С анонимност към прогрес

Медии с претенции се борят с анонимните фейсбук тролове и политическата пропаганда, като рекламират политически натоварени акции на анонимни фейсбук персонажи

Инспектор Дюдю има достойни наследници в българския Фейсбук

Епичната борба срещу фалшивите новини и хибридната заплаха в родното виртуално и медийно пространство достига нови, все по-нелепи низини. Анонимни фейсбук персонажи разобличават анонимни фейсбук тролове, за което получават по едно рамо от претендиращи за сериозност медии, които иначе водят активна битка с анонимността.

В края на миналата седмица редица новинарски сайтове – от такива с жълтеникав и кафеникав отенък та до уважавани уеб портали – започнаха вкупом  да представят на публиката си фейсбук страницата “Чист интернет”, която претендира да е разкрила “кои са най-активните тролове в родния Фейсбук” и кой стои зад тях. Сред сайтовете, решили да информират публиката си за това са “Актуално”, “Уебкафе”, “Фактор”, “Клуб Z”, “Бивол” и “Медиапул”.

Почти идентичните дописки се свеждат до описание на качено от “Чист интернет” видео, имитиращо стила на “Анонимните”. В него се обяснява как “след няколко седмично разследване” е разкрита мрежа от фейсбук профили и страници, бълващи положителни коментари за Корнелия Нинова и други видни членове на БСП като Таско Ерменков, както и за Владимир Путин и Слави Трифонов, и като цяло разпространяват “тезите на БСП и прокремълска пропаганда“. Същевременно разобличените тролските профили публикуват и голямо количество негативни коментари за Бойко Борисов и ГЕРБ (сакън). От “Чист интернет” заявяват, че не се ангажират да кажат кой (пардон – #КОЙ) финансира тази дейност, но подхвърлят като най-вероятни заподозрени Таско Ерменков или Владимир Путин (които явно са равнопоставени явления).

Лицата, стоящи зад фейсбук страницата изтъкват, че не са журналисти и има въпроси, на които не могат да отговорят сами, затова разчитат “на четвъртата власт, докато още я има в България!”. С изключение на “Бивол” (които са си направили минималния труд да проверят “разобличените” сайтове и имена през “who.is” и търговския регистър, и са използвали повода да припомнят други свои материали по темата), медиите не са се възползвали от предложението да развихрят журналистическия си потенциал във основа на предоставеният “анализ на десетки гигабайти проверими данни”.

Вместо това те се позовават на неизвестните автори на клипа като абсолютен авторитет, чиято достоверност не подлежи на съмнение, поради което изводите им могат да бъдат цитирани и разпространявани без проверка и критичен коментар. В резултат на което на читателите се сервират привличащи вниманието заглавия като “Чист интернет“: Кой стои зад троловете във Facebook?”, “20-годишен трол от Шумен пръска руска пропаганда и рекламира БСП във Фейсбук” и “Тролове от шуменско въртят фабрика за „хибридни новини“ и пропаганда за БСП”.

Заглавието на “Клуб Z” обещава да ни информира “Кои са „Чист интернет“ и кой разпръсква прокремълска пропаганда в България”. Още в първия абзац обаче става ясно, че на първия въпрос няма да бъде отговорено, тъй като “те искали да останат анонимни, въпреки че са съвсем реални хора, защото задават неудобни въпроси, които могат да се отразяват върху това, което се занимават и работата им да бъде спряна в зародиш”. В клипа те се представят като “млади българи с познания и опит в информационните технологии”, които освен това са “аполитични” (Тези лафове звучат някак познато. В описанието сякаш се усеща липсата на думата “жълтопаветник”).

Все си мисля, че хвърлянето на светлина върху “истински, проверими, но неудобни” факти би тежало повече, ако не идва от анонимни виртуални детективи. Анонимност е оправдана, когато се разкриват непублични данни – ровенето в списъци с приятели на фейсбук тролове и проверки в търговския регистър не те правят точно новия Едуард Сноудън или Челси Манинг. Демонстративно заявената анонимност оставя усещане, че криеш нещо, срамуваш се от нешо или просто искаш да питаш, но без да бъдеш питан. Да не говорим, че анонимността лишава “Чист интернет” от възможността да се състезават за “Пулицър” заради смелото си разследване.

Проблемът в случая обаче не са анонимните виртуални герои, а медиите, които така безкритично ги легитимират. Една от тях – “Медиапул”, наскоро стартира проект, целящ да „изобличава фалшивите новини чрез собствените им похвати“. Както вече писахме, не върви много да се представяш като неопетнен борец срещу фалшивите новини и политическата пропаганда, ако на самия теб ти се случава да разпространяваш фалшиви новини, а голяма част от съдържанието ти е едностранчиво политизирано.

В случая обаче не става въпрос просто за ирония, лицемерие или двойни стандарти. Ако в изобличаването на жълтите медии усвоиш толкова много от собствените им похвати, че разликата престане да е видна, тогава за какво точно се бориш? Тези антижурналистически тенденци, прикрити зад претенции за спасяване на журналистиката, се проявиха видно още със също толкова безкритичната реклама на проекта “Медийно око”, който както “Барикада” писа, сам по себе си е фалшива новина и манипулация. (Като връх на иронията анонимната фейсбук страница “Чист интернет” също рекламира и въпросния проект, “разобличаващ” анонимните сайтове).

Вероятно има нужда от едно пояснение – регистрирането на многобройни фалшиви профили в социалната мрежа и развиването на страници, които да се използват за скрита реклама, не е нито ново, нито уникално. Фейсбук е пълен с наглед невинни страници от сорта на “Всички българи в една група” или “Нека тази обелка от картоф има повече почитатели от всяка чалга звезда!”, които, след като натрупат “харесвания”, биват използвани за насочване на трафик към определени сайтове. В крайна сметка анонимното разследване стига до конкретна фирма – “Булпресс”, която официално се занимава с такава дейност, което иде да покаже, че конспиративният тон и маските на Гай Фокс са малко пресилени.

В някои случаи развитите страници направо биват продавани на фирми или политически организации и преименувани. Това е като цяло долнопробна практика, основана на заблуждаване на потребителите. Подобни практики обаче съвсем не са патент само на лошите комунисти и кремълски агенти. Добре развитата Фейсбук страница “NOрешарски” например бе използвана за псведо-медийния проект на Ивет Добромирова и приятели “Терминал 3”. Така няколко десетки хиляди души, които през 2013 г. са харесали една от посветените на протести страници, сега се оказват абонирани за пропагандното и често одиозно съдържание, генерирано от “Терминал 3”.

Очевидно има търсене на долнопробни, но ефективни рекламни практики и пазарът осигурява предлагане. Пак очевидно в конкретния случай търсенето вероятно е дошло от страна на БСП или някой свързан с партията. Изобличаването и критикуването на една партия заради използването на подобни практики е напълно оправдано и нужно. Да се спре дотам и да се внушава, че платените тролове обслужват само едната страна в партийното боричкане е доста абсурдно – и в крайна сметка превръща твърдящия го в страна във въпросното боричкане.

Ако анонимните последователи на инспектор Дюдю са сериозни в похода си за “чист интернет и принципи в медиите”, то тогава би трябвало да очакваме още подобни разследвания, изобличаващи и други съмнителни активности в интернет. Даже мога да дам няколко предложения. Вижте например сайтовете cherveno.bg и sinio.bg – уж противоположни като послание, но с идентичен вид, еднакви реклами, че и са регистрирани от една и съща старозагорска фирма! #КОЙ ли стои зад тази мистерия? Путин? Сорос? А може би и двамата? Едва ли има просто обяснение като това, че някой е решил да припечелва от предизборен трафик – нужно е щателно разследване!

Ако се върнем във Фейсбук можем например да се запитаме #КОЙ стои зад странички като kakdavida, ПозитивНо за България или Другарката е в левия ъгъл, които подобно на “Чист интернет” са активни от по-малко от два месеца. Там се пускат еднотипни спонсорирани постове срещу основните кандидати за следващия парламент, с изключение на конкуриращите се за наследници на автентичната десница. Ако търсим нещо с по-голям мащаб, можем да погледнем и страници като “Потресаваща русофобия или “Контра пропаганда”, които не изостават от конкуренти като “На всеки километър” по генериране на партенки и истерична пропаганда, преминаваща границите на здравия разум. Нима това не заслужава няколкоседмично ровене из фейсбук профили и драматично клипче?

Ако пък са наистина сериозни в изобличаването на анонимни фейсбук страници, занимаващи се с политическа дейност, “Чист интернет” ще трябва рано или късно да изобличат и себе си. Ако не те, то поне медиите, които ги цитират – най-малкото заради правилото източниците на информация да се проверяват. Предвид синхрона, с който бяха пуснати безкритичните реклами на анонимните фейсбук детективи, бих си позволил спекулацията, че те може и да не са толкова анонимни за част от редакциите. Честно казано не знам кое би било по-лошо – уж сериозни медии съзнателно да подсилват предизборно някаква детински спретната виртуална бухалчица, или по-вероятното – ако просто са готови да публикуват без проверка всичко, което включва заклинания за Путин, кремълската заплаха или ръководството на БСП, които се котират високо сред читателите им.

Това е един от дребните, но трупащи се примери за безпринципност в името на принципността. Проблем е, и то огромен, че медийното пространство се пълни с долнопробно съдържание, което обслужва по вулгарен начин олигархични интереси, или просто генерира трафик чрез “сензационни” жълтении. Не само у нас борбата с “фалшивите новини” и “пост истината” обаче се свежда до създаване на собствени пост-истинни реалности, в които всичко се обяснява елементализирано със злодейски конспирации, целящи манипулиране на тъповатото население чрез всемогъщи фейсбук ботове.

Би трябвало да е очевидно защо това е контрапродуктивно и ако някой наистина иска да спасява честната журналистика, не трябва да върви по този път. Това разбира се важи, ако зад претенциите наистина се крие желание за подобряване на медийната среда. За случаите, когато това е просто параван за обслужването на конкретни политически и бизнес интереси, стоящи зад медиите, горните обяснения са излишни.

Принтиране

Филип Буров
Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар