В категории:България / Здравеопазване

Няма да се въвеждат пръстови идентификатори за извънболничната помощ и аптеките

Разширяването на спорната процедура засега само е отложено с две години, но може да отпадне изцяло през март, когато ВАС ще се произнесе за законосъобразността ѝ

 

Въпреки твърденията на предишното ръководство на МЗ, че системата пести пари на здравната каса, данните показват, че разходите ѝ са се увеличили след въвеждането на пръстовата автентификация. Снимка: Wikimedia Commons

Министерството на здравеопазването съобщи, че отлага разширяването на системата за идентифициране с пръстови отпечатъци за ползване на здравни права по линия на здравната каса. Според идеите на бившия министър Петър Москов, от 2017 г. гражданите трябваше да се регистрират чрез устройства за идентификация, за да ползват извънболнична помощ, а не само при постъпване в клиника. За целта системата трябваше да бъде внедрена в лекарските и зъболекарски кабинети, както и във всички аптеки.

Липсват точни изчисления колко струва спорната регистрационна система, тъй като Петър Москов и досега твърди, че тя е безплатна. В действителност касата плати над 400 хил.лв. само за софтуер и обслужващ сървър, а за болниците се смята, че вече са закупили устройства за над 4 милиона лева, които пак са били платени директно от НЗОК и косвено от пациентите. За извънболничната помощ пък трябваше да се закупят около 30 хиляди допълнителни устройства за близо 10 млн.лв.

Още средства трябваше да отдели и НЗОК, за да може да обработва новопостъпващата информация. Касата ще се нуждае от помещения и допълнителни изчислителни мощности, ако трябва да поеме пръстовите идентификации в извънболничната помощ, които биха били 21 пъти повече от тези, извършвани в клиниките. Претоварването на системата, например в пикови за аптеките часове, може да доведе до сривове, които да възпрепятстват приема в болнични заведения. Такъв срив се случи още в самото начало на въвеждането ѝ, а от здравната каса съобщиха, че причината е била в запълването на наличното за деня пространство от 25 GB – по-малко от паметта на средностатистически смартфон на пазара.

Забавяния в регистрацията има и без да се стига до сривове. Сканирането на пръст в общия случай отнема не повече от минута, но поради блокирания на устойствата, проблеми във връзката със сървъра или неуспешно идентифициране от първи опит, регистрацията на някои пациенти отнема до 10 минути. Двойно повече може да бъдат забавени възрастните хора, които обикновено са с по-груба и изтрита кожа на пръстите, както и пациентите, подложени на химиотерапия. Жена на 80 години разказа за “Барикада”, че е прекарала 15 минути в регистратурата в болницата в Кюстендил, докато се опитвали да сканират отпечатъка на някой от пръстите ѝ. След неуспех, същата процедура се повторила в стаята, в която била настанена, а сестрите се отказали, едва когато пациентката ги попитала какво престъпление е извършила.

Такива ситуации биха били много по-голям проблем в кабинетите на лекарите и аптеките, тъй като там трябва да се обърне внимание на хората бързо, за да не се образуват опашки, докато в болниците те могат да бъдат настанени и после регистрирани при удобен случай.

Формално въвеждането на пръстовата идентификация се отлага за 2019 г., но е много вероятно то изобщо да не се случи. Унизителната процедура може да се премахне дори от болниците много скоро. Това ще реши петчленен състав на ВАС на свое заседание на 16 март. Тричленен състав на административния съд вече обяви наредбата на Петър Москов, с която се въведе новата процедура за достъп до здравна помощ, за нищожна, но МЗ обжалва и тя остава в сила до окончателното решение на съда. Мотивите на съда бяха, че министърът фактически е дописал закона, въвеждайки допълнителни изисквания за ползване на здравната система. Освен това т.нар. реформа била проведена без да се приложат “каквито и да е мотиви… по отношение на причините за създаването, целите, финансовото обезпечаване, очакваните резултати и съответствието със съюзното право.”

През ноември, когато пръстовата идентификация заработи на входа на всички болници, Петър Москов се похвали, че касата е платила 15 милиона лв. по-малко спрямо октомври за първите две седмици в действие, с което косвено обвини лекарите, че крадат по 1 млн. лв. дневно. Но когато НЗОК публикува своите отчети, стана ясно, че това твърдение не е вярно. Разходите за болнична помощ за ноември се оказаха с 11 млн. лв. повече, отколкото тези за октомври и с 2 млн. лв. повече от тези за ноември 2015 г.

Принтиране

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар