Кога ще имаме нов еврокомисар – местен, свестен и евроизвестен?

София стои в ступор и без свой човек в Брюксел вече от месеци – опасно дълго

В сградата на Европейската комисия в Брюксел все още няма нов български еврокомисар. Снимка: eud.eu
В сградата на Европейската комисия в Брюксел все още няма нов български еврокомисар. Снимка: eud.eu

Компромис.

Болезнено забит компромис в интересите на България.

От една страна, служебният премиер Огнян Герджиков прояви такт и смирение, като отложи номинирането на еврокомисар за след Великден и в най-добрия случай около 1 май. Отдавна трябваше Кристалина Георгиева да предаде щафетата на друг свой сънародник! Герджиков потвърди, че бил „стиковал” и тази тема с президента Румен Радев, само че София седи в ступор вече месеци наред, опасно дълго!

От друга страна, капризите на политическите пристрастия и развихрената партийна завист и проклетия пречат да се излъчи привлекателна и безспорна фигура на български еврокомисар. Който (която) да има харизма, да е патриот, да знае как да се възползва от механизмите на Брюксел и да не се излага с английския си.

Ловците на глави по жълтите павета веднага ще изброят поне три имена на свестни и евроизвестни. Само че червените не харесват сините. Сините не понасят червените. А и двата фланга безмилостно „цакат” отговарящите на условията, щом не са боядисани като тях, или ако са свързани с други цветове.

На прима виста изплуват трима, даже четирима такива кандидата. И четиримата са си извоювали отлична репутация в Европа, биха се хванали здраво и не биха ни посрамили. Може и да са повече от четирима, ако се замислим заедно. Само като ги спомена обаче, атавистичните и безмилостни зъбни колела на двуполюсния модел ще ги заръфат, сдъвкат, олигавят, смачкат и ще ги изплюят на парчета.

Точно при избора, при фатално бавещия се избор на еврокомисар лъсва непригодността на политическата ни система да действа прагматично не в свой интерес, а за България.

Какво сме виждали досега, и то не само в препирните за еврокомисар? Управляващите не се уморяват да ни пробутват свои хора и послушковци, които си плащат мизата. До неотдавна се смяташе, че това стига за парламента – да натискат копчетата и да търкат плюша в пленарната зала. Обаче какво генерират народните избраници с този профил? Те изглеждат представително, стараят се и усърдно гласуват, ама после ние, избирателите се хващаме за главите и се чудим откъде е попаднало в закона волеизявлението с машина. Пък енергично са изтрити съвременните форми на онлайн гласуване! И секциите в чужбина законно затварят рано въпреки километричните опашки от българи…

Редно е да се извади и да се публикува разпечатката от Народното събрание, та и широката публика да види кой е предложил и кой е подкрепил да се гласува с машини. Дано информираният избирател да съмуее да се  предпази от възпроизводството на безмозъчни мутанти.

Референдумът също показа, че има такава нагласа. Ала и референдумите са с орязани крила пак поради тази послушна кохорта, която работи със завидна инерция само в свой интерес.

Изборът на еврокомисар е още по-тънка работа. Не вярвам някой да е забравил как цяла България се черви заради една „синя икона” през 2009 г.

Трябва ли на всеки четири години да питаме #Кой? ?

А кой всъщност прати експрезидента Росен Плевнелиев тия дни „да лобира в Брюксел” за български еврокомисар? От чие име и на чии разноски той хукна да урежда „българския въпрос”, след като сдаде властта на „Дондуков”?

На всички ни омръзна европейският приоритет да се употребява с корист или само като клише. Както например Горското стопанство купи джипове за европредседателството през 2018 г., пък служебният вицепремиер сега установява как бг-чиновниците само са си седели комфортно под европейския флаг, докато подготовката за 2018 г. изоставала.

Докато са заети с изборите, всички партии са слепи, глухи и безмълвни по въпросите, които тресат Стария континент. Европа обсъжда как да се прекомпозира. Нас като че ли това не ни засяга! Стоим встрани и мълчим. Дори да имаме мнение, няма кой да го изкаже от наше име. Нямаме комисар, нямаме легитимно правителство и ще има още да чакаме.

Как е могло българин през 1926 г. да прозре и да пледира, че „… на света му трябва Европа на духа” (проф. Иван Д. Шишмано -, б. а.), а сега целият ни народ апатично стои непредставен, когато светът и Европа се тресат от мигрантски, финансови и устройствени кризи? Защо сега няма българин, който да намери по-дипломатична формулировка и да избави Върховния представител мадам Могерини от илюзията, че Сърбия ще замести Англия в Европейския съюз? Защо изобщо българин с авторитет, ценз и визия, за да не помогне кавалерски на Старата дама Европа, когато се задъхва? Европа има не по-малка нужда от България, отколкото България – от Европа. Или зациклянето е, само защото политическият модел у нас не пропуска личности, ако не са припознати от ГЕРБ и от БСП?

Колкото по-дълго България не праща свое „лице” в Колежа на ЕК, толкова по-силно се затвърждава удобната за други държави теза, че сме били приети едва ли не по милост в ЕС през 2007 г., както и Румъния. Бавенето, отлагането на номинацията за български еврокомисар е все по-болезнено забиващ се компромис, който жертва интересите на България заради предизборното съглашателство на партиите. Какъв е смисълът да си чешем езиците за еврозоната, докато нямаме български комисар?

Ако не си говорим само по принцип, то с невъоръжено око се вижда как над местните политици изпъква харесваният и в Брюксел Ивайло Калфин. Името му обаче така скърца между зъбите и на ГЕРБ, и на БСП, че чак се чува как щракат челюстите на апаратчиците по негов адрес и как пухтят партийните локомотиви.

Ами Ангел Джамбазки – комисар? В политическия шахмат срещу такъв ход с евродепутат-патриот не е изключено да се изтъргува и по-голяма сделка за подкрепа на правителство.

В неделя служебният премиер каза по радиото, че и третият ни еврокомисар можело пак да е от женски пол. Контекстът не беше осмомартенски поздрав, а пасианс със сложни компромиси.

Милена Димитрова
Милена Димитрова е дългогодишен журналист, работила е в различни медии, носител е на български и международни журналистически награди. Автор е на 9 книги. Била е също дипломат, съветник в Европейския парламент, хоноруван университетски преподавател, лектор, сертифициран от BBC World Service Trust. Експерт е към мрежата на Transparency International, член е на Управителния съвет на SEEMO - Медийната организация за Югоизточна Европа, както и на СБЖ, FIJET и SCIJ.

Оставете коментар

RomaniaSerbiaEnglishGreek