирането на налози – било поради слаби и с недостатъчен капацитет данъчни власти, било поради големия дял на неформалния сектор в икономиките или поради натиска за предоставяне на твърде щедри преференции и използването на данъчни вратички от безскрупулни компании и богати хора. Твърде често данъчните системи са силно изкривени, именно в ущърб на най-бедната част от населението.

Защо данъците имат значение?

Често данъците са злонамерено представяни за нещо неприятно, чрез които правителствата лишават гражданите от техните пари, спечелени с усърден труд. Но от гледна точка на икономическата справедливост и човешките права, данъците са изключително важни, поради четири основни причини, които могат да бъдат обобщени като четирите данъчни “П”:

  • Приход: финансиране за осигуряването на услуги, необходими на гражданите;
  • Преразпределение: за справяне с бедността и неравенството в обществата;
  • Представителност: изграждане на отчетност от страна на правителствата към гражданите и възвръщане на политическо пространство;
  • Преоценяване: ограничаване на обществените “вреди” и насърчаване на обществените “ползи”.

Приходите – финансиране за осигуряването на услугите, нужни на гражданите

Данъците са жизненоважен източник на приходи за повечето правителства и им позволяват да финансират основни услуги и инфраструктури за техните граждани. Разбира се, приходите не отиват автоматично за тези социални ползи. Въпреки това, когато правителствата получават данъчни приходи, гражданите са в по-добра позиция да оказват натиск, така че тези средства да бъдат изразходвани по предназначение.

Да вземем за пример образованието. През 1995 година правителството на Гана въвежда нов данък добавена стойност (ДДС) от 17.5 %, който първоначално поражда масови протести. Правителството бива принудено да отмени тази мярка и през 1997 г. въвежда ДДС от 10 %. Едновременно с това върви интензивна правителствена кампания, разясняваща на гражданите за какво ще бъдат похарчени парите от данъчните постъпления. В последствие данъчната ставка била покачена на 12.5 %, като приходите от допълнителните 2.5 % били предназначени изключително за образование, а гарант за това станал Доверителният фонд за образование в Гана. Тъй като образованието е важно за всички, мярката се приема добре.

Данъци и човешки права

Всяко правителство по света има определени отговорности спрямо своите граждани. Правната рамка за защита правата на човека посочва какви са тези отговорности.

Човешките права обхващат не само социалните и политически такива, но също и икономическите права. Минималните изисквания за осъществени икономически и социални права включват наличие на хранителни продукти за населението; жизнено необходима здравна първа помощ; базов подслон и жилище; най-основни форми на образование. Гражданските организации, работещи по проблемите на човешките права, следва да се интересуват от това как тези права се реализират чрез бюджета и как биват нарушавани, когато държавата не е способна да посрещне задълженията си поради слабо или несправедливо данъчно облагане.

През 1986 г. Организацията на обединените нации направи категорична връзка между човешките права и необходимите ресурси за финансирането им. Инициативата на ООН “Цели за развитие на хилядолетието” бе опит за създаване на практична база за сравнение между отделните страни, за да могат те да работят за реализирането на човешките права. Участниците в инициативата често насочват своите усилия в това да оказват натиск върху правителствата да уважават мотивите, с които са кандидатствали за подпомагане, за да постигнат поставените по инициативата цели. Налице е нарастващо разбиране, че прогресивното постигане на определени човешки права в дългосрочен план изисква мобилизиране на вътрешен ресурс чрез данъчно облагане. Скорошен анализ на Мрежата за данъчна справедливост (Tax Justice Network) показва силна връзка между страните в Африка с високи нива на данъчна събираемост и тези, постигнали отчетлив напредък по отношение на Целите за развитие на хилядолетието.

Преразпределението – начин за решаване на проблемите с бедността и неравенството

Данъчната политика може да играе важна роля при преразпределението на блага в рамките на една икономика. Осигуряването на публични услуги, дискутирано в предишния раздел, е един от начините за справяне с бедността и неравенството чрез данъчно облагане, тъй като именно бедните зависят в по-голяма степен от ключови услуги като например обществено финансирани здравоопазване и образование. Както видяхме от примера с Боливия, данъчната политика има потенциала да преразпределя богатствата на страната от богатите (в този случай петролни и газови компании) към най-бедните и уязвимите (възрастни хора и деца, които иначе не биха получили образование). Това е пример за “прогресивна” и справедлива данъчна система.

Данъчните системи могат да включват прогресивни и регресивни елементи. Например, една страна може да разчита повече на облагането на богатството от ресурси, друга – на корпоративното (фирмено) облагане или пък на облагането на имоти, а същевременно да събира по-малко данъци от хора с ниски доходи. Друг начин е данъкът върху доходите да бъде диференциран спрямо хората с ниски и високи лични приходи. Това най-общо се счита за прогресивен подход.

Тъкмо обратното – разчитането в по-голяма степен на приходи от данъци върху потреблението (облагане на храни, горива и други стоки), се счита за регресивен подход. В действителност, данъчните системи по света са най-често регресивни. Това важи в още по-голяма сила за страните от глобалния юг, които клонят към ниски данъчни ставки по отношение на доходите и залагат изключително на данъци върху потреблението. Например в Латинска Америка индивидуалният данък върху дохода допринася само с 4 % в общия размер на данъчните приходи. Някои страни от юга се справят и по-добре. В Бангладеш директното облагане възлиза на 20 % от данъчните приходи. В Гана този процент е 22 и е значително по-висок от същия показател в съседните є страни, но е значително по-нисък спрямо средната ставка за развитите страни – 35 %.8 Регресивната данъчна система би могла да нанесе големи щети и дори директно да доведе до свръхконцентрация на богатства. Това показва примерът на Латинска Америка, където неравенствата се задълбочават в резултат от данъчната политика.

Представителство – изграждане на отчетност на правителствата към гражданите

Ако работите по проблемите на управлението и отчетността, въпросът за данъците също би следвало да е част от вашия дневен ред. Данъчното облагане е повече от набавяне на приходи; то е фундаментална част от изграждането на държавност и демокрация. Едно важно проучване изследва връзката между данъците и демократичната система в 113 държави между 1971 и 1997 година. То установява, че въвеждането на нови данъци или увеличаване на съществуващите, без това едновременно да води до увеличение и подобрение на услугите, предизвиква гражданите да претендират за своите права и съответните демократични реформи.

Участниците в кампаниите за данъчна справедливост оспорват всякакви действия на правителствата, касаещи събирането и харченето на обществени приходи по несправедливи и корумпирани начини. В много страни налагането на несправедливи данъци се превръща в съществен катализатор на социални и политически промени – от поголовния данък в средновековна Англия, през Бостънското чаено парти, та чак до въвеждането на ДДС през 1990-те в Гана.

Дългосрочната връзка между данъчното облагане и развитието при по-отговорни и предоставящи добра отчетност правителства има редица компоненти: Колективното договаряне по въпроса за данъчните приходи създава “обществен договор” между членовете на обществото, плащащи данъци и гласуващи за политическите партии и длъжностните лица, от които се очаква да наберат и похарчат тези средства по начин, облагодетелстващ гласоподавателите, които са ги избрали.

Данъците правят управлението по-непосредствено и видимо и в крайна сметка по-отчетно. Справедливостта в данъчната система е критично важна за изграждането на отчетност между правителства и граждани. Без усещането, че големите играчи допринасят равносилно със своя дял, стимулът за обикновените граждани да правят това е значително намален. Държава, която разчита на приходи от данъци, се нуждае от здрава икономика, за да ги генерира. Това означава граждани и бизнес, които просперират. Следователно всяко правителство има интерес да отговори на техните нужди.

Преоценяване – ограничаване на вредите към обществото, насърчаване на ползите

Данъците могат да бъдат използвани също и за да се гарантира, че всички социални щети и ползи от производството или консумацията на определена стока са отразени в нейната цена. Моделът на една данъчна система може да допринесе за постигане на обществено значими цели, като направи скъпо участието в действия, считани за обществено нежелани, или пък стимулира поведение, което носи полза за обществото. Отнесено към потреблението, това може да включва облагане с данъци на тютюневите изделия, за да се ограничи риска за здравето или пък облагане на петрола, за да ограничи щетите върху околната среда. Данъчни механизми биха могли да се използват и за да се обезсърчи спекулата с жизненоважни продукти и услуги.

В контекста на климатичните промени е ясно, че пазарните механизми не оценяват потреблението и производството по начин, отчитащ въздействието им върху бъдещите поколения. Все пак, данъчните кампании, фокусирани върху този проблем, е нужно да отчитат и всеки потенциално негативен ефект върху бедните.

Как държавите биват лишавани от данъци?

Страните от глобалния юг губят 160 милиарда долара всяка година в резултат на свързани с търговията данъчни измами (по калкулации на ChristianAid). Това е повече, отколкото тези страни получават като международна финансова помощ. Ако всички развиващи се страни можеха да повишат събраните данъци с 15 процента от националния доход, то всяка година допълнителни 200 милиарда щатски долара щяха да са на разположение на техните правителства (според изчисления на ActionAid). От 1970 до 2008 г. общата сума на финансовия поток, незаконно изтичащ от Африка, варира между 854 милиарда и 1.8 трилиона долара (според изследване на Global Finanial Integrity). Това е четири до девет пъти повече от стойността на сегашната външна задлъжнялост на субсахарска Африка. През 1999 г. МВФ пресметна, че около 4.6 трилиона долара – или половината от трансграничните активи, се държат в данъчни убежища (с тайна юрисдикция).

Когато данъчните приходи изтичат в голям мащаб от една икономика, това подкопава възможността данъците да донесат потенциалните ползи, описани по-горе. Изгубените данъчни приходи засягат всички страни – и бедни и богати, но ефектът върху страните от глобалния юг е значително по-голям. Много от тези страни са засегнати и от редица общи предизвикателства. Данъчните власти често са слаби и не успяват да съберат планираните приходи; обемът на сивия сектор прави наблюдението на икономическите дейности и събирането на налозите истинско предизвикателство; корупцията на ниво правителство и данъчни власти подкопава доверието и намалява стимула за гражданите да плащат своите данъци.

И сякаш тези предизвикателствa сами по себе си не са достатъчни, та и на международната сцена шансовете са така подредени, че да не са на страната на държавите от глобалния юг. Много от тях са изложени на натиск да приемат вътрешни правила, които подкопават техните права да налагат данъци. Някои страни се поставени под условия за налагане на серия от политики, познати още като “данъчен консенсус”, които са изключително регресивни. Такова е данъчното съревнование, в резултат на което държавите верижно намаляват ставките или прибягват до данъчни ваканции, с надеждата да привлекат чужди инвестиции. Като капак на всичко липсва отчетност относно споразумения, сключени с мултинационални компании (МНК), особено в добивния сектор.

Данъчна конкуренция – състезание към дъното

Данъчната конкуренция върви ръка за ръка с нарастващата мобилност на капитали в глобализирания свят. През последните три десетилетия, националните държави се опитват да привличат директни чуждестранни инвестиции чрез ниски данъчни ставки и други стимули, а в някои случаи чрез обещания за финансова секретност. МВФ, Световната банка, регионални банки за развитие и Европейския съюз (ЕС) – всички те по различни начини, чрез съвместната си работа с частния сектор по въпросите на развитието, промотират тази тенденция, като насърчават занижаването на корпоративните данъци или гарантират облекчения от данъчната основа, например за минната индустрия. В съвкупността си този род мерки се нарича “данъчен консенсус”.

Защитниците на данъчната конкуренция се аргументират, че поддържането на данъчен режим с ниски ставки е ключово за привличането на инвеститори, което от своя страна ще осигури работни места, приходи, обмен на технологии, инфраструктура и свързаност с местните фирми. Въпреки това, ролята на данъчните облекчения за привличане на чуждестранни инвеститори е доста спорна. Голям брой проучвания, обхващащи различни държави, показват, че цената на данъчните стимули, изразена в загуба на приходи, често надвишава ползите, изразяващи се в нарастване на производствените инвестиции.

Понастоящем МВФ по-скоро би отправил съвет към страните да минимализират освобождаването от данъци и цената на всички данъчни стимули да е отчетена ясно в националните бюджети. Компаниите, привлечени чрез такива данъчни облекчения, редовно са критикувани заради лошото си представяне по отношение зачитането на правата на работниците или правото върху земята на коренното население. Тези инвеститори често пропускат да внесат обещания трансфер на технологии или да създадат свързаност с местните фирми, което до голяма степен се дължи на това, че изискванията на Световната търговска организация (СТО) затрудняват правителствата в опитите им да задължат компаниите да се съобразят с поетите от тях ангажименти.

Данъчната конкуренция не само не успява да гарантира навлизането на инвестиции, които биха подкрепили развитието, но сама по себе си е недемократично действие, понеже подкопава възможността на избирателите да избират между правителства, според предлаганата от тях политика на високи данъци/високи разходи или ниски данъци/ниски разходи.35 В крайна сметка печеливши от този модел са мобилните МНК, които поставят правителствата в ситуация да се надиграват едно с друго, докато не осигурят възможно най-ниските данъчни ставки. Обикновените граждани, чиито власти са лишени от жизнено необходими приходи, са тези, които губят. А най-бедните сред тях страдат най-тежко.

Тайните юрисдикции (добре познати под името офшорни зони)

Данъчните убежища улесняват данъчните измами, описани горе, като отказват да обменят информация с други страни. По света съществуват между 50 и 72 такива секретни юрисдикции, които позволяват на компании и богати лица да укриват активи и да избягват данъци. Мрежата за данъчна справедливост установи, че общата сума на парите, държани “офшорно” е около 11 трилиона щатски долара, което води до данъчни загуби за националните бюджети в размер на 255 милиарда долара годишно.

Тайните юрисдикции ощетяват хазните, и на бедните, и на богатите страни, но имат неимоверно по-голямо въздействие върху страните от глобалния юг, които понасят тежко тези загуби. В някои случаи тези места предоставят укрития за подкупи, плащани на правителства, или за активи, източвани от държавни бюджети.

Тайните юрисдикции позволяват също МНК и богати лица да създават “тръстове”, към които се насочват финансови средства. Самоличността на внасящите пари в тези данъчни оазиси е скрита, както е гарантирана анонимността и на тези, имащи достъп до средствата. Това означава, че ако този доход е облагаем с данък, то държавата, където налогът е дължим, може никога да не разбере за това.

В заключение

Данъчната политика има значително въздействие – от осигуряването на налични средства за важни социални програми до намаляването на огромното неравенство между бедни и богати. В много страни данъчния дебат е доминиран от бизнеса и богатите хора. Тяхната загриженост често е твърде различна, меко казано, от безпокойствата на гражданското общество. Все пак решенията, касаещи приходите на едно правителство, са сред най-важните, които то взима. От жизнено значение е гражданските организации да успяват да предложат своя перспектива за данъчната политика във всяка страна, така че да помогнат за разширяването на дебата за влиянието на тези политики и за ефекта, който те имат върху всички хора.

Принтиране

Оставете коментар

RomaniaSerbiaEnglishGreek