В категории:Икономика

Тръмп вече дори не се преструва, че се противопоставя на „Голдман Сакс“

Популистката димна завеса от предизборната кампания изцяло изчезна. Бивши висши служители на „Голдман Сакс“ заеха куп водещи позиции в екипа на Тръмп. И още по-важно от самите фигури: политиките на новия президент са изцяло в интерес на „Уолстрийт“

Източник: https://www.facebook.com/pg/DonaldTrump

David Dayen, TheIntercept

Неизменната доминираща роля на „Уолстрийт“ в американската политика – независимо от това коя партия е на власт или в каква степен финансовата индустрия е критикувана в цялата страна, може би никога не е била толкова очевидна, отколкото в момента. В началото на седмицата Джейк Сюърт, новият говорител на „Голдман Сакс“, приветства избора на Джим Донован – управляващ директор на „Голдман Сакс“, за втората най-важна позиция в Министерството на финансите. На първата, като министър на финансите, вече беше поставен Стивън Мнучин – бивш партньор в „Голдман Сакс“.

„Джим е интелигентен, изключително гъвкав и трудолюбив. Той ще бъде безценно допълнение към икономическия екип“, не скри радостта си Сюърт. И знаете ли кое е най-смешното? Сюърт беше съветник в Министерството на финансите на Тимъти Гайтнър, както и прессекретар на Белия Том при Бил Клинтън.

Вездесъщото влияние на ветераните на „Голдман Сакс“ в множество президентски администрации в историята, сред които както републикански, така и демократически, е достатъчно добре известно. Но Доналд Тръмп лансира себе си като нещо различно – икономически националист, твърдо решен да се противопостави на „Уолстрийт“. Дори водеше рекламна кампания, нападайки банкери като Лойд Бланкфейн, главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“ заради ролята им на „глобална властова структура“.

Тази популистка димна завеса отдавна изчезна.

Мнучин и Донован са само двама от петимата „преселници“ от „Голдман Сакс“ на високи позиции в администрацията на Тръмп. Стив Банън прекара известен период от време там, а сътрудникът в Белия дом Дина Пауъл, която оглавяваше благотворителните инициативи на банката, както и Гари Кон, бивш президент на „Голдман“, работеха на високи позиции там още по-дълго време. Джим Клейтън, номинацията на Тръмп за Комисията по ценните книжа и фондовите борси, е партньор в основната правна фирма на „Голдман Сакс“ – „Съливан и Кроумел“.

Беше съобщено, че шефът на кабинета на Белия дом Рейнс Прибъс първоначално е блокирал назначението на Донован поради имиджови опасени за „твърде много хора на „Голдман““, но така или иначе в последствие Донован получи поста.

Други големи банки също са добре представени в екипа на Тръмп. Няколко пратеници на „УанУест Банк“ – бившата банка на Мнучин, която многократно малтретираше собствениците на жилища по време на голямата жилищна криза, са свързвани с ключови позиции в банковите регулатор.

В същия ден, в който беше обявено назначението на Донован, Тръмп обяви и номинацията на Дейвид Малпас като финансов заместник-министър по международни въпроси. Малпас беше главен икономист на „Беър Стърнс“ точно преди инвестиционната банка да се срине. Той е известен с анализа си озаглавен „Не изпадайте в паника заради кредитните пазари“ публикуван в „Уолстрийт Джърнал“ през август 2007 година. В него той заявява, че „жилищните и дългови пазари не са толкова съществена част от икономиката на САЩ“.

Но самото присъствие на бивши високопоставени банкери не е единственото, което има значение: още по-важни са политиките, ориентирани към интересите на „Уолстрийт“.

След кратък флирт с нетрадиционни за републиканец предложения, Тръмп си дойде на думата – намаляване на данъците и дерегулация, особено за финансовата индустрия. Основният икономически съветник на Тръмп Гари Кон обобщи новата парадигма в интервю за „Уолстрийт Джърнал“ през миналия месец, обещавайки по-лек надзор и дори по-ниски капиталови изисквания за финансовия сектор. Дж. Кристофър Джанкарло, изборът на Тръмп за ръководител на основния борсов регулатор, занимаващ се с пазара на деривати, използва едно от заседанията на Консултативния съвет към Федералния резерв за да препоръча да се изоставят лимитите за борсови спекулация за търговия със суровини, което отдавна е цел на големите банки като „Голдман Сакс“.

Очаква се Донован да играе основна роля в данъчната политика, която ще бъде предимно насочена в полза на богатите, въпреки претенциите на Мнучин, че богатите „няма да видят пълно данъчно орязване“. Но дори предложенията на Тръмп относно здравеопазването са всъщност нещо повече от голямо данъчно орязване за най-богатите американци, което ще се случи за сметка на съкращения в програмата за хора с ниски доходи Medicaid.

Дори в области, където популисткия сантимент изглеждаше най-мощен, Тръмп изглежда се е предал на настъплението на „Уолстрийт“. Драматичен материал във „Файненшъл Таймс“ говори за „гражданска война“ в Белия дом по повод търговията – хардлайнерите на Тръмп като Банън и съветника по търговска политика Питър Наваро срещу онези като Кон. Твърди се, че Наваро е бил изолиран, а Кон е поел по-голяма роля в преговорите по НАФТА, както и с чуждестранни лидери, работейки чрез Националния икономически съвет вместо през Наваро. Според Теа Лий от Американската федерация на труда и Конгреса на индустриалните организации (AFL-CIO), един от най-големите профсъюзи в САЩ, изглежда че „крилото на „Уолстрийт“ печели тази битка“.

Все още не сме видели достатъчно, за да обявим победител в тази война. Наистина, според „Файненшъл таймс“, неотдавна Тръмп е заел страната на Наваро при среща в Овалния кабинет. Но по време на изслушванията във вторник, 14 март, Робърт Лайтхайзър, изборът на Тръмп за търговски представител на САЩ, похвали своя предшественик Майкъл Фроман, който се счита за архитект на Транс тихоокеанското партньорство (и самият той бивш изпълнителен директор на Citigroup), настоявайки че част от тази работа може да бъде използвана при конструирането на наследник на НАФТА. Лайтхайзър също така се обяви за строго налагане на правилата за търговия, но каза малко или почти нищо за тарифите и други политики, обещавани от Тръмп по време на предизборната кампании, които „Уолстрийт“ не харесва.

Банките празнуват от избирането на Тръмп насам, прибирайки „лъвския пай“ от „Тръмп-бум“-а в цените на акциите. Тези на „Голдман Сакс“ се покачиха от 181,92 долара в изборния ден до около 250 долара днес – повишение, което се равнява на почти една пета от цялостното покачване на Dow Jones Industrial Average за този период.

Не само че мениджърите на „Голдман“ се възползват, но така също и техните бивши служители: Кон получи почти 300 милиона долара след раздялата си с банката и преместването си в правителството. Той обеща да си направи „отвод“ от каквото и да било, свързано „директно“ с неговата доскорошна месторабота, но това не се отнася непременно за данъчни и регулаторни политики, засягащи целия финансов сектор.

Оставете коментар

RomaniaSerbiaEnglishGreek