В категории:Близкият изток / Свят

В Северна Сирия ИДИЛ са оставили след себе си само опожарена земя, окопи и разпятия

Дългогодишният кореспондент в Близкия Изток Робърт Фиск разказва за ситуацията в провинция Алепо, където армиите на Турция, Сирия и кюрдите са изправени една срещу друга, и където прогонените джихадисти са оставили след себе си ужас и разрушение

Сирийски войник показва мястото, където ИДИЛ са извършвали екзекуции. Снимка: Independent

Робърт Фиск, Independent

Човек не може да сбърка фронтовата линия между сирийската армия и турските окупационни сили източно от град Алепо. Сирийците изтласкаха ИДИЛ само преди месец и сега руски войници патрулират и от двете страни на Т-образното кръстовище, което бележи границата между двете близкоизточни армии в градовете Тадер и Ал Баб. Няма как да се сбърка и кои са създателите на отвратителното желязно скеле, издигнато на кръстовището – кръст за разпъване, който е чакал следващата си жертва, когато сирийците са стигнали до Тадер.

Виждат се дори остатъци от екран, на който ИДИЛ са прожектирали записи от предишни екзекуции, в случай че местното население е забравило кои са господарите им. В продължение на две години ИДИЛ управляваше тази опустошена провинция. Мъже, които пушат, или чиито жени не са се съобразили със заповедите за носене на никаб, са били принуждавани да копаят окопите и тунелите, опасващи плодородните полета между Тадер и старата магистрала между Алепо и Рака на Юг. Тези, виновни за по-сериозни престъпления според ИДИЛ, са били водени на отблъскващия уред на кръстовището.

Той представлява желязна платформа със стоманена опора, върху която са прикрепени две метални летви за ръцете на жертвата. Железните халки за връзване на въжетата още стоят. Три стъпала водят до това страховито място на гибел. Те са широки, тъй като осъденият не е изправен пред обикновена екзекуция. Според офицерът, който сега ръководи сирийските войски в града, жертвите са били обезглавявани, след което главите им са били поставяни в краката на трупа.

„Оспорваната зона“ между сирийската и турската армии

„Намерихме три тела на бойци от ИДИЛ в един магазин, както и много техни документи, които пратихме на разузнавателните служби. Това е „оспорвана зона” и турците са срещу нас”, коментира той. Полковникът посочва в ляво от Т-образното кръстовище, където на не повече от 500 метра може да се види турско знаме, развяващо се над каменна барикада. Според картата това място е на поне 37 километра навътре в суверенната сирийска територия. Турската армия е окупирала и голям склад за зърнени храни на югозапад от града.

Руснаците разбира се знаят всичко това, тъй като тяхната военна полиция и войници се намират и от двете стани на новата линия – версията на Москва на всички онези „умиротворителни” линии на ООН, които избуяват и умират из целия Близък Изток на определени интервали.

Техните войници носят отличителни знаци с руския флаг на ръкавите си. Униформите им са стилни, носят червени барети и може да се види как пият кафе със сирийските си колеги край пътя. Техните бронирани машини, паркирани на пътя, са без регистрационни табели и номера, но на някои от тях е изписано „военна полиция” на руски и арабски. Според сирийците, руският офицер за свръзка редовно говори с колегите си от другата страна на разделителната линия. Няма контакт между сирийците и турците, които първите определят като врагове – което не е напълно неоснователно, ако си видял каква е ситуацията на място.

Как например се получава така, че отстъпващите в края на февруари бойци на ИДИЛ изглежда са се озовали безопасно в окупираната от Турция територия? И още по важен въпрос – защо въоръжените бунтовници, които се съгласиха да се изтеглят от последния си анклав в Хомс и бяха ескортирани от руските сили при изтеглянето си, получиха разрешение от Турция да отидат в контролирания от Анкара сирийски град Джараблус? Както е известно, те включваха бойци от „Ан Нусра” (Ал Кайда) и други ислямистки групировки, които според уверенията на турския президент Ердоган също са негови врагове.

Историята на последните битки в провинция Алепо – източно от вече обединения, макар и наполовина изоставен град със същото име – представлява интригуващо отражение на цялата сирийска война, не на последно място на самозваната роля на Турция. Всеки в Тадер може да види, че няма сили на ИДИЛ около турската окупационна армия. Насреща им е една много различна сила – кюрдите, с които Ердоган иска да продължи войната си и на които иска да попречи да създадат собствена държавица до турската граница.

Но нека се върнем към битките. След падането на Източен Алепо и разпръскването на неговите 90-95 хил. цивилни жители (старите оценки за 250 хил. и 150 хил. вече изглеждат напълно дискредитирани) към западната част на града или към провинция Идлиб, сирийската армия продължи настъплението си към източните части на провинцията. Първостепенната ѝ задача бе да изземе водните помпени и пречиствателни станции от ръцете на ИДИЛ, „Ан Нусра” и техните съюзници, преди тези въоръжени групировки да са ги разрушили, унищожавайки по този начин системата за водоснабдяване на град Алепо.

Сирийският командир в региона, генерал Салех Абдула, е наредил на танковите екипажи да не обстрелват водните съоръжения, които са били заобиколени от минни полета. Според разказите на местни военни командири, бойците от „Ан Нусра” и ИДИЛ са засекли тези предавани по радиовръзка инструкции и са концентрирали силите си около водните централи, за да не бъдат обстрелвани. След това главнокомандващият е прекъснал всякакви радио и мобилни комуникации в региона и е изпратил на фронта снайперисти, които да убият всеки бунтовник, който видят.

Атаката на сирийската армия е успешна и разрушаването на централите е предотвратено, но войниците са били подложени на свирепи самоубийствени атаки от страна на ИДИЛ с натъпкани с тонове експлозив бронирани машини. Сирийските офицери не са склонни да дадат подробности за жертвите, но изглежда всеки войник, оказал се на пътя на самоубийствените атаки, е бил разкъсан на парчета от взривовете. Един от сирийските офицери смутено коментира, че победата им е била постигната под „чадър от кръв”.

Сега обаче изглежда турците се подготвят да тръгнат на Юг от Ал Баб. Генерал Салех Абдула, който губи голяма част от левия си крак при атака с кола-бомба на ИДИЛ преди година, подозира, турците са искали да достигнат магистралата между Алепо и т.нар. „столица” на ИДИЛ в Сирия – Рака. По този начин биха попречили на сирийската армия да се придвижи към града. Заради това войските под негово командване са избързали с офанзивата си през контролираните от ИДИЛ селища към турската фронтова линия край Ал Баб.

Турците не са направили своя ход. Но останките от съпротивата на ИДИЛ могат да се видят по целия 30 километров път до Тадер. Изоставени самоделни минохвъргачки, съветски БМП –та с идентификационни надписи на ИДИЛ, изписани разбира се в черно, както и километри окопи и тунели. Много по-шокираща е гледката на селищата, през които се преминава по пътя. Нито една къща, нито един обор, нито дори една ограда не е останал здрава. Всичко е обстрелвано, докато стане на парчета. Дърветата са разцепени на две. Дори лозята са разкъсани от снарядите.

Робърт Фиск предава от наскоро освободените от ИДИЛ селища

Чак когато достигнах Тадер си дадох сметка, че съм пътувал от град Алепо до фронтово селище – през всички тези над 60 км. не видях нито една оцеляла къща, жилищен блок или фабрика. Само старата електростанция, намираща се на Север от солените блата в провинция Алепо, изглежда все още функционира.

След гледката на руините на източен Алепо, провинцията изглежда като онези стари кадри от първата световна война, които показват как отстъпващите германци са причинили толкова щети, колкото и настъпващите съюзници. Политическите паралели не работят в случая, но няма съмнение, че ИДИЛ и „Ан Нусра” са прилагали същата тактика като Райхсвера през 1918 г. и са взривявали всичко, докато отстъпват.

Удивително е и това, че предимно ислямистките групировки (които сирийците разбира се настояват да наричат „терористи”), са използвали същите тунелни тактики в широките полета в провинцията, каквито използваха и в градските условия в Алепо и Хомс. Под повърхността се вие огромен лабиринт от тунели, водещи във и извън разрушените селища. Тази земя на тунелите с времето ще се върне към нормалното. Някои смели хора вече са се върнали сред руините, които наричат свой дом.

А относно турците е трудно да се каже от кого се страхуват най-много в изолираната си окупационна зона. Сирийската армия? Възможно е. ИДИЛ? Предвид демонстрираните близки отношения с турските военни в Ал Баб, подозирам, че не. Кюрдите? Определено да.

 

Оставете коментар