В категории:Рикошет

Гъвкавата Европа пред Страшния съд

Озадачаващо начало имаше помпозното честване на 60-годишнината от подписването на Римския договор, сложил началото на Европейската икономическа общност през 1957-ма. Главите на 27-те държави на сегашния ЕС се строиха чинно пред главата на една църква – Римокатолическата. И излушаха всъщност правилното мъмрене на „социалния папа” Франциск, че са забравили солидарността, че са се хлъзнали към разединение, че пропускат да уважават „съвестта и идеалите на своите граждани”.

После си направиха и снимка за спомен с него в Сикстинската капела, на фона на фреската „Страшният съд” (!!!) на Микеланджело.

"Семейната снимка" на лидерите от ЕС с папата пред фреската "Страшният съд" на Микеланджело в Сикстинската капела. Снимка: Osservatore Romano
„Семейната снимка“ на лидерите от ЕС с папата пред фреската „Страшният съд“ на Микеланджело в Сикстинската капела. Снимка: Osservatore Romano

Отделен бонус за българските драги зрители бе примирането на родни тв репортерки, как точно българският президент Румен Радев първи поздравил папата, как седял най-близо до него по време на срещата, как на „семейната снимка” бил до дясната му ръка…

Никой не зададе няколко важни въпроса. Например: откъде-накъде средището на една религия дава старт за честването на годишнина, свързана с историята на чисто светски съюз между държави, сред чиито граждани има хора с различни вероизповедания, както и хора, които изобщо не са религиозни? Как това се връзва с необходимостта от уважение към „съвестта и идеалите на гражданите”? Към що за единение подтиква въпросната снимка на 27-те с папата и с католическото разпятие за фон? Означава ли това колективно поклонение, че всички лидери на страните членки на ЕС приемат безпрекословно за свой морален ориентир постулатите именно и само на Римокатолическата църква?

Продължението също беше интересно. Вдъхновени от папските напътствия, че ЕС ще загине без нова визия за бъдещето си, на следващия ден 27-те с апломб подписаха обща декларация с общи приказки за единство и с една не особено старателно замаскирана нова вратичка към разединение – идеята за така наречената гъвкава Европа, сменила досегашните призиви за Европа на различни скорости. Сега същото се поднася в по-атрактивна опаковка: членките на ЕС ще си се обединяват и съюзяват по групички, както им е изгодно, просто ще го наричат гъвкавост.

Така съвсем наскоро далите заявка за свой елитарен съюз в съюза Германия, Франция, Италия и Испания ще могат да си го спретнат най-спокойно, привличайки вероятно също и страните от стария Бенелюкс плюс Австрия и иберийска Португалия. Скандинавците ще си се оправят – те винаги са били друга бира. Вишеградската четворка също отдавна е факт. Е, а ние си оставаме явно с румънците и с черната овца Гърция да се радваме на взаимната си кохезия и солидарност, за които президентът Радев така гордо се похвали, че по българско настояване били включени във въпросната римска декларация.

Както цялата „гъвкавост” в модерните реформи на трудовите законодателства се съсредоточава в орязването на социалните права и гаранции за работещи и безработни, така и „гъвкавата” Европа очевидно ще се изразява в сегрегиране на по-първо и по-второ качество европейски членки, в зони на конфорт и в зони за санитарен кордон.

По този въпрос пределно ясно се е изказал 92-годишният бивш френски президент и баща на провалилия се през 2005 г. проект за европейска конституция Валери Жискар д’Еестен, който даде интервю за италианското списание L’Espresso. Ето някои от обобщенията му там:

„Предлагам Европейския съюз да бъде заменен от „Европа“. Този проект ще включи 6-те страни основателки на съюза през 1957 г. Франция, Германия, Италия, Бенелюкс плюс Испания, Португалия и Австрия. Те ще унифицират своята икономика, но ще запазят националната си политика в сферата на образованието, здравеопазването и културата”.

„…Една от причините, поради които предложиха на източноевропейските страни да влязат бързо в ЕС, бе да бъдат извадени от руската сфера на влияние. Но това можеше да стане постепенно. Страните от Източна Европа се стремят към обединение с Европа, това са европейски страни, но ако на страните, които станаха първи членове на ЕС, им бяха необходими 30 години, за да стигнат до икономически съюз с политически претенции, то останалите държави по никакъв начин не можеха да направят това за две години. Те трябваше да останат независими най-малко 15 години, за да разработят собствени организации, да създадат нови представителни структури и синдикати, напълно да излязат от комунистическия режим преди да влязат в ЕС. Бързото разширяване на ЕС беше политическа грешка по това време”.

„…САЩ и британците настояваха на прекалено бързо и безотговорно разширяване, те дълго време дори настояваха за членството на Турция в Евросъюза – напълно нереалистично предложение заради съществуващите проблеми с идентичността. Маргарет Тачър дори заяви, че разширяването на Европа ще приключи през 2000 г. Те искаха да отслабят Европа, тя да остане зона за свободна търговия, без да се превръща в икономическа и политическа сила”.

Корицата на L'Espresso с интервюто на Валери Жискар д'Естен
Корицата на L’Espresso с интервюто на Валери Жискар д’Естен

„…В реалността съществуват две Европи: едната се състои от 28 страни, това е прекалено бюрократизирана зона за свободна търговия, и другата – еврозоната, стремяща се към икономическа интеграция на Европа, за да стане световна държава. Това са два различни проекта. Европа, състояща се от 28 страни, винаги е била технически проект на Големия пазар, на нея ѝ предстои да премине през следващите европейски избори и да изтърпи гнева на населението. Тя е много уязвима и е в опасност”.

Корицата на броя на L’Espresso, в който е излязло това интервю с Жискар д’Еестен, изобразява европейския син флаг със звездичките, гъвкаво изтичащ в канала, а надписът гласи: „Така свършва Европа”. Ако Микеланджело беше жив, сигурно дори и той не би измислил по-ярка метафора за модерната версия на Страшния съд над ЕС.

Оставете коментар