В категории:Икономика

Доналд Тръмп прави „единият процент” в Америка отново по-богат

Доходите на най-богатите граждани на САЩ могат да нараснат с между 10 и 16 на сто, ако новата администрация изпълни намеренията си. Същевременно планираните данъчни промени имат потенциала и да направят бедните по-бедни

Снимка: https://www.facebook.com/DonaldTrump

Оливър Уилямс, New Statesman

Докато светът е фокусиран върху това коя ще е следващата жертва на администрацията на Тръмп e възможно да се пропусне едно друго нещо – кои са облагодетелстваните от нея. Макар че най-големите поддръжници на Тръмп по време на кампанията бяха хора от средната и работническата класа, и въпреки агресивните му предизборни изявления срещу елитите, прокарваните от него политики засега само помагат на богатите да станат по-богати.

Благодарение на стремежа на Тръмп да анулира бюрокрацията – описван от главният му стратег и бивш вицепрезидент на „Голдман сакс” Стивън Банън като „деконструкция на административната държава” – голяма част от заможните хора в САЩ се радват на мини бум на богатството си. Извън самия Капитолийски хълм, където Тръмп е събрал едно от правителствата с най-голямо лично богатство в историята на САЩ, това разграждане на икономически политики облагодетелства някои ключови бизнес сектори и техните лидери.

В огъня  първо бяха хвърлени парчета от Закона Дод-Франк – регулация, която бе наложена на финансовия сектор след кризата от 2008 г. Първо беше премахнато правилото, изискващо петролни, газови и минни компании, чиито акции се търгуват на борсата, да разкриват плащания, направени към чужди правителства. Правилото, известно като поправка „Кардин-Лугар„, цели насърчаване на прозрачността, но според лидерите на засегнатите компании това е било за сметка на конкуренцията и цените на акциите. Бившият главен изпълнителен директор на ExxonMobil Рекс Тилерсон, който е държавен секретар в администрацията на Тръмп, бе начело на усилията за премахване на ограничението, което по думите му принуждава фирмите да разкриват тайни, което намалява конкурентноспособността им.

Следващото парче от Дод-Франк което вероятно ще бъде премахнато е правилото „Волкър” което забранява на банките да използват за търговия на борсите собствени средства от депозитни сметки. Това правило се основава на мнението, подобни високорискови спекулации са изиграли ключова роля за избухването на финансовата криза.

Поправката „Дърбин“, която ограничава банковите такси, плащани от търговците на дребно за операции с кредитни карти, както и Бюрото за финансова защита на потребителите, са други сфери от реформата Дод-Франк, които са под заплаха. Очакваме да орежем много от Дод-Франк, защото честно казано има толкова много хора, мои приятели, които имат хубави бизнеси, а не могат да заемат пари”, заяви чистосърдечно Тръмп при среща с бизнес лидери.

Други елементи от въведените по време на Обама финансови регулации също не избегнаха прочистването. Подготвяното от Министерство на труда правило за доверените лица вероятно изобщо няма да влезе в сила, след като Тръмп подписа меморандум, което забавя процеса по прилагането му. Правилото задължава определени финансови съветници и брокери да действат в най-добрия интерес на клиентите си, а не да дават съвети, които биха им осигурили най-голяма печалба.

В САЩ има 5.3 млн. души, чието нетно богатство надхвърля един милион долара. За тях тези дерегулационни мантри означават по-голям ръст на богатството, тъй като регулаторните разходи ще бъдат заменени с по-високи цени на акциите. След президентските избори основният борсов индекс S&P 500 достигна нива, почти тройно по-високи от следкризисното дъно от 2009 г., а Dow Jones industrial average наскоро за пръв път надмина нивото от 21 хил. пункта.

Макар този ръст на борсите на пръв поглед да е добре дошъл за икономиката на САЩ, той не е от полза на по-ниските социални класи в страната, а само на „единият процент”. Според изследване на Нюйоркския университет, точно този един процент от най-богатите домакинства в страната притежава 38% от всички акции, търгуващи се на фондовите борси в страната. Най-богатите 10% от населението пък са собственици на общо 81% от акциите. Данните на Федералния резерв от 2013 г. показват, че 92 на сто от тези 10% най-богати домакинства имат инвестиции в акции. Милионерите в САЩ държат средно 30% от портфолиото си в акции, което означава, че те се радват на значителна възвръщаемост на инвестициите след избирането на Тръмп. Останалата част от населението не се справя толкова добре.

Промяната, която вероятно в най-голяма степен ще се отрази на богатите, още е в процес на подготовка и е обвита в мистерия – това е планът за данъчна реформа на Тръмп. По време на предизборната кампания той обеща да въведе данъчни облекчения за богатите, като съкрати броя на данъчните категории от седем на три. В тази нова категоризация хората с най-високи доходи биха плащали 33%, вместо сегашната ставка от 39.6 на сто. Според изчисленията на Tax Foundation, с това намаление от 6.5% доходите на най-богатия 1% в САЩ ще нараснат с между 10.2 и 16 процента годишно. Средният размер на годишните данъчни облекчения за тази група ще възлиза на между 122 400 долара и 192 000 долара.

Доналд Тръмп също така сигнализира, че може да понижи ставката на корпоративния данък от 35% до 15%, както и да елиминира федералните данъци върху имоти и подаръци. „Ще намалим цялостното данъчно бреме на висшата лига на американския бизнес. Това върви много добре. Мисля, че сме много напред с графика”, заяви наскоро той по време на среща с директори на авиокомпании, но без да съобщава подробности.

С по-ниски данъци, по-малко регулации и процъфтяващи фондови борси, изглежда очевидно, че милионерите ще се радват на увеличаващо се богатство под управлението на тази администрация. Ако обаче тези увеличения на богатството дойдат за сметка на „Средна Америка”, то Тръмп ще е погазил точно обещанията, които го издигнаха до президентското място.

Отделно от това намерението му да въведе 20% мито за внос в страната ще му създаде врагове както сред средната класа, така и сред някои групи на милионерите. Налагането на такива мита ще разтърси самото ядро на потребителската икономика, тъй като както сметката ще се плаща както от големия бизнес, така и от обикновените потребители.

Ако цените на потребителските стоки нараснат, американците ще купуват по-малко, печалбите на големите компании ще спаднат и акциите им ще започнат да поевтиняват. Ако вносните мита увеличат цените на стоките в популярни търговски вериги като Walmart и Mars или пък на сандвичите в McDonald’s, това няма да засегне само портфейлите на богатите фамилии, контролиращи тези бизнеси. Това ще удари по джоба на най-бедните граждани. Така че Тръмп не само се опитва да направи богатите по-богати, но може да успее и да направи бедните по-бедни.

Принтиране

Оставете коментар

RomaniaSerbiaEnglishGreek