В категории:Икономика

Канзас приложи данъчни облекчения, а съседът им Небраска – не. Познайте кое проработи.

„Ниските данъци върху доходите ще донесат икономически растеж и нови работни места“ – с тази мантра губернаторът на Канзас поведе „поход към нулеви ставки“. Какво се случи на практика?

Карикатура: Jeff Darcy, cleveland.com

Justin Fox, Bloomberg

През последните няколко години републиканският губернатор на Канзас Сам Браунбек и неговите съюзници в законодателния орган на опитаха да приложат фискален експеримент – огромни данъчни облекчения върху доходите на частните лица и фирмите. Теорията беше следната: „походът към нулеви данъци върху доходите“, както наричаше своя експеримент Браунбек, ще стимулира предприемачеството, икономическия растеж и отварянето на работни места. По време на своята успешна кампания за преизбиране на поста през 2014 година губернаторът твърдеше, че за четири години ще бъдат създадени 25 000 работни места.

Откакто Браунбек за първи път пое поста през януари 2011 година са налице повтарящи се бюджетни дефицити. Това доведе до повтарящи се медийни публикации, че експериментът в Канзас е бил неуспешен. По отношение на това, че данъчните облекчения не се изплатиха, това е самата истина.

Но бюджетните кризи помогнаха на Браунбек да прокара други политики, които харесва – загубите бяха компенсирани с по-високи данъци върху продажбите и орязване на разходите за образование и други публични услуги, предоставяни от държавата. Една от изпълнените цели, които поддръжниците на тези мерки открито защитаваха, беше прехвърлянето на тежестта от данъчното облагане от преките данъци върху косвените – тоест върху потреблението. Другата цел е просто да бъдат свити държавните разходи.

Дали този подход стимулира икономиката на Канзас и създаде работни места? За да знаете това със сигурност, би трябвало да знаете какво щеше да се случи, ако експериментът на Браунбек не беше приложен, което естествено не е възможно. Но има прост начин за сравнение – просто да погледнем какво се случва в Небреска.

Канзас има по-голямо население от своя северен съсед – 2,9 милиона срещу 1,9 милиона души. Но спрямо други показатели, като средния доход на домакинствата, доходите на глава от населението, процентът на хора, живеещи в градовете, размер на обработваемата земя – двата щата имат са почти сходни показатели. Освен това и двата щата се управляват от републиканци, макар че изборните правила в Небраска са малко по-различни – гласува се чрез непартийни първични избори и това позволява по-балансирано представителство в местна власт. Това e умереност, която изборната система в Канзас не позволява. Така дори в Небраска да са избрани законотворци с възгледи сходни на тези на Браунбек относно данъците, местният парламент по-трудно приема подобни мерки. Това вероятно затруднява процеса, но пък може да се окаже полезно.

Като имаме това предвид, ето какво се е случило с нивата на безработица след встъпването в длъжност на Браунбек:

Канзас не изглежда толкова зле – безработицата остава по-висока от тази в Небраска (който си съперничи с Колорадо за четвъртото място по най-ниска безработица в страната), но все пак е намаляла. Въпреки това, понякога нивото на безработица спада в статистиката, просто защото по-малко хора търсят работа. На практика заетостта се покачва по-бавно в Канзас, отколкото в Небраска.

Канзас изостава от Небраска в създаването на работни места от 2011 година, а разликата е нараснала от края на 2014 година. Вместо да бъдат създадени 25 000 работни места, както Браунбек обещаваше, Канзас на практика е изгубил 5400 работни места през 2015 година и началото на 2016 година.

Спомних си, че четох материал посветен на щатовете с проблемни икономики, а Канзас беше наредена сред 10-те американски щата по производство на суров петрол (Небраска е на 22-ро място с малък процент на производство сравнение с Канзас), така че се зачудих дали петролния срив през 2015 година не е дръпнал Канзас надолу. Премахнах от сметките работни места, свързани с производството на петрол и получих следното:

Нещата не изглеждат добре за Канзас. Общата разлика е съвсем малко по-малка, а нарастващите различия в представянето на двата щата от 2014 година са все още очевидни. Това може би се дължи на по-високия процент жители на Канзас, спрямо такива на Небраска, които работят в производството, поради което настоящия глобален икономически спад им се отразява по-тежко. Вече подчертахме, че сравнението между двата щата няма как да даде перфектния отговор, но е оптимален вариант. Може би е рано да наричаме „експериментът Канзас“ провал, но е сигурно, че той не доведе до впечатляващи резултати по отношение на работните места.

И всъщност как някой разумен човек очаква това да се случи? Когато Браунбек пое властта, Канзас беше сред щатите с данъчна тежест, която е под средната за онази част на страната, която не се слави бърз растеж. Средният Запад остава региона на САЩ с най-бавния 5-годишен прираст на населението, сочат данните от Бюрото за преброяване. Данъчните облекчения може би свалиха Канзас няколко позиции по-ниско в данъчните класации, но сами по себе си няма как да го превърнат в Тексас – щатът с бърз растеж и ниски данъци, който Браунбек обича да дава за пример. Междувременно щетите нанесени върху образователната система може да се превърнат в икономическа спирачка. Защото данъчните ставки имат значение, но това важи и за още твърде много неща.

Оставете коментар